Разговорник

bg В града   »   ml നഗരത്തിൽ

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ഇരുപത്തിയഞ്ച്]

25 [irupathiyanju]

നഗരത്തിൽ

[nagarathil]

Изберете как искате да видите превода:   
български малаялам Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. എ--ക്ക് റെയിൽവേ സ്---േ-ന--േക-ക് പോക-ം. എ___ റെ___ സ്_______ പോ___ എ-ി-്-് റ-യ-ൽ-േ സ-റ-റ-ഷ-ി-േ-്-് പ-ക-ം- -------------------------------------- എനിക്ക് റെയിൽവേ സ്റ്റേഷനിലേക്ക് പോകണം. 0
en---- --y---- sati------ku -oka---. e_____ r______ s___________ p_______ e-i-k- r-y-l-e s-t-o-i-e-k- p-k-n-m- ------------------------------------ enikku reyilve sationilekku pokanam.
Бих искал / искала да отида на летището. എ-----് -യ-പ-ർട-ട-- പ-ക--. എ___ എ_______ പോ___ എ-ി-്-് എ-ർ-ോ-ട-ട-ൽ പ-ക-ം- -------------------------- എനിക്ക് എയർപോർട്ടിൽ പോകണം. 0
e----u air----til -------. e_____ a_________ p_______ e-i-k- a-r-o-t-i- p-k-n-m- -------------------------- enikku airporttil pokanam.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. എ--ക്ക്-സിറ്റ- സെന്-റ-ല--്-് -ോക-ം. എ___ സി__ സെ______ പോ___ എ-ി-്-് സ-റ-റ- സ-ന-റ-ി-േ-്-് പ-ക-ം- ----------------------------------- എനിക്ക് സിറ്റി സെന്ററിലേക്ക് പോകണം. 0
en--k- ----i -entar-l-k-u-p---na-. e_____ s____ s___________ p_______ e-i-k- s-t-i s-n-a-i-e-k- p-k-n-m- ---------------------------------- enikku sitti sentarilekku pokanam.
Как да стигна до гарата? എ----ക---ങനെ--െയ--വേ സ്-്-േ-ന-ൽ--ത്-ി-----ാം? എ______ റെ___ സ്_____ എ______ എ-ി-്-െ-്-ന- റ-യ-ൽ-േ സ-റ-റ-ഷ-ി- എ-്-ി-്-േ-ാ-? --------------------------------------------- എനിക്കെങ്ങനെ റെയിൽവേ സ്റ്റേഷനിൽ എത്തിച്ചേരാം? 0
e-ikke-ga------i-ve-s-t----l---h-che----? e__________ r______ s_______ a___________ e-i-k-n-a-e r-y-l-e s-t-o-i- a-h-c-e-a-m- ----------------------------------------- enikkengane reyilve sationil athicheraam?
Как да стигна до летището? ഞാ- ---ങനെ-എ-ർ-ോ--്ട-- എ-്--ം? ഞാ_ എ___ എ_______ എ___ ഞ-ൻ എ-്-ന- എ-ർ-ോ-ട-ട-ൽ എ-്-ു-? ------------------------------ ഞാൻ എങ്ങനെ എയർപോർട്ടിൽ എത്തും? 0
n-a---en-a-- a---ort--l a-hum? n____ e_____ a_________ a_____ n-a-n e-g-n- a-r-o-t-i- a-h-m- ------------------------------ njaan engane airporttil athum?
Как да стигна до центъра на града? നഗരമധ--ത-ത-ൽ ഞ-- എങ്ങനെ എ-്ത---ചേരും? ന________ ഞാ_ എ___ എ______ ന-ര-ധ-യ-്-ി- ഞ-ൻ എ-്-ന- എ-്-ി-്-േ-ു-? ------------------------------------- നഗരമധ്യത്തിൽ ഞാൻ എങ്ങനെ എത്തിച്ചേരും? 0
n----a--dh-at-i- n--an----ane-a-h---e-um? n_______________ n____ e_____ a__________ n-g-r-m-d-y-t-i- n-a-n e-g-n- a-h-c-e-u-? ----------------------------------------- nagaramadhyathil njaan engane athicherum?
Трябва ми такси. എ-ിക്ക- ഒരു-ടാ---------. എ___ ഒ_ ടാ__ വേ__ എ-ി-്-് ഒ-ു ട-ക-സ- വ-ണ-. ------------------------ എനിക്ക് ഒരു ടാക്സി വേണം. 0
e----- --u tax- ve-a-. e_____ o__ t___ v_____ e-i-k- o-u t-x- v-n-m- ---------------------- enikku oru taxy venam.
Трябва ми карта на града. എ-ിക--- ഒരു--------ട- വ---. എ___ ഒ_ ന__ ഭൂ__ വേ__ എ-ി-്-് ഒ-ു ന-ര ഭ-പ-ം വ-ണ-. --------------------------- എനിക്ക് ഒരു നഗര ഭൂപടം വേണം. 0
eni-ku-oru ---ara --o-padam-ve-am. e_____ o__ n_____ b________ v_____ e-i-k- o-u n-g-r- b-o-p-d-m v-n-m- ---------------------------------- enikku oru nagara bhoopadam venam.
Трябва ми хотел. എ----ക്-ഒരു --ട്----േ-ം എ___ ഒ_ ഹോ___ വേ_ എ-ി-്-് ഒ-ു ഹ-ട-ട- വ-ണ- ----------------------- എനിക്ക് ഒരു ഹോട്ടൽ വേണം 0
