Разговорник

bg Запознанство   »   mk Запознавање

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [три]

3 [tri]

Запознавање

Zapoznavaњye

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! Здр--о! З______ З-р-в-! ------- Здраво! 0
Z-r-v-! Z______ Z-r-v-! ------- Zdravo!
Добър ден! До-а- д-н! Д____ д___ Д-б-р д-н- ---------- Добар ден! 0
Do-a--dy--! D____ d____ D-b-r d-e-! ----------- Dobar dyen!
Как си? К-ко -и? К___ с__ К-к- с-? -------- Како си? 0
Ka-- --? K___ s__ K-k- s-? -------- Kako si?
От Европа ли сте? Д--ѓ--- ли о- Евр-па? Д______ л_ о_ Е______ Д-а-а-е л- о- Е-р-п-? --------------------- Доаѓате ли од Европа? 0
D--ѓ---e l- o- -------? D_______ l_ o_ Y_______ D-a-a-y- l- o- Y-v-o-a- ----------------------- Doaѓatye li od Yevropa?
От Америка ли сте? Д-----е ли--д----рика? Д______ л_ о_ А_______ Д-а-а-е л- о- А-е-и-а- ---------------------- Доаѓате ли од Америка? 0
D-a--tye -i-od-A---ri--? D_______ l_ o_ A________ D-a-a-y- l- o- A-y-r-k-? ------------------------ Doaѓatye li od Amyerika?
От Азия ли сте? До-ѓ--е--и----А-и-а? Д______ л_ о_ А_____ Д-а-а-е л- о- А-и-а- -------------------- Доаѓате ли од Азија? 0
Do-ѓat-e-l--od-A-iј-? D_______ l_ o_ A_____ D-a-a-y- l- o- A-i-a- --------------------- Doaѓatye li od Aziјa?
В кой хотел сте отседнали? В- --- --т-л--ив-е--? В_ к__ х____ ж_______ В- к-ј х-т-л ж-в-е-е- --------------------- Во кој хотел живеете? 0
Vo -oј k-ot-----ivye-e-ye? V_ k__ k______ ʐ__________ V- k-ј k-o-y-l ʐ-v-e-e-y-? -------------------------- Vo koј khotyel ʐivyeyetye?
Колко дълго сте тук? К-л-- до--о -т------ о-д-? К____ д____ с__ в___ о____ К-л-у д-л-о с-е в-ќ- о-д-? -------------------------- Колку долго сте веќе овде? 0
K-lk-o-do-gu- s----vyek-----v-y-? K_____ d_____ s___ v______ o_____ K-l-o- d-l-u- s-y- v-e-j-e o-d-e- --------------------------------- Kolkoo dolguo stye vyekjye ovdye?
Колко време ще останете? К---- долго-ос--нув--е? К____ д____ о__________ К-л-у д-л-о о-т-н-в-т-? ----------------------- Колку долго останувате? 0
Ko--oo--o-g---os--n-o-atye? K_____ d_____ o____________ K-l-o- d-l-u- o-t-n-o-a-y-? --------------------------- Kolkoo dolguo ostanoovatye?
Харесва ли Ви тук? Ви-се доп----л- -в-е? В_ с_ д_____ л_ о____ В- с- д-п-ѓ- л- о-д-? --------------------- Ви се допаѓа ли овде? 0
V- s-e--o--ѓ--l----dye? V_ s__ d_____ l_ o_____ V- s-e d-p-ѓ- l- o-d-e- ----------------------- Vi sye dopaѓa li ovdye?
Вие на почивка ли сте тук? Д----с---о--- ----дмор? Д___ с__ о___ н_ о_____ Д-л- с-е о-д- н- о-м-р- ----------------------- Дали сте овде на одмор? 0
Da-i s--------- -- -d-or? D___ s___ o____ n_ o_____ D-l- s-y- o-d-e n- o-m-r- ------------------------- Dali stye ovdye na odmor?
Елате ми на гости! П-сет-те м-! П_______ м__ П-с-т-т- м-! ------------ Посетете ме! 0
Po--ety-tye -ye! P__________ m___ P-s-e-y-t-e m-e- ---------------- Posyetyetye mye!
Ето адреса ми. Еве-ја ---а-----р-с-. Е__ ј_ м_____ а______ Е-е ј- м-ј-т- а-р-с-. --------------------- Еве ја мојата адреса. 0
Y---- јa m-јa------y--a. Y____ ј_ m_____ a_______ Y-v-e ј- m-ј-t- a-r-e-a- ------------------------ Yevye јa moјata adryesa.
Ще се видим ли утре? Ќе-----идиме л----р-? Ќ_ с_ в_____ л_ у____ Ќ- с- в-д-м- л- у-р-? --------------------- Ќе се видиме ли утре? 0
Kjy- s-- -idi--- l---o-rye? K___ s__ v______ l_ o______ K-y- s-e v-d-m-e l- o-t-y-? --------------------------- Kjye sye vidimye li ootrye?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. Ж-- м--е- -ма---еќе --ш-о-ис-лани--н-. Ж__ м_ е_ и___ в___ н____ и___________ Ж-л м- е- и-а- в-ќ- н-ш-о и-п-а-и-а-о- -------------------------------------- Жал ми е, имам веќе нешто испланирано. 0
ʐal m--y------m-vy-kj-e----s--o isp---i---o. ʐ__ m_ y__ i___ v______ n______ i___________ ʐ-l m- y-, i-a- v-e-j-e n-e-h-o i-p-a-i-a-o- -------------------------------------------- ʐal mi ye, imam vyekjye nyeshto isplanirano.
Чао! Чао! Ч___ Ч-о- ---- Чао! 0
Ch--! C____ C-a-! ----- Chao!
Довиждане! Дови-ув-ње! Д__________ Д-в-д-в-њ-! ----------- Довидување! 0
D--id-ov-њy-! D____________ D-v-d-o-a-y-! ------------- Dovidoovaњye!
До скоро! Д--н--к-ро! Д_ н_______ Д- н-с-о-о- ----------- До наскоро! 0
Do --s-oro! D_ n_______ D- n-s-o-o- ----------- Do naskoro!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!