Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   et midagi soovima

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [seitsekümmend]

midagi soovima

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Искате ли да пушите? K-s -- --o-i-si-e-su-----a--? K__ t_ s_________ s__________ K-s t- s-o-i-s-t- s-i-s-t-d-? ----------------------------- Kas te sooviksite suitsetada? 0
Искате ли да танцувате? K----e-so---ks-te--a--si--? K__ t_ s_________ t________ K-s t- s-o-i-s-t- t-n-s-d-? --------------------------- Kas te sooviksite tantsida? 0
Искате ли да се разходите? Kas--e -o-vik-i-- --l-ta-a -i--a? K__ t_ s_________ j_______ m_____ K-s t- s-o-i-s-t- j-l-t-m- m-n-a- --------------------------------- Kas te sooviksite jalutama minna? 0
Искам да пуша. Ma so-v--s-n --its-ta-a. M_ s________ s__________ M- s-o-i-s-n s-i-s-t-d-. ------------------------ Ma sooviksin suitsetada. 0
Искате ли цигара? S-ovi- sa-sig--e--i? S_____ s_ s_________ S-o-i- s- s-g-r-t-i- -------------------- Soovid sa sigaretti? 0
Той иска огънче. T---o--ib-tul-. T_ s_____ t____ T- s-o-i- t-l-. --------------- Ta soovib tuld. 0
Искам да пия нещо. Ma-soo--ks-n mi-agi-j-u-. M_ s________ m_____ j____ M- s-o-i-s-n m-d-g- j-u-. ------------------------- Ma sooviksin midagi juua. 0
Искам да ям нещо. M----ovik-in--ida-- -üü-. M_ s________ m_____ s____ M- s-o-i-s-n m-d-g- s-ü-. ------------------------- Ma sooviksin midagi süüa. 0
Искам да си отдъхна малко. M---oov-ks-n-v-i-i--u-ata. M_ s________ v____ p______ M- s-o-i-s-n v-i-i p-h-t-. -------------------------- Ma sooviksin veidi puhata. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ma-s---i-sin teilt -i---- ----d-. M_ s________ t____ m_____ k______ M- s-o-i-s-n t-i-t m-d-g- k-s-d-. --------------------------------- Ma sooviksin teilt midagi küsida. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. M-----v--------i-t -ida-i--alud-. M_ s________ t____ m_____ p______ M- s-o-i-s-n t-i-t m-d-g- p-l-d-. --------------------------------- Ma sooviksin teilt midagi paluda. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ma s-oviks-n -eil- m-da-i --lj- t-ha. M_ s________ t____ m_____ v____ t____ M- s-o-i-s-n t-i-e m-d-g- v-l-a t-h-. ------------------------------------- Ma sooviksin teile midagi välja teha. 0
Какво обичате / желаете, моля? M--- t---o-vite--pal-n? M___ t_ s_______ p_____ M-d- t- s-o-i-e- p-l-n- ----------------------- Mida te soovite, palun? 0
Желаете ли кафе? S--vite -- -----? S______ t_ k_____ S-o-i-e t- k-h-i- ----------------- Soovite te kohvi? 0
Или предпочитате чай? V-i-so---te-te -ige----e-? V__ s______ t_ p____ t____ V-i s-o-i-e t- p-g-m t-e-? -------------------------- Või soovite te pigem teed? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Me ---vim- ko----õ--a. M_ s______ k___ s_____ M- s-o-i-e k-j- s-i-a- ---------------------- Me soovime koju sõita. 0
Желаете ли такси? Soovite--e-ta----? S______ t_ t______ S-o-i-e t- t-k-o-? ------------------ Soovite te taksot? 0
Те искат да се обадят по телефона. Na- --oviv-- heli---da. N__ s_______ h_________ N-d s-o-i-a- h-l-s-a-a- ----------------------- Nad soovivad helistada. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + естонски (1-100) MP3 естонски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.