Разговорник

bg Лица   »   mk Лица

1 [едно]

Лица

Лица

1 [еден]

1 [eden]

Лица

Lica

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
аз j-с j__ j-с --- jас 0
j-s j__ j-s --- jas
аз и ти jас - ти j__ и т_ j-с и т- -------- jас и ти 0
j-- i ti j__ i t_ j-s i t- -------- jas i ti
ние двамата ни--дв-ј-ата н__ д_______ н-е д-а-ц-т- ------------ ние двајцата 0
n-y- ----t-a-a n___ d________ n-y- d-a-t-a-a -------------- niye dvaјtzata
той т-ј т__ т-ј --- тој 0
toј t__ t-ј --- toј
той и тя т-ј --т-а т__ и т__ т-ј и т-а --------- тој и таа 0
to--- -aa t__ i t__ t-ј i t-a --------- toј i taa
те двамата т---д-ај---а т__ д_______ т-е д-а-ц-т- ------------ тие двајцата 0
t--e -v-јtzata t___ d________ t-y- d-a-t-a-a -------------- tiye dvaјtzata
мъж м-ж м__ м-ж --- маж 0
maʐ m__ m-ʐ --- maʐ
жена ж-на ж___ ж-н- ---- жена 0
ʐy-na ʐ____ ʐ-e-a ----- ʐyena
дете д-те д___ д-т- ---- дете 0
dye--e d_____ d-e-y- ------ dyetye
семейство ед-- -а-и-ија е___ ф_______ е-н- ф-м-л-ј- ------------- една фамилија 0
y-d-- fa---i-a y____ f_______ y-d-a f-m-l-ј- -------------- yedna familiјa
моето семейство м-јата -ам--ија м_____ ф_______ м-ј-т- ф-м-л-ј- --------------- мојата фамилија 0
m--a-- famil-јa m_____ f_______ m-ј-t- f-m-l-ј- --------------- moјata familiјa
Моето семейство е тук. М-ја-- ф-милиј-----вде. М_____ ф_______ е о____ М-ј-т- ф-м-л-ј- е о-д-. ----------------------- Мојата фамилија е овде. 0
Moјa-------liј- y- --dye. M_____ f_______ y_ o_____ M-ј-t- f-m-l-ј- y- o-d-e- ------------------------- Moјata familiјa ye ovdye.
Аз съм тук. Јас---м ----. Ј__ с__ о____ Ј-с с-м о-д-. ------------- Јас сум овде. 0
Ј-- s--m o----. Ј__ s___ o_____ Ј-s s-o- o-d-e- --------------- Јas soom ovdye.
Ти си тук. Ти -и --де. Т_ с_ о____ Т- с- о-д-. ----------- Ти си овде. 0
Ti-si -vdy-. T_ s_ o_____ T- s- o-d-e- ------------ Ti si ovdye.
Той е тук и тя е тук. Т-ј е-овде-- --а-е-о--е. Т__ е о___ и т__ е о____ Т-ј е о-д- и т-а е о-д-. ------------------------ Тој е овде и таа е овде. 0
T-- y-----y- - -a--ye ---ye. T__ y_ o____ i t__ y_ o_____ T-ј y- o-d-e i t-a y- o-d-e- ---------------------------- Toј ye ovdye i taa ye ovdye.
Ние сме тук. Н-----е -в-е. Н__ с__ о____ Н-е с-е о-д-. ------------- Ние сме овде. 0
Niy- ---e o---e. N___ s___ o_____ N-y- s-y- o-d-e- ---------------- Niye smye ovdye.
Вие сте тук. Вие---е ов-е. В__ с__ о____ В-е с-е о-д-. ------------- Вие сте овде. 0
V--e ---- ov--e. V___ s___ o_____ V-y- s-y- o-d-e- ---------------- Viye stye ovdye.
Те всички са тук. Тие ---е с- овд-. Т__ с___ с_ о____ Т-е с-т- с- о-д-. ----------------- Тие сите се овде. 0
Tiye-----e --- -v--e. T___ s____ s__ o_____ T-y- s-t-e s-e o-d-e- --------------------- Tiye sitye sye ovdye.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!