Разговорник

bg Минало време 1   »   he ‫עבר 1‬

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

‫81 [שמונים ואחת]‬

81 [shmonim w\'axat]

‫עבר 1‬

[avar 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Пиша ‫לכ---‬ ‫______ ‫-כ-ו-‬ ------- ‫לכתוב‬ 0
l-k-tov l______ l-k-t-v ------- likhtov
Той написа писмо. ‫-ו--כ-ב מ--ב.‬ ‫___ כ__ מ_____ ‫-ו- כ-ב מ-ת-.- --------------- ‫הוא כתב מכתב.‬ 0
hu -a-a--m--ht--. h_ k____ m_______ h- k-t-v m-k-t-v- ----------------- hu katav mikhtav.
А тя надписваше картичка. ‫-היא -ת-ה ג-וי-.‬ ‫____ כ___ ג______ ‫-ה-א כ-ב- ג-ו-ה-‬ ------------------ ‫והיא כתבה גלויה.‬ 0
w-hi-ka--a- -lu-ah. w___ k_____ g______ w-h- k-t-a- g-u-a-. ------------------- w'hi katvah gluyah.
Чета ‫לקר-א‬ ‫______ ‫-ק-ו-‬ ------- ‫לקרוא‬ 0
li--o l____ l-q-o ----- liqro
Той четеше илюстровано списание. ‫הו- -רא-מ-זין-‬ ‫___ ק__ מ______ ‫-ו- ק-א מ-ז-ן-‬ ---------------- ‫הוא קרא מגזין.‬ 0
hu q--------z--. h_ q___ m_______ h- q-r- m-g-z-n- ---------------- hu qara magazin.
А тя четеше книга. ‫ו-יא-ק--- ס---‬ ‫____ ק___ ס____ ‫-ה-א ק-א- ס-ר-‬ ---------------- ‫והיא קראה ספר.‬ 0
w'-i -a--a- -ef--. w___ q_____ s_____ w-h- q-r-a- s-f-r- ------------------ w'hi qar'ah sefer.
Вземам ‫-ק--‬ ‫_____ ‫-ק-ת- ------ ‫לקחת‬ 0
la-axat l______ l-q-x-t ------- laqaxat
Той взе цигара. ‫ה-א -ק--ס-גר--.‬ ‫___ ל__ ס_______ ‫-ו- ל-ח ס-ג-י-.- ----------------- ‫הוא לקח סיגריה.‬ 0
hu-laq-x --ga-i-h. h_ l____ s________ h- l-q-x s-g-r-a-. ------------------ hu laqax sigariah.
Тя взе парче шоколад. ‫---א ל--ה---יכ- ש-ק--ד.‬ ‫____ ל___ ח____ ש_______ ‫-ה-א ל-ח- ח-י-ת ש-ק-ל-.- ------------------------- ‫והיא לקחה חתיכת שוקולד.‬ 0
w-h- --qx---x-t--ha--sh-qol--. w___ l_____ x_______ s________ w-h- l-q-a- x-t-k-a- s-o-o-a-. ------------------------------ w'hi laqxah xatikhat shoqolad.
Той не беше предан, но тя беше предана. ‫--א -- -י- -אמן -ב---י- ----- נא---.‬ ‫___ ל_ ה__ נ___ א__ ה__ ה____ נ______ ‫-ו- ל- ה-ה נ-מ- א-ל ה-א ה-י-ה נ-מ-ה-‬ -------------------------------------- ‫הוא לא היה נאמן אבל היא הייתה נאמנה.‬ 0
hu-l- h-ya---e--ma---val -- -ai--- ne-e-a-ah. h_ l_ h____ n______ a___ h_ h_____ n_________ h- l- h-y-h n-'-m-n a-a- h- h-i-a- n-'-m-n-h- --------------------------------------------- hu lo hayah ne'eman aval hi haitah ne'emanah.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. ‫-וא -----צ-ן--ב- היא---י-----וצ--‬ ‫___ ה__ ע___ א__ ה__ ה____ ח______ ‫-ו- ה-ה ע-ל- א-ל ה-א ה-י-ה ח-ו-ה-‬ ----------------------------------- ‫הוא היה עצלן אבל היא הייתה חרוצה.‬ 0
hu ---a--at--a--a--l--i ha-t-- xa--t-ah. h_ h____ a_____ a___ h_ h_____ x________ h- h-y-h a-s-a- a-a- h- h-i-a- x-r-t-a-. ---------------------------------------- hu hayah atslan aval hi haitah xarutsah.
