Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   cs smět něco

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedmdesát tři]

smět něco

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? S-íš už---d----ut-? S___ u_ ř____ a____ S-í- u- ř-d-t a-t-? ------------------- Smíš už řídit auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Sm---u- pí---lkoho-? S___ u_ p__ a_______ S-í- u- p-t a-k-h-l- -------------------- Smíš už pít alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Sm----- s-m-----ma-c-st------o------ni-í? S___ u_ s__ / s___ c_______ d_ z_________ S-í- u- s-m / s-m- c-s-o-a- d- z-h-a-i-í- ----------------------------------------- Smíš už sám / sama cestovat do zahraničí? 0
мога / разрешено ми е / бива smět s___ s-ě- ---- smět 0
Може ли да пушим тук? S-í-- --dy-ko---t? S____ t___ k______ S-í-e t-d- k-u-i-? ------------------ Smíme tady kouřit? 0
Може ли да се пуши тук? S-í--e t- -o-ř-t? S__ s_ t_ k______ S-í s- t- k-u-i-? ----------------- Smí se tu kouřit? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? L-e pl-t-t -r---t---k---ou? L__ p_____ k_______ k______ L-e p-a-i- k-e-i-n- k-r-o-? --------------------------- Lze platit kreditní kartou? 0
Може ли да се плаща с чек? Lze ---t-t šek-m? L__ p_____ š_____ L-e p-a-i- š-k-m- ----------------- Lze platit šekem? 0
Може ли да се плаща само в брой? Lz- pl--i--ho-o--? L__ p_____ h______ L-e p-a-i- h-t-v-? ------------------ Lze platit hotově? 0
Може ли да се обадя по телефона? M--u ---za-e-e-on-va-? M___ s_ z_____________ M-h- s- z-t-l-f-n-v-t- ---------------------- Mohu si zatelefonovat? 0
Може ли да попитам нещо? M--u se na-ně-- z-ptat? M___ s_ n_ n___ z______ M-h- s- n- n-c- z-p-a-? ----------------------- Mohu se na něco zeptat? 0
Може ли да кажа нещо? Mo-u-něco říc-? M___ n___ ř____ M-h- n-c- ř-c-? --------------- Mohu něco říci? 0
Той не може да спи в парка. O--n-sm----á--v---rku. O_ n____ s___ v p_____ O- n-s-í s-á- v p-r-u- ---------------------- On nesmí spát v parku. 0
Той не може да спи в колата. On---s-- -p-t----ut-. O_ n____ s___ v a____ O- n-s-í s-á- v a-t-. --------------------- On nesmí spát v autě. 0
Той не може да спи на гарата. O- nes-í-sp-t--- --dra--. O_ n____ s___ n_ n_______ O- n-s-í s-á- n- n-d-a-í- ------------------------- On nesmí spát na nádraží. 0
Може ли да седнем? M--e-e -e p------? M_____ s_ p_______ M-ž-m- s- p-s-d-t- ------------------ Můžeme se posadit? 0
Може ли менюто? M-žeme -o--at-j---l-----st--? M_____ d_____ j______ l______ M-ž-m- d-s-a- j-d-l-í l-s-e-? ----------------------------- Můžeme dostat jídelní lístek? 0
Може ли да платим поотделно? Mů-em- zapla-it --l---? M_____ z_______ z______ M-ž-m- z-p-a-i- z-l-š-? ----------------------- Můžeme zaplatit zvlášť? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + чешки (1-100) MP3 чешки (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!