Разговорник

bg Минало време 1   »   da Datid 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [enogfirs]

Datid 1

Изберете как искате да видите превода:   
български датски Играйте Повече
Пиша s--ive s_____ s-r-v- ------ skrive 0
Той написа писмо. Ha- -kre- et-b--v. H__ s____ e_ b____ H-n s-r-v e- b-e-. ------------------ Han skrev et brev. 0
А тя надписваше картичка. O- -un-sk--v -t-k---. O_ h__ s____ e_ k____ O- h-n s-r-v e- k-r-. --------------------- Og hun skrev et kort. 0
Чета l-se l___ l-s- ---- læse 0
Той четеше илюстровано списание. H-n læ-te -t-u--bl--. H__ l____ e_ u_______ H-n l-s-e e- u-e-l-d- --------------------- Han læste et ugeblad. 0
А тя четеше книга. O- hun-læs-e -n ---. O_ h__ l____ e_ b___ O- h-n l-s-e e- b-g- -------------------- Og hun læste en bog. 0
Вземам t-ge t___ t-g- ---- tage 0
Той взе цигара. H-n---g -n--ig-re-. H__ t__ e_ c_______ H-n t-g e- c-g-r-t- ------------------- Han tog en cigaret. 0
Тя взе парче шоколад. Hu--t---e---tykk----------e. H__ t__ e_ s_____ c_________ H-n t-g e- s-y-k- c-o-o-a-e- ---------------------------- Hun tog et stykke chokolade. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Ha- ----ut--,---n---n --r t--. H__ v__ u____ m__ h__ v__ t___ H-n v-r u-r-, m-n h-n v-r t-o- ------------------------------ Han var utro, men hun var tro. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. H---v---do-----men ----v-r f-itti-. H__ v__ d_____ m__ h__ v__ f_______ H-n v-r d-v-n- m-n h-n v-r f-i-t-g- ----------------------------------- Han var doven, men hun var flittig. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Han-v-- f--tig--men hu----- ---. H__ v__ f______ m__ h__ v__ r___ H-n v-r f-t-i-, m-n h-n v-r r-g- -------------------------------- Han var fattig, men hun var rig. 0
Той нямаше пари, а дългове. Han h---e-ing-- p--ge- -e- -- g-ld. H__ h____ i____ p_____ m__ e_ g____ H-n h-v-e i-g-n p-n-e- m-n e- g-l-. ----------------------------------- Han havde ingen penge, men en gæld. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Han---- i--e he-d--- ----u--ld-g. H__ v__ i___ h______ m__ u_______ H-n v-r i-k- h-l-i-, m-n u-e-d-g- --------------------------------- Han var ikke heldig, men uheldig. 0
Той нямаше успех, а неуспех. Han h-vd- -kk- s-cc-s- m-n-u--ld. H__ h____ i___ s______ m__ u_____ H-n h-v-e i-k- s-c-e-, m-n u-e-d- --------------------------------- Han havde ikke succes, men uheld. 0
Той не беше доволен, а недоволен. Ha- v-r ---------re------- utilfre--. H__ v__ i___ t________ m__ u_________ H-n v-r i-k- t-l-r-d-, m-n u-i-f-e-s- ------------------------------------- Han var ikke tilfreds, men utilfreds. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. H-n-va--ik-e-----el--- m-n ul-k---ig. H__ v__ i___ l________ m__ u_________ H-n v-r i-k- l-k-e-i-, m-n u-y-k-l-g- ------------------------------------- Han var ikke lykkelig, men ulykkelig. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. H-n --- i-ke---mpa-isk,-m-n-u-y---tisk. H__ v__ i___ s_________ m__ u__________ H-n v-r i-k- s-m-a-i-k- m-n u-y-p-t-s-. --------------------------------------- Han var ikke sympatisk, men usympatisk. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...