Разговорник

bg Минало време 3   »   ml കഴിഞ്ഞ 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [എൺപത്തിമൂന്ന്]

83 [enpathimoonnu]

കഴിഞ്ഞ 3

[kazhinja 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български малаялам Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ഒര- -ോ- --- ചെ-്-ുക ഒ_ ഫോ_ കോ_ ചെ___ ഒ-ു ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-യ-ക ------------------- ഒരു ഫോൺ കോൾ ചെയ്യുക 0
oru--o- -ol-c-e----a o__ f__ k__ c_______ o-u f-n k-l c-e-y-k- -------------------- oru fon kol cheyyuka
Аз звънях по телефона. ഞാൻ --ു ഫ-- -ോൾ -െ-്ത-. ഞാ_ ഒ_ ഫോ_ കോ_ ചെ___ ഞ-ൻ ഒ-ു ഫ-ൺ ക-ൾ ച-യ-ത-. ----------------------- ഞാൻ ഒരു ഫോൺ കോൾ ചെയ്തു. 0
n--an---- -on--ol-c-ey-hu. n____ o__ f__ k__ c_______ n-a-n o-u f-n k-l c-e-t-u- -------------------------- njaan oru fon kol cheythu.
Говорих по телефона през цялото време. ഞ---മു-ു----മ---ം ഫ--ിൽ ആ-ിരു-്നു. ഞാ_ മു___ സ___ ഫോ__ ആ_____ ഞ-ൻ മ-ഴ-വ- സ-യ-ു- ഫ-ണ-ൽ ആ-ി-ു-്-ു- ---------------------------------- ഞാൻ മുഴുവൻ സമയവും ഫോണിൽ ആയിരുന്നു. 0
n-aan m---u-a---amay---m-foni- -ay--unnu. n____ m_______ s________ f____ a_________ n-a-n m-z-u-a- s-m-y-v-m f-n-l a-y-r-n-u- ----------------------------------------- njaan muzhuvan samayavum fonil aayirunnu.
Питам ച-ദ--്--ക ചോ____ ച-ദ-ക-ക-ക --------- ചോദിക്കുക 0
ch--i--u-a c_________ c-o-i-k-k- ---------- chodikkuka
Аз питах. ഞ-ൻ --ാദിച്ച-. ഞാ_ ചോ____ ഞ-ൻ ച-ാ-ി-്-ു- -------------- ഞാൻ ചോദിച്ചു. 0
nj--n ----a-i---. n____ c__________ n-a-n c-e-a-i-h-. ----------------- njaan cheaadichu.
Аз постоянно питах. ഞ-- എ---ോഴു---ോദ-ച-ച-. ഞാ_ എ___ ചോ____ ഞ-ൻ എ-്-ോ-ു- ച-ദ-ച-ച-. ---------------------- ഞാൻ എപ്പോഴും ചോദിച്ചു. 0
nj--n---poz-u- --o-ich-. n____ a_______ c________ n-a-n a-p-z-u- c-o-i-h-. ------------------------ njaan appozhum chodichu.
Разказвам പറയൂ പ__ പ-യ- ---- പറയൂ 0
pa-ayoo p______ p-r-y-o ------- parayoo
Аз разказвах. ഞാ- ---്ഞു. ഞാ_ പ____ ഞ-ൻ പ-ഞ-ഞ-. ----------- ഞാൻ പറഞ്ഞു. 0
nj-------a--u. n____ p_______ n-a-n p-r-n-u- -------------- njaan paranju.
Аз разказах цялата история. ഞാ--കഥ-മു-ു------്ഞു. ഞാ_ ക_ മു___ പ____ ഞ-ൻ ക- മ-ഴ-വ- പ-ഞ-ഞ-. --------------------- ഞാൻ കഥ മുഴുവൻ പറഞ്ഞു. 0
nj--n --th--m-z-uv-- --ranju. n____ k____ m_______ p_______ n-a-n k-t-a m-z-u-a- p-r-n-u- ----------------------------- njaan katha muzhuvan paranju.
Уча പഠ-ക-കാൻ പ____ പ-ി-്-ാ- -------- പഠിക്കാൻ 0
p-d-kkan p_______ p-d-k-a- -------- padikkan
Аз учих. ഞ-ന- -ഠിച്-ു. ഞാ_ പ____ ഞ-ന- പ-ി-്-ു- ------------- ഞാന് പഠിച്ചു. 0
n-a---p---c--. n____ p_______ n-a-u p-d-c-u- -------------- njanu padichu.
Аз учих цяла вечер. വ-ക----േ-ം മ-ഴു-- ഞാ--പ-ിച-ചു. വൈ____ മു___ ഞാ_ പ____ വ-ക-ന-ന-ര- മ-ഴ-വ- ഞ-ൻ പ-ി-്-ു- ------------------------------ വൈകുന്നേരം മുഴുവൻ ഞാൻ പഠിച്ചു. 0
vai-----r-- ------a- njaa----d-c--. v__________ m_______ n____ p_______ v-i-u-n-r-m m-z-u-a- n-a-n p-d-c-u- ----------------------------------- vaikunneram muzhuvan njaan padichu.
Работя ജോ-ി ജോ_ ജ-ല- ---- ജോലി 0
joli j___ j-l- ---- joli
Аз работих. ഞാ----ല- --യ----്ടു--ട-. ഞാ_ ജോ_ ചെ_______ ഞ-ൻ ജ-ല- ച-യ-ത-ട-ട-ണ-ട-. ------------------------ ഞാൻ ജോലി ചെയ്തിട്ടുണ്ട്. 0
nj--n -----chey-hit--n-u. n____ j___ c_____________ n-a-n j-l- c-e-t-i-t-n-u- ------------------------- njaan joli cheythittundu.
Аз работих цял ден. ഞ-ൻ ---സം -ുഴ-വൻ--ോലി-ചെ-്-ു. ഞാ_ ദി__ മു___ ജോ_ ചെ___ ഞ-ൻ ദ-വ-ം മ-ഴ-വ- ജ-ല- ച-യ-ത-. ----------------------------- ഞാൻ ദിവസം മുഴുവൻ ജോലി ചെയ്തു. 0
n---- -i-a--m-m-zhu-an -o---che----. n____ d______ m_______ j___ c_______ n-a-n d-v-s-m m-z-u-a- j-l- c-e-t-u- ------------------------------------ njaan divasam muzhuvan joli cheythu.
Ям ഭക-ഷ-ം ഭ___ ഭ-്-ണ- ------ ഭക്ഷണം 0
bhak--an-m b_________ b-a-s-a-a- ---------- bhakshanam
Аз ядох. ഞാ--കഴിച്---്--ണ-ട്. ഞാ_ ക________ ഞ-ൻ ക-ി-്-ി-്-ു-്-്- -------------------- ഞാൻ കഴിച്ചിട്ടുണ്ട്. 0
n-a-n-k--hi---ttundu. n____ k______________ n-a-n k-z-i-h-t-u-d-. --------------------- njaan kazhichittundu.
Аз изядох всичката храна. ഭ---ണമ-ല--ാം---ി--ചു. ഭ______ ക____ ഭ-്-ണ-െ-്-ാ- ക-ി-്-ു- --------------------- ഭക്ഷണമെല്ലാം കഴിച്ചു. 0
b-a-s-an---l-am-k-zhi-h-. b______________ k________ b-a-s-a-a-e-l-m k-z-i-h-. ------------------------- bhakshanamellam kazhichu.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!