Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   ad Хъущт (фитын)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [тIокIищрэ пшIыкIущырэ]

73 [tIokIishhrje pshIykIushhyrje]

Хъущт (фитын)

Hushht (fityn)

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? О --ш--- -е-фэн--ит у-ъ--ъ-? О м_____ з_____ ф__ у_______ О м-ш-н- з-п-э- ф-т у-ъ-г-а- ---------------------------- О машинэ зепфэн фит ухъугъа? 0
O m-s--nj--z----en -it uhuga? O m_______ z______ f__ u_____ O m-s-i-j- z-p-j-n f-t u-u-a- ----------------------------- O mashinje zepfjen fit uhuga?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? О-шъ-- --у---- -ешъон-- -и--у-ъ----? О ш___ к______ у_______ ф__ у_______ О ш-о- к-у-ч-э у-ш-о-э- ф-т у-ъ-г-а- ------------------------------------ О шъон кIуачIэ уешъонэу фит ухъугъа? 0
O-shon ---a-h--e --s-onj-- -------g-? O s___ k________ u________ f__ u_____ O s-o- k-u-c-I-e u-s-o-j-u f-t u-u-a- ------------------------------------- O shon kIuachIje ueshonjeu fit uhuga?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? О -изак-оу----ъ-гу- у--Iы--- ----ух-угъа? О у_______ х_______ у_______ ф__ у_______ О у-з-к-о- х-г-э-у- у-к-ы-э- ф-т у-ъ-г-а- ----------------------------------------- О уизакъоу хэгъэгум уикIынэу фит ухъугъа? 0
O--iz-ko---jegje-u- u--Iy-jeu fit -h-ga? O u______ h________ u________ f__ u_____ O u-z-k-u h-e-j-g-m u-k-y-j-u f-t u-u-a- ---------------------------------------- O uizakou hjegjegum uikIynjeu fit uhuga?
мога / разрешено ми е / бива ф-т-/---у-т ф__ / х____ ф-т / х-у-т ----------- фит / хъущт 0
f-- -------t f__ / h_____ f-t / h-s-h- ------------ fit / hushht
Може ли да пушим тук? Мы- -ут-- -ы-------ъ--т-? М__ т____ т______ х______ М-щ т-т-н т-щ-ш-о х-у-т-? ------------------------- Мыщ тутын тыщешъо хъущта? 0
M---- -ut-n--ys---sh--h--h---? M____ t____ t________ h_______ M-s-h t-t-n t-s-h-s-o h-s-h-a- ------------------------------ Myshh tutyn tyshhesho hushhta?
Може ли да се пуши тук? М-щ -у-ы- ущ-ш-о -ъ-щ--? М__ т____ у_____ х______ М-щ т-т-н у-е-ъ- х-у-т-? ------------------------ Мыщ тутын ущешъо хъущта? 0
My-hh tu----ush-esh-----h--a? M____ t____ u_______ h_______ M-s-h t-t-n u-h-e-h- h-s-h-a- ----------------------------- Myshh tutyn ushhesho hushhta?
Може ли да се плаща с кредитна карта? Кр-дит карт--э-ып--- пт--х--щ-а? К_____ к______ ы____ п__ х______ К-е-и- к-р-к-э ы-к-э п-ы х-у-т-? -------------------------------- Кредит карткIэ ыпкIэ пты хъущта? 0
K-edi----rt-Ije -pk-j- pty--us-h-a? K_____ k_______ y_____ p__ h_______ K-e-i- k-r-k-j- y-k-j- p-y h-s-h-a- ----------------------------------- Kredit kartkIje ypkIje pty hushhta?
Може ли да се плаща с чек? Чек--- --кIэ п-ы -ъ-щ-а? Ч_____ ы____ п__ х______ Ч-к-I- ы-к-э п-ы х-у-т-? ------------------------ ЧеккIэ ыпкIэ пты хъущта? 0
Ch----j---p-Ije pt- -----ta? C_______ y_____ p__ h_______ C-e-k-j- y-k-j- p-y h-s-h-a- ---------------------------- ChekkIje ypkIje pty hushhta?
Може ли да се плаща само в брой? А--щ----ры-ъхь----од---а-а--п--э-пт-н-у-зэ-эщыт-р? А____ I________ к_____ а__ ы____ п_____ з_________ А-ъ-э I-р-л-х-э к-о-ы- а-а ы-к-э п-ы-э- з-р-щ-т-р- -------------------------------------------------- Ахъщэ Iэрылъхьэ къодый ара ыпкIэ птынэу зэрэщытыр? 0
Ah---je-Ij-r-l--je -od-j-a-a y-k-j-------eu z---j-s--y-y-? A______ I_________ k____ a__ y_____ p______ z_____________ A-s-h-e I-e-y-h-j- k-d-j a-a y-k-j- p-y-j-u z-e-j-s-h-t-r- ---------------------------------------------------------- Ahshhje Ijerylh'je kodyj ara ypkIje ptynjeu zjerjeshhytyr?
