Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ml സീസണുകളും കാലാവസ്ഥയും

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [പതിനാറ്]

16 [pathinaat]

സീസണുകളും കാലാവസ്ഥയും

[seasonukalum kaalaavasthayum]

Изберете как искате да видите превода:   
български малаялам Играйте Повече
Това са сезоните: ഇ-യ-ണ് സീസണ--ൾ: ഇ___ സീ_____ ഇ-യ-ണ- സ-സ-ു-ൾ- --------------- ഇവയാണ് സീസണുകൾ: 0
ev---a-u se-sonu---: e_______ s__________ e-a-a-n- s-a-o-u-a-: -------------------- evayaanu seasonukal:
пролет, лято, വ-ന്--, ---ൽ, വ____ വേ___ വ-ന-ത-, വ-ന-, ------------- വസന്തം, വേനൽ, 0
v-s---h--- v-n-l, v_________ v_____ v-s-n-h-m- v-n-l- ----------------- vasantham, venal,
есен и зима. ശ----ാ-വും -ീ----വും. ശ_____ ശീ_____ ശ-ത-ക-ല-ു- ശ-ത-ാ-വ-ം- --------------------- ശരത്കാലവും ശീതകാലവും. 0
s-a-at---a---um--hee---k-a-av--. s______________ s_______________ s-a-a-h-a-l-v-m s-e-t-a-a-l-v-m- -------------------------------- sharathkaalavum sheethakaalavum.
Лятото е горещо. വേന----ടാ-്. വേ__ ചൂ___ വ-ന- ച-ട-ണ-. ------------ വേനൽ ചൂടാണ്. 0
v-na- c-oodaan-. v____ c_________ v-n-l c-o-d-a-u- ---------------- venal choodaanu.
През лятото слънцето грее. വേ-ൽക്ക--ത-ത- --ര്യൻ -്-കാ-ിക്ക-ന്നു. വേ_______ സൂ___ പ്________ വ-ന-ക-ക-ല-്-് സ-ര-യ- പ-ര-ാ-ി-്-ു-്-ു- ------------------------------------- വേനൽക്കാലത്ത് സൂര്യൻ പ്രകാശിക്കുന്നു. 0
v--a-k----at-u -urya---r-k------k--nu. v_____________ s_____ p_______________ v-n-l-k-a-a-h- s-r-a- p-a-a-s-i-k-n-u- -------------------------------------- venalkkaalathu suryan prakaashikkunnu.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. വേ----ക---്ത- -ങ--ൾ-ന--്-ാൻ ഇ-്ടപ-പ-ടുന്ന-. വേ_______ ഞ___ ന____ ഇ________ വ-ന-ക-ക-ല-്-് ഞ-്-ൾ ന-ക-ക-ൻ ഇ-്-പ-പ-ട-ന-ന-. ------------------------------------------- വേനൽക്കാലത്ത് ഞങ്ങൾ നടക്കാൻ ഇഷ്ടപ്പെടുന്നു. 0
v----k--a-at-------g-----da-kan is-tapp-d-nnu. v_____________ n______ n_______ i_____________ v-n-l-k-a-a-h- n-a-g-l n-d-k-a- i-h-a-p-d-n-u- ---------------------------------------------- venalkkaalathu njangal nadakkan ishtappedunnu.
Зимата е студена. ശ-തക-ല-----പ-പ-ണ-. ശീ___ ത_____ ശ-ത-ാ-ം ത-ു-്-ാ-്- ------------------ ശീതകാലം തണുപ്പാണ്. 0
s-----aka-lam----n-ppaanu. s____________ t___________ s-e-t-a-a-l-m t-a-u-p-a-u- -------------------------- sheethakaalam thanuppaanu.
През зимата вали сняг или дъжд. ശൈ-്-ക--ത്ത--മ---- അല---ങ-കിൽ--ഴ--െയ്യ-ന്ന-. ശൈ______ മ__ അ_____ മ_ പെ_____ ശ-ത-യ-ാ-ത-ത- മ-്-് അ-്-െ-്-ി- മ- പ-യ-യ-ന-ന-. -------------------------------------------- ശൈത്യകാലത്ത് മഞ്ഞ് അല്ലെങ്കിൽ മഴ പെയ്യുന്നു. 0
