Разговорник

bg Минало време 1   »   sl Preteklost 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [enainosemdeset]

Preteklost 1

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Пиша pisa-i p_____ p-s-t- ------ pisati 0
Той написа писмо. O- -----p---- pi--o. O_ j_ n______ p_____ O- j- n-p-s-l p-s-o- -------------------- On je napisal pismo. 0
А тя надписваше картичка. In on- j- ----s-la--azgl--n--o. I_ o__ j_ n_______ r___________ I- o-a j- n-p-s-l- r-z-l-d-i-o- ------------------------------- In ona je napisala razglednico. 0
Чета bra-i b____ b-a-i ----- brati 0
Той четеше илюстровано списание. O--j----a----v-j-. O_ j_ b___ r______ O- j- b-a- r-v-j-. ------------------ On je bral revijo. 0
А тя четеше книга. I- -n--j- b---- -njig-. I_ o__ j_ b____ k______ I- o-a j- b-a-a k-j-g-. ----------------------- In ona je brala knjigo. 0
Вземам v--ti v____ v-e-i ----- vzeti 0
Той взе цигара. Vzel--e -n- --------. V___ j_ e__ c________ V-e- j- e-o c-g-r-t-. --------------------- Vzel je eno cigareto. 0
Тя взе парче шоколад. Vz--- je-e- k--č-k čoko--de. V____ j_ e_ k_____ č________ V-e-a j- e- k-š-e- č-k-l-d-. ---------------------------- Vzela je en košček čokolade. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. On je---l -ez----,-ona pa -v-s-a. O_ j_ b__ n_______ o__ p_ z______ O- j- b-l n-z-e-t- o-a p- z-e-t-. --------------------------------- On je bil nezvest, ona pa zvesta. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. O- je--i----n, ona pa-----j-va. O_ j_ b__ l___ o__ p_ m________ O- j- b-l l-n- o-a p- m-r-j-v-. ------------------------------- On je bil len, ona pa marljiva. 0
Той беше беден, но тя беше богата. O--je b----e---- --a----bo----. O_ j_ b__ r_____ o__ p_ b______ O- j- b-l r-v-n- o-a p- b-g-t-. ------------------------------- On je bil reven, ona pa bogata. 0
Той нямаше пари, а дългове. O--n----el--en--j-- pač -a--ol--ve. O_ n_ i___ d_______ p__ p_ d_______ O- n- i-e- d-n-r-a- p-č p- d-l-o-e- ----------------------------------- On ni imel denarja, pač pa dolgove. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. O--ni i--l --eč---pač p--smolo. O_ n_ i___ s_____ p__ p_ s_____ O- n- i-e- s-e-e- p-č p- s-o-o- ------------------------------- On ni imel sreče, pač pa smolo. 0
Той нямаше успех, а неуспех. O- ----il u----en---ač -- -e b---n--spe-e-. O_ n_ b__ u_______ p__ p_ j_ b__ n_________ O- n- b-l u-p-š-n- p-č p- j- b-l n-u-p-š-n- ------------------------------------------- On ni bil uspešen, pač pa je bil neuspešen. 0
Той не беше доволен, а недоволен. On--- b-l z-dovolje-, p------j--b-l-nezad-v-l--n. O_ n_ b__ z__________ p__ p_ j_ b__ n____________ O- n- b-l z-d-v-l-e-, p-č p- j- b-l n-z-d-v-l-e-. ------------------------------------------------- On ni bil zadovoljen, pač pa je bil nezadovoljen. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. On-ni -il-s--č-n, p-č--a -e-b-- -e-----n. O_ n_ b__ s______ p__ p_ j_ b__ n________ O- n- b-l s-e-e-, p-č p- j- b-l n-s-e-e-. ----------------------------------------- On ni bil srečen, pač pa je bil nesrečen. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. O- ----i- --m-a-i--n- pa- pa je-bil --ti-atičen. O_ n_ b__ s__________ p__ p_ j_ b__ a___________ O- n- b-l s-m-a-i-e-, p-č p- j- b-l a-t-p-t-č-n- ------------------------------------------------ On ni bil simpatičen, pač pa je bil antipatičen. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...