Може ли да се обадя по телефона? Тел-фонкIэ -ыт-о --од-е-- х-ущ--? Т_________ с____ к_______ х______ Т-л-ф-н-I- с-т-о к-о-ы-м- х-у-т-? --------------------------------- ТелефонкIэ сытео къодыемэ хъущта? 0
Te-efonkIje ----o-kod--m-e----hh-a? T__________ s____ k_______ h_______ T-l-f-n-I-e s-t-o k-d-e-j- h-s-h-a- ----------------------------------- TelefonkIje syteo kodyemje hushhta?
Може ли да попитам нещо? Зы----- ---ъ----у-чI--к-о-ы-м----ъ--Iы---? З______ с____________ к_______ с__________ З-г-р-м с-к-ы-I-у-ч-э к-о-ы-м- с-ъ-к-ы-т-? ------------------------------------------ Зыгорэм сыкъыкIэупчIэ къодыемэ слъэкIыщта? 0
Zy-o--em-s-k--Ije-pc---- k-dy-m-e -lj--I-s-h-a? Z_______ s______________ k_______ s____________ Z-g-r-e- s-k-k-j-u-c-I-e k-d-e-j- s-j-k-y-h-t-? ----------------------------------------------- Zygorjem sykykIjeupchIje kodyemje sljekIyshhta?
Може ли да кажа нещо? Зыг--- -ъ-сIо----д-ем- -ъущт-? З_____ к_____ к_______ х______ З-г-р- к-а-I- к-о-ы-м- х-у-т-? ------------------------------ Зыгорэ къасIо къодыемэ хъущта? 0
Zyg---e----I- kody-m----ush---? Z______ k____ k_______ h_______ Z-g-r-e k-s-o k-d-e-j- h-s-h-a- ------------------------------- Zygorje kasIo kodyemje hushhta?
Той не може да спи в парка. А---хъу-----ъ) па--ы--щычъы-- ф-тэ-. А_ (__________ п_____ щ______ ф_____ А- (-ъ-л-ф-г-) п-р-ы- щ-ч-ы-н ф-т-п- ------------------------------------ Ар (хъулъфыгъ) паркым щычъыен фитэп. 0
Ar----l---) -a-k-- sh--chy-n fitje-. A_ (_______ p_____ s________ f______ A- (-u-f-g- p-r-y- s-h-c-y-n f-t-e-. ------------------------------------ Ar (hulfyg) parkym shhychyen fitjep.
Той не може да спи в колата. А- (хъ-лъ----- ма-инэ- ичъ--х--- --тэп. А_ (__________ м______ и________ ф_____ А- (-ъ-л-ф-г-) м-ш-н-м и-ъ-и-ь-н ф-т-п- --------------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) машинэм ичъыихьан фитэп. 0
Ar --ul--g) -a-h--jem ich-ih'-n-f---ep. A_ (_______ m________ i________ f______ A- (-u-f-g- m-s-i-j-m i-h-i-'-n f-t-e-. --------------------------------------- Ar (hulfyg) mashinjem ichyih'an fitjep.
Той не може да спи на гарата. А- --ъу-ъфыгъ- -о-за----щы-ъ-е----тэп. А_ (__________ в_______ щ______ ф_____ А- (-ъ-л-ф-г-) в-к-а-ы- щ-ч-ы-н ф-т-п- -------------------------------------- Ар (хъулъфыгъ) вокзалым щычъыен фитэп. 0
Ar -hul--g- vok-a--m ------y-n---tj-p. A_ (_______ v_______ s________ f______ A- (-u-f-g- v-k-a-y- s-h-c-y-n f-t-e-. -------------------------------------- Ar (hulfyg) vokzalym shhychyen fitjep.
Може ли да седнем? Ты---см--хъу-т-? Т_______ х______ Т-т-ы-м- х-у-т-? ---------------- ТытIысмэ хъущта? 0
TytI-s--e --shh--? T________ h_______ T-t-y-m-e h-s-h-a- ------------------ TytIysmje hushhta?
Може ли менюто? Меню--т-х--лъэ--ъущт-? М____ т_______ х______ М-н-м т-х-п-ъ- х-у-т-? ---------------------- Менюм тыхаплъэ хъущта? 0
M-nj-- ---a-l---hus--ta? M_____ t_______ h_______ M-n-u- t-h-p-j- h-s-h-a- ------------------------ Menjum tyhaplje hushhta?
Може ли да платим поотделно? Шъх----шъх-а----ы-кI--къэ------у--а? Ш______________ ы____ к_____ х______ Ш-х-а---ъ-ь-ф-у ы-к-э к-э-т- х-у-т-? ------------------------------------ Шъхьаф-шъхьафэу ыпкIэ къэтты хъущта? 0
S-h'-f-s----fj-- ---I------tt- -ush-ta? S_______________ y_____ k_____ h_______ S-h-a---h-'-f-e- y-k-j- k-e-t- h-s-h-a- --------------------------------------- Shh'af-shh'afjeu ypkIje kjetty hushhta?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + адигейски (1-100) MP3 адигейски (1-100)
Няма намерено видео!

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!