Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   lt ką galėti (turėti leidimą, sutikimą)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [septyniasdešimt trys]

ką galėti (turėti leidimą, sutikimą)

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Ar --u--a- -al--------u-t--a-to--b-lį? A_ t__ j__ g_____ v_______ a__________ A- t-u j-u g-l-m- v-i-u-t- a-t-m-b-l-? -------------------------------------- Ar tau jau galima vairuoti automobilį? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A--ta----u---li-- g-r-i ---oh--į? A_ t__ j__ g_____ g____ a________ A- t-u j-u g-l-m- g-r-i a-k-h-l-? --------------------------------- Ar tau jau galima gerti alkoholį? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? A- tau--au---l--a -----m--až--o---į u-----į? A_ t__ j__ g_____ v_____ v_______ į u_______ A- t-u j-u g-l-m- v-e-a- v-ž-u-t- į u-s-e-į- -------------------------------------------- Ar tau jau galima vienam važiuoti į užsienį? 0
мога / разрешено ми е / бива ga---- (t-rė-i--eid---- -u-iki--) g_____ (______ l_______ s________ g-l-t- (-u-ė-i l-i-i-ą- s-t-k-m-) --------------------------------- galėti (turėti leidimą, sutikimą) 0
Може ли да пушим тук? Ar-------- ga-i-e rū-y--? A_ m__ č__ g_____ r______ A- m-s č-a g-l-m- r-k-t-? ------------------------- Ar mes čia galime rūkyti? 0
Може ли да се пуши тук? Ar-či--g--i-a rūky-i? A_ č__ g_____ r______ A- č-a g-l-m- r-k-t-? --------------------- Ar čia galima rūkyti? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? A---ali-- -um--ėt- -re--t--e k-r-e--? A_ g_____ s_______ k________ k_______ A- g-l-m- s-m-k-t- k-e-i-i-e k-r-e-e- ------------------------------------- Ar galima sumokėti kreditine kortele? 0
Може ли да се плаща с чек? A---ali-a-s-mok--i -----i-? A_ g_____ s_______ č_______ A- g-l-m- s-m-k-t- č-k-a-s- --------------------------- Ar galima sumokėti čekiais? 0
Може ли да се плаща само в брой? Ar-g-l--a-sum--ėt- t-k g-yn-is--i-? A_ g_____ s_______ t__ g___________ A- g-l-m- s-m-k-t- t-k g-y-a-s-a-s- ----------------------------------- Ar galima sumokėti tik grynaisiais? 0
Може ли да се обадя по телефона? A- -ali---as-ambin-i? A_ g____ p___________ A- g-l-u p-s-a-b-n-i- --------------------- Ar galiu paskambinti? 0
Може ли да попитам нещо? A--g-l-u --i-k- --k-aus--? A_ g____ k__ k_ p_________ A- g-l-u k-i k- p-k-a-s-i- -------------------------- Ar galiu kai ko paklausti? 0
Може ли да кажа нещо? Ar-g--iu -a- -ą pa-a----? A_ g____ k__ k_ p________ A- g-l-u k-i k- p-s-k-t-? ------------------------- Ar galiu kai ką pasakyti? 0
Той не може да спи в парка. J---neg-l-m- mi-g--i-p-rk-. J__ n_______ m______ p_____ J-m n-g-l-m- m-e-o-i p-r-e- --------------------------- Jam negalima miegoti parke. 0
Той не може да спи в колата. J---n--al--- -ie--ti-a--o-----yj-. J__ n_______ m______ a____________ J-m n-g-l-m- m-e-o-i a-t-m-b-l-j-. ---------------------------------- Jam negalima miegoti automobilyje. 0
Той не може да спи на гарата. J-m-neg-l--a mie--t- g-le-inke-io -t--yj-. J__ n_______ m______ g___________ s_______ J-m n-g-l-m- m-e-o-i g-l-ž-n-e-i- s-o-y-e- ------------------------------------------ Jam negalima miegoti geležinkelio stotyje. 0
Може ли да седнем? Ar g-l-m- s--ti-? A_ g_____ s______ A- g-l-m- s-s-i-? ----------------- Ar galime sėstis? 0
Може ли менюто? A- gal--e--a--- -alg----š-į? A_ g_____ g____ v___________ A- g-l-m- g-u-i v-l-i-r-š-į- ---------------------------- Ar galime gauti valgiaraštį? 0
Може ли да платим поотделно? Ar---lime --mo-ėt- -t-ki-ai? A_ g_____ s_______ a________ A- g-l-m- s-m-k-t- a-s-i-a-? ---------------------------- Ar galime sumokėti atskirai? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!