Разговорник

bg Минало време 3   »   mk Минато време 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [осумдесет и три]

83 [osoomdyesyet i tri]

Минато време 3

[Minato vryemye 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона те--фонира т_________ т-л-ф-н-р- ---------- телефонира 0
t--l-e--n--a t___________ t-e-y-f-n-r- ------------ tyelyefonira
Аз звънях по телефона. Ј-с-т-лефо----в. Ј__ т___________ Ј-с т-л-ф-н-р-в- ---------------- Јас телефонирав. 0
Ј-s-t--ly--oni-a-. Ј__ t_____________ Ј-s t-e-y-f-n-r-v- ------------------ Јas tyelyefonirav.
Говорих по телефона през цялото време. Ј-с--ело в-еме-т-------р-в. Ј__ ц___ в____ т___________ Ј-с ц-л- в-е-е т-л-ф-н-р-в- --------------------------- Јас цело време телефонирав. 0
Ј------e-- ---e-y- ----y-fon-rav. Ј__ t_____ v______ t_____________ Ј-s t-y-l- v-y-m-e t-e-y-f-n-r-v- --------------------------------- Јas tzyelo vryemye tyelyefonirav.
Питам п-ашу-а п______ п-а-у-а ------- прашува 0
p-as-oova p________ p-a-h-o-a --------- prashoova
Аз питах. Ј-- ----а-. Ј__ п______ Ј-с п-а-а-. ----------- Јас прашав. 0
Ј-s p--shav. Ј__ p_______ Ј-s p-a-h-v- ------------ Јas prashav.
Аз постоянно питах. Ја--се---а--п--ш-вав. Ј__ с______ п________ Ј-с с-к-г-ш п-а-у-а-. --------------------- Јас секогаш прашував. 0
Јa---y---gu-sh prash-ov--. Ј__ s_________ p__________ Ј-s s-e-o-u-s- p-a-h-o-a-. -------------------------- Јas syekoguash prashoovav.
Разказвам ра-к-жува р________ р-с-а-у-а --------- раскажува 0
ras-a-o--a r_________ r-s-a-o-v- ---------- raskaʐoova
Аз разказвах. Ј---р-----у-ав. Ј__ р__________ Ј-с р-с-а-у-а-. --------------- Јас раскажував. 0
Јa---as-a-oo-a-. Ј__ r___________ Ј-s r-s-a-o-v-v- ---------------- Јas raskaʐoovav.
Аз разказах цялата история. Јас -а р------- -елат-----казн-. Ј__ ј_ р_______ ц_____ п________ Ј-с ј- р-с-а-а- ц-л-т- п-и-а-н-. -------------------------------- Јас ја раскажав целата приказна. 0
Ј------ras----v tz-e-a-a -r---z-a. Ј__ ј_ r_______ t_______ p________ Ј-s ј- r-s-a-a- t-y-l-t- p-i-a-n-. ---------------------------------- Јas јa raskaʐav tzyelata prikazna.
Уча учи у__ у-и --- учи 0
ooc-i o____ o-c-i ----- oochi
Аз учих. Ј-с учев. Ј__ у____ Ј-с у-е-. --------- Јас учев. 0
Јa- o-c----. Ј__ o_______ Ј-s o-c-y-v- ------------ Јas oochyev.
Аз учих цяла вечер. Ј-- уч---ц----в-ч-р. Ј__ у___ ц___ в_____ Ј-с у-е- ц-л- в-ч-р- -------------------- Јас учев цела вечер. 0
Јas -oc---- -z-e-a--ye---er. Ј__ o______ t_____ v________ Ј-s o-c-y-v t-y-l- v-e-h-e-. ---------------------------- Јas oochyev tzyela vyechyer.
Работя р---ти р_____ р-б-т- ------ работи 0
rabo-i r_____ r-b-t- ------ raboti
Аз работих. Јас-р--о---. Ј__ р_______ Ј-с р-б-т-в- ------------ Јас работев. 0
Ј------oty--. Ј__ r________ Ј-s r-b-t-e-. ------------- Јas rabotyev.
Аз работих цял ден. Јас --ботев ц----ен. Ј__ р______ ц__ д___ Ј-с р-б-т-в ц-л д-н- -------------------- Јас работев цел ден. 0
Ј-- -abot-ev ----l-dy--. Ј__ r_______ t____ d____ Ј-s r-b-t-e- t-y-l d-e-. ------------------------ Јas rabotyev tzyel dyen.
Ям ј-де ј___ ј-д- ---- јаде 0
јa-ye ј____ ј-d-e ----- јadye
Аз ядох. Јас-ј-д-в. Ј__ ј_____ Ј-с ј-д-в- ---------- Јас јадев. 0
Јa- -ad-e-. Ј__ ј______ Ј-s ј-d-e-. ----------- Јas јadyev.
Аз изядох всичката храна. Ја- го --е----ц-лот--ј-д-ње. Ј__ г_ и_____ ц_____ ј______ Ј-с г- и-е-о- ц-л-т- ј-д-њ-. ---------------------------- Јас го изедов целото јадење. 0
Јa---uo-i-y-d---t-ye--to -adye--e. Ј__ g__ i______ t_______ ј________ Ј-s g-o i-y-d-v t-y-l-t- ј-d-e-y-. ---------------------------------- Јas guo izyedov tzyeloto јadyeњye.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!