s-ait-ya-aa-at-u m---u-a--e-g----azha-pe-----u. s_______________ m____ a_______ m____ p________ s-a-t-y-k-a-a-h- m-n-u a-l-n-i- m-z-a p-y-u-n-. ----------------------------------------------- shaithyakaalathu manju allengil mazha peyyunnu.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. ശൈത്യക----ത് -ങ--- --------രി----ൻ-ഇഷ-ട--പെട--്നു. ശൈ______ ഞ___ വീ_______ ഇ________ ശ-ത-യ-ാ-ത-ത- ഞ-്-ൾ വ-ട-ട-ല-ര-ക-ക-ൻ ഇ-്-പ-പ-ട-ന-ന-. -------------------------------------------------- ശൈത്യകാലത്ത് ഞങ്ങൾ വീട്ടിലിരിക്കാൻ ഇഷ്ടപ്പെടുന്നു. 0
sha-thya-a-l-t-u n--nga-----t--lir-k-------tap-edu-n-. s_______________ n______ v_____________ i_____________ s-a-t-y-k-a-a-h- n-a-g-l v-e-t-l-r-k-a- i-h-a-p-d-n-u- ------------------------------------------------------ shaithyakaalathu njangal veettilirikkan ishtappedunnu.
Студено е. ഇ-- -ണ---പാണ-. ഇ_ ത_____ ഇ-് ത-ു-്-ാ-ു- -------------- ഇത് തണുപ്പാണു. 0
it------n-p---nu. i___ t___________ i-h- t-a-u-p-a-u- ----------------- ithu thanuppaanu.
Вали дъжд. ഇ-്-േ---മഴ-ാ--. ഇ___ മ____ ഇ-്-േ-ൾ മ-യ-ണ-. --------------- ഇപ്പോൾ മഴയാണ്. 0
e-p-a-- ----ay-anu. e______ m__________ e-p-a-l m-z-a-a-n-. ------------------- eppaaal mazhayaanu.
Духа вятър. ഇ-്പേ---തണു-്-ാണ്. ഇ___ ത_____ ഇ-്-േ-ൾ ത-ു-്-ാ-്- ------------------ ഇപ്പോൾ തണുപ്പാണ്. 0
e-pa-al th-nup-a---. e______ t___________ e-p-a-l t-a-u-p-a-u- -------------------- eppaaal thanuppaanu.
Топло е. ഇത് -ൂ---്. ഇ_ ചൂ___ ഇ-് ച-ട-ണ-. ----------- ഇത് ചൂടാണ്. 0
ithu ---o-aan-. i___ c_________ i-h- c-o-d-a-u- --------------- ithu choodaanu.
Слънчево е. വെ-ിലാ--. വെ____ വ-യ-ല-ണ-. --------- വെയിലാണ്. 0
vey--aan-. v_________ v-y-l-a-u- ---------- veyilaanu.
Ясно е. ഇ-്-വ്-ക-തമാണ-. ഇ_ വ്______ ഇ-് വ-യ-്-മ-ണ-. --------------- ഇത് വ്യക്തമാണ്. 0
i-h- vyakth------. i___ v____________ i-h- v-a-t-a-a-n-. ------------------ ithu vyakthamaanu.
Какво е времето днес? ഇ-്--്ത--ക-ല--സ്ഥ-എങ--ന-യ----്? ഇ____ കാ____ എ_______ ഇ-്-ത-ത- ക-ല-വ-്- എ-്-ന-യ-ണ-ട-? ------------------------------- ഇന്നത്തെ കാലാവസ്ഥ എങ്ങനെയുണ്ട്? 0
i-nath--kaa--a-as-h- enga-----d-? i______ k___________ e___________ i-n-t-e k-a-a-v-s-h- e-g-n-y-n-u- --------------------------------- innathe kaalaavastha enganeyundu?
Днес е студено. ഇന്ന്----പ്പാ-്. ഇ__ ത_____ ഇ-്-് ത-ു-്-ാ-്- ---------------- ഇന്ന് തണുപ്പാണ്. 0
i--u t--nup--anu. i___ t___________ i-n- t-a-u-p-a-u- ----------------- innu thanuppaanu.
Днес е топло. ഇന്---ന-്- ച-ടാ-്. ഇ__ ന__ ചൂ___ ഇ-്-് ന-്- ച-ട-ണ-. ------------------ ഇന്ന് നല്ല ചൂടാണ്. 0
i-n- -all---hoo-----. i___ n____ c_________ i-n- n-l-a c-o-d-a-u- --------------------- innu nalla choodaanu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 малаялам (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...