Той беше беден, но тя беше богата. ‫----ה-ה-ע-י א----י- ---תה---ירה.‬ ‫___ ה__ ע__ א__ ה__ ה____ ע______ ‫-ו- ה-ה ע-י א-ל ה-א ה-י-ה ע-י-ה-‬ ---------------------------------- ‫הוא היה עני אבל היא הייתה עשירה.‬ 0
h----y---a-i-a-a- h--h--t-- --hira-. h_ h____ a__ a___ h_ h_____ a_______ h- h-y-h a-i a-a- h- h-i-a- a-h-r-h- ------------------------------------ hu hayah ani aval hi haitah ashirah.
Той нямаше пари, а дългове. ‫-א ה----- כס- ר- ח-בו-.‬ ‫__ ה__ ל_ כ__ ר_ ח______ ‫-א ה-ה ל- כ-ף ר- ח-ב-ת-‬ ------------------------- ‫לא היה לו כסף רק חובות.‬ 0
l- h--ah ---khes-f r-- x---t. l_ h____ l_ k_____ r__ x_____ l- h-y-h l- k-e-e- r-q x-v-t- ----------------------------- lo hayah lo khesef raq xovot.
Той нямаше късмет, а само несполука. ‫-א-ה-- -----ל --- ב-ש מזל.‬ ‫__ ה__ ל_ מ__ א__ ב__ מ____ ‫-א ה-ה ל- מ-ל א-א ב-ש מ-ל-‬ ---------------------------- ‫לא היה לו מזל אלא ביש מזל.‬ 0
lo h---h l- ma----e-- ---h--a---. l_ h____ l_ m____ e__ b___ m_____ l- h-y-h l- m-z-l e-a b-s- m-z-l- --------------------------------- lo hayah lo mazal ela bish mazal.
Той нямаше успех, а неуспех. ‫הוא לא----י-- ---נכש-.‬ ‫___ ל_ ה_____ ר_ נ_____ ‫-ו- ל- ה-ל-ח- ר- נ-ש-.- ------------------------ ‫הוא לא הצליח, רק נכשל.‬ 0
h- ---h----ia-, -aq---kh---l. h_ l_ h________ r__ n________ h- l- h-t-l-a-, r-q n-k-s-a-. ----------------------------- hu lo hitsliax, raq nikhshal.
Той не беше доволен, а недоволен. ‫הוא -א-היה-מר-צה- --- -א מ--צה.‬ ‫___ ל_ ה__ מ_____ א__ ל_ מ______ ‫-ו- ל- ה-ה מ-ו-ה- א-א ל- מ-ו-ה-‬ --------------------------------- ‫הוא לא היה מרוצה, אלא לא מרוצה.‬ 0
h--lo ------me-u--e-,-e-a-l---er----h. h_ l_ h____ m________ e__ l_ m________ h- l- h-y-h m-r-t-e-, e-a l- m-r-t-e-. -------------------------------------- hu lo hayah merutseh, ela lo merutseh.
Той не беше щастлив, а нещастен. ‫-ו--ל------מאוש- אלא לא-מאו---‬ ‫___ ל_ ה__ מ____ א__ ל_ מ______ ‫-ו- ל- ה-ה מ-ו-ר א-א ל- מ-ו-ר-‬ -------------------------------- ‫הוא לא היה מאושר אלא לא מאושר.‬ 0
hu -- ----h--e'u-h-r el---o--e--sha-. h_ l_ h____ m_______ e__ l_ m________ h- l- h-y-h m-'-s-a- e-a l- m-'-s-a-. ------------------------------------- hu lo hayah me'ushar ela lo me'ushar.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. ‫--א -----ה--חמד- אל---- ---ד-‬ ‫___ ל_ ה__ נ____ א__ ל_ נ_____ ‫-ו- ל- ה-ה נ-מ-, א-א ל- נ-מ-.- ------------------------------- ‫הוא לא היה נחמד, אלא לא נחמד.‬ 0
hu -- -aya---exm--- -------ne-m-d. h_ l_ h____ n______ e__ l_ n______ h- l- h-y-h n-x-a-, e-a l- n-x-a-. ---------------------------------- hu lo hayah nexmad, ela lo nexmad.

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...