eni-ku--ru ho--al --nam e_____ o__ h_____ v____ e-i-k- o-u h-t-a- v-n-m ----------------------- enikku oru hottal venam
Бих искал / искала да наема кола. ഞ-----ു -ാ--വാടക-്ക-ക--എട--്കാ--ആ--ര-ി---ു----. ഞാ_ ഒ_ കാ_ വാ_____ എ____ ആ________ ഞ-ൻ ഒ-ു ക-ർ വ-ട-യ-ക-ക- എ-ു-്-ാ- ആ-്-ഹ-ക-ക-ന-ന-. ----------------------------------------------- ഞാൻ ഒരു കാർ വാടകയ്ക്ക് എടുക്കാൻ ആഗ്രഹിക്കുന്നു. 0
n-a---o-u--a-- v----k-yk-- -d-k-a--a----h---un--. n____ o__ k___ v__________ e______ a_____________ n-a-n o-u k-a- v-a-a-a-k-u e-u-k-n a-g-a-i-k-n-u- ------------------------------------------------- njaan oru kaar vaadakaykku edukkan aagrahikkunnu.
Ето кредитната ми карта. ഇതാ-എന്-- ക്--ഡി-്-്-കാ---. ഇ_ എ__ ക്____ കാ___ ഇ-ാ എ-്-െ ക-ര-ഡ-റ-റ- ക-ർ-്- --------------------------- ഇതാ എന്റെ ക്രെഡിറ്റ് കാർഡ്. 0
ith----n-e -r--it-u kaar-. i____ e___ c_______ k_____ i-h-a e-t- c-a-i-t- k-a-d- -------------------------- ithaa ente cradittu kaard.
Ето шофьорската ми книжка. ഇത--എന്റെ-ഡ--ൈ-ിം-് -----്. ഇ_ എ__ ഡ്___ ലൈ____ ഇ-ാ എ-്-െ ഡ-ര-വ-ം-് ല-സ-സ-. --------------------------- ഇതാ എന്റെ ഡ്രൈവിംഗ് ലൈസൻസ്. 0
i---a e-t--d---i---l-cen-e. i____ e___ d______ l_______ i-h-a e-t- d-i-i-g l-c-n-e- --------------------------- ithaa ente driving licence.
Какво може да се види в града? ന----ത-- എന--ാ----ാ-ാൻ-ഉള-ള--? ന_____ എ___ കാ__ ഉ____ ന-ര-്-ി- എ-്-ാ-് ക-ണ-ൻ ഉ-്-ത-? ------------------------------ നഗരത്തിൽ എന്താണ് കാണാൻ ഉള്ളത്? 0
naga-a---l------a----aa--n--ll-thu? n_________ e_______ k_____ u_______ n-g-r-t-i- e-t-a-n- k-a-a- u-l-t-u- ----------------------------------- nagarathil enthaanu kaanan ullathu?
Идете в стария град. പഴ---ട്ട---ത---ക്ക---ോക-ക. പ__ പ________ പോ___ പ-യ പ-്-ണ-്-ി-േ-്-് പ-ക-ക- -------------------------- പഴയ പട്ടണത്തിലേക്ക് പോകുക. 0
p-z-ay--p-t-anath--e-k- pokuka. p______ p______________ p______ p-z-a-a p-t-a-a-h-l-k-u p-k-k-. ------------------------------- pazhaya pattanathilekku pokuka.
Направете обиколка на града. ഒ-ു-നഗ--പ-്---ം---ത്ത--. ഒ_ ന__ പ____ ന_____ ഒ-ു ന-ര പ-്-ട-ം ന-ത-ത-ക- ------------------------ ഒരു നഗര പര്യടനം നടത്തുക. 0
oru nagara--a---d---m nadat---a. o__ n_____ p_________ n_________ o-u n-g-r- p-r-a-a-a- n-d-t-u-a- -------------------------------- oru nagara paryadanam nadathuka.
Идете на пристанището. തു-മ--ത്-േ---- -ോ-ു-. തു_______ പോ___ ത-റ-ു-ത-ത-ക-ക- പ-ക-ക- --------------------- തുറമുഖത്തേക്ക് പോകുക. 0
t-ur--uk--th-kku ---u--. t_______________ p______ t-u-a-u-h-t-e-k- p-k-k-. ------------------------ thuramukhathekku pokuka.
Направете обиколка на пристанището. ഒ---ഹാർബ---ൂ- -ടത്ത--. ഒ_ ഹാ___ ടൂ_ ന_____ ഒ-ു ഹ-ർ-ർ ട-ർ ന-ത-ത-ക- ---------------------- ഒരു ഹാർബർ ടൂർ നടത്തുക. 0
o-u---ar-ar -o-r -ada-huka. o__ h______ t___ n_________ o-u h-a-b-r t-o- n-d-t-u-a- --------------------------- oru haarbar toor nadathuka.
Какви други забележителности има ? വ--െ -ന-ത---ക--ക-ഴ്ച-ള--്-ഉള്-ത്? വേ_ എ____ കാ_____ ഉ____ വ-റ- എ-്-ൊ-്-െ ക-ഴ-ച-ള-ണ- ഉ-്-ത-? --------------------------------- വേറെ എന്തൊക്കെ കാഴ്ചകളാണ് ഉള്ളത്? 0
vere -n--ok---k-azchakal-a-u-ull--h-? v___ e_______ k_____________ u_______ v-r- e-t-o-k- k-a-c-a-a-a-n- u-l-t-u- ------------------------------------- vere enthokke kaazchakalaanu ullathu?

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!