Разговорник

bg Минало време 1   »   bs Prošlost 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [osamdeset i jedan]

Prošlost 1

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Пиша p-sati p_____ p-s-t- ------ pisati 0
Той написа писмо. On ---napisa- pi-mo. O_ j_ n______ p_____ O- j- n-p-s-o p-s-o- -------------------- On je napisao pismo. 0
А тя надписваше картичка. A--n---- n-p-sa---r---l--ni--. A o__ j_ n_______ r___________ A o-a j- n-p-s-l- r-z-l-d-i-u- ------------------------------ A ona je napisala razglednicu. 0
Чета č-t--i č_____ č-t-t- ------ čitati 0
Той четеше илюстровано списание. O---- -i-a--i---tro-a-i -a----s. O_ j_ č____ i__________ č_______ O- j- č-t-o i-u-t-o-a-i č-s-p-s- -------------------------------- On je čitao ilustrovani časopis. 0
А тя четеше книга. A ona -e-čit-la---j-g-. A o__ j_ č_____ k______ A o-a j- č-t-l- k-j-g-. ----------------------- A ona je čitala knjigu. 0
Вземам u-e-i u____ u-e-i ----- uzeti 0
Той взе цигара. On j---z-- c--a----. O_ j_ u___ c________ O- j- u-e- c-g-r-t-. -------------------- On je uzeo cigaretu. 0
Тя взе парче шоколад. On- je -zela ---ad -ok-lad-. O__ j_ u____ k____ č________ O-a j- u-e-a k-m-d č-k-l-d-. ---------------------------- Ona je uzela komad čokolade. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. On je---o-n-v-e--n,-al--j- ona-bi-- vjerna. O_ j_ b__ n________ a__ j_ o__ b___ v______ O- j- b-o n-v-e-a-, a-i j- o-a b-l- v-e-n-. ------------------------------------------- On je bio nevjeran, ali je ona bila vjerna. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. On-je bio lijen---l---e-on--bi-a vr-je-na. O_ j_ b__ l_____ a__ j_ o__ b___ v________ O- j- b-o l-j-n- a-i j- o-a b-l- v-i-e-n-. ------------------------------------------ On je bio lijen, ali je ona bila vrijedna. 0
Той беше беден, но тя беше богата. On ----io ----m--a-- ali--- --a b-l- --gat-. O_ j_ b__ s_________ a__ j_ o__ b___ b______ O- j- b-o s-r-m-š-n- a-i j- o-a b-l- b-g-t-. -------------------------------------------- On je bio siromašan, ali je ona bila bogata. 0
Той нямаше пари, а дългове. O- --j--i--o no---- -e- du-o--. O_ n___ i___ n_____ v__ d______ O- n-j- i-a- n-v-a- v-ć d-g-v-. ------------------------------- On nije imao novca, već dugove. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. O----j--i-a- --e-e,------e-. O_ n___ i___ s_____ v__ p___ O- n-j- i-a- s-e-e- v-ć p-h- ---------------------------- On nije imao sreće, već peh. 0
Той нямаше успех, а неуспех. O--n--e im-o -sp-eh,-v-ć-n-us---h. O_ n___ i___ u______ v__ n________ O- n-j- i-a- u-p-e-, v-ć n-u-p-e-. ---------------------------------- On nije imao uspjeh, već neuspjeh. 0
Той не беше доволен, а недоволен. On ni----io --dovolja-- već ne-----o----. O_ n___ b__ z__________ v__ n____________ O- n-j- b-o z-d-v-l-a-, v-ć n-z-d-v-l-a-. ----------------------------------------- On nije bio zadovoljan, već nezadovoljan. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. On n----bi- s-e---,-v-- n-sret-n. O_ n___ b__ s______ v__ n________ O- n-j- b-o s-e-a-, v-ć n-s-e-a-. --------------------------------- On nije bio sretan, već nesretan. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. On----------s-mp----an- već----ip--ič--. O_ n___ b__ s__________ v__ a___________ O- n-j- b-o s-m-a-i-a-, v-ć a-t-p-t-č-n- ---------------------------------------- On nije bio simpatičan, već antipatičan. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...