Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sl nekaj smeti (nekaj lahko)

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [triinsedemdeset]

nekaj smeti (nekaj lahko)

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? A-i--e-s--- vo-----av-o? A__ ž_ s___ v_____ a____ A-i ž- s-e- v-z-t- a-t-? ------------------------ Ali že smeš voziti avto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? A-i--e--m-- už-va-- alk--ol? A__ ž_ s___ u______ a_______ A-i ž- s-e- u-i-a-i a-k-h-l- ---------------------------- Ali že smeš uživati alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Ali že s-eš -am(---p---v--- v -uji--? A__ ž_ s___ s_____ p_______ v t______ A-i ž- s-e- s-m-a- p-t-v-t- v t-j-n-? ------------------------------------- Ali že smeš sam(a) potovati v tujino? 0
мога / разрешено ми е / бива s---i --ah-o) s____ (______ s-e-i (-a-k-) ------------- smeti (lahko) 0
Може ли да пушим тук? S--m- -u-a- ---it-? S____ t____ k______ S-e-o t-k-j k-d-t-? ------------------- Smemo tukaj kaditi? 0
Може ли да се пуши тук? S-----k--t- ----? S_ l____ t_ k____ S- l-h-o t- k-d-? ----------------- Se lahko tu kadi? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S---a-ko---ača s -r--i--o k-rt---? S_ l____ p____ s k_______ k_______ S- l-h-o p-a-a s k-e-i-n- k-r-i-o- ---------------------------------- Se lahko plača s kreditno kartico? 0
Може ли да се плаща с чек? S- l-hk- ----- s-č--o-? S_ l____ p____ s č_____ S- l-h-o p-a-a s č-k-m- ----------------------- Se lahko plača s čekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? S- la-k- pl--- -e-z --t--in-? S_ l____ p____ l_ z g________ S- l-h-o p-a-a l- z g-t-v-n-? ----------------------------- Se lahko plača le z gotovino? 0
Може ли да се обадя по телефона? L---o-sam---ra-k- t-le-o-----? L____ s___ k_____ t___________ L-h-o s-m- k-a-k- t-l-f-n-r-m- ------------------------------ Lahko samo kratko telefoniram? 0
Може ли да попитам нещо? L-hko s--o----a- ----šam? L____ s___ n____ v_______ L-h-o s-m- n-k-j v-r-š-m- ------------------------- Lahko samo nekaj vprašam? 0
Може ли да кажа нещо? L-h-o--a-- --k-- p---m? L____ s___ n____ p_____ L-h-o s-m- n-k-j p-v-m- ----------------------- Lahko samo nekaj povem? 0
Той не може да спи в парка. O- -e-sme s-a-- --p--ku. O_ n_ s__ s____ v p_____ O- n- s-e s-a-i v p-r-u- ------------------------ On ne sme spati v parku. 0
Той не може да спи в колата. O- -e-s-----a-- v av--. O_ n_ s__ s____ v a____ O- n- s-e s-a-i v a-t-. ----------------------- On ne sme spati v avtu. 0
Той не може да спи на гарата. O--ne s-e-s--t--n- ž--e-niš-i-p--t-ji. O_ n_ s__ s____ n_ ž_________ p_______ O- n- s-e s-a-i n- ž-l-z-i-k- p-s-a-i- -------------------------------------- On ne sme spati na železniški postaji. 0
Може ли да седнем? S---o-se--i? S____ s_____ S-e-o s-s-i- ------------ Smemo sesti? 0
Може ли менюто? Ali--a--- d-b-m--j--iln--l-st? A__ l____ d_____ j______ l____ A-i l-h-o d-b-m- j-d-l-i l-s-? ------------------------------ Ali lahko dobimo jedilni list? 0
Може ли да платим поотделно? Al---a--- ---č-m--lo--n-? A__ l____ p______ l______ A-i l-h-o p-a-a-o l-č-n-? ------------------------- Ali lahko plačamo ločeno? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!