Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   zh 解释,说明某件事情1

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

75[七十五]

75 [Qīshíwǔ]

解释,说明某件事情1

[jiěshì, shuōmíng mǒu jiàn shìqíng 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Защо няма да дойдете? 您 -什么--- - ? 您 为__ 没_ 呢 ? 您 为-么 没- 呢 ? ------------ 您 为什么 没来 呢 ? 0
ní--wèis--m- ----lái-n-? n__ w_______ m__ l__ n__ n-n w-i-h-m- m-i l-i n-? ------------------------ nín wèishéme méi lái ne?
Времето е лошо. 天气 太-----。 天_ 太__ 了 。 天- 太-糕 了 。 ---------- 天气 太糟糕 了 。 0
Tiā--- tà----o-āole. T_____ t__ z________ T-ā-q- t-i z-o-ā-l-. -------------------- Tiānqì tài zāogāole.
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. 我--来 -, 因------ -糕 了-。 我 不_ 了_ 因_ 天_ 太 糟_ 了 。 我 不- 了- 因- 天- 太 糟- 了 。 ---------------------- 我 不来 了, 因为 天气 太 糟糕 了 。 0
W- -ù-l----- y-n------i-nqì-tài --ogā---. W_ b_ l_____ y__ w__ t_____ t__ z________ W- b- l-i-e- y-n w-i t-ā-q- t-i z-o-ā-l-. ----------------------------------------- Wǒ bù láile, yīn wéi tiānqì tài zāogāole.
Защо той няма да дойде? 他 --- -来 - ? 他 为__ 没_ 呢 ? 他 为-么 没- 呢 ? ------------ 他 为什么 没来 呢 ? 0
Tā-wè---é-e --i --- n-? T_ w_______ m__ l__ n__ T- w-i-h-m- m-i l-i n-? ----------------------- Tā wèishéme méi lái ne?
Той не е поканен. 他-没- 被邀- 。 他 没_ 被__ 。 他 没- 被-请 。 ---------- 他 没有 被邀请 。 0
T- méi-ǒu b-- yā-qǐ--. T_ m_____ b__ y_______ T- m-i-ǒ- b-i y-o-ǐ-g- ---------------------- Tā méiyǒu bèi yāoqǐng.
Той няма да дойде, защото не е поканен. 他---,--- - 没有-----。 他 不__ 因_ 他 没_ 被__ 。 他 不-, 因- 他 没- 被-请 。 ------------------- 他 不来, 因为 他 没有 被邀请 。 0
T--b--lái,----wè- t- méi--u --i-yāo-ǐ--. T_ b_ l___ y_____ t_ m_____ b__ y_______ T- b- l-i- y-n-è- t- m-i-ǒ- b-i y-o-ǐ-g- ---------------------------------------- Tā bù lái, yīnwèi tā méiyǒu bèi yāoqǐng.
Защо няма да дойдеш? 你-为---没- 呢-? 你 为__ 没_ 呢 ? 你 为-么 没- 呢 ? ------------ 你 为什么 没来 呢 ? 0
N----i--é-e--é- l---ne? N_ w_______ m__ l__ n__ N- w-i-h-m- m-i l-i n-? ----------------------- Nǐ wèishéme méi lái ne?
Аз нямам време. 我 -- -- 。 我 没_ 时_ 。 我 没- 时- 。 --------- 我 没有 时间 。 0
Wǒ -é-y---s-----n. W_ m_____ s_______ W- m-i-ǒ- s-í-i-n- ------------------ Wǒ méiyǒu shíjiān.
Аз няма да дойда, защото нямам време. 我---,-因-------时- 。 我 不__ 因_ 我 没_ 时_ 。 我 不-, 因- 我 没- 时- 。 ------------------ 我 不来, 因为 我 没有 时间 。 0
Wǒ b- --i- ----è--wǒ -é---u-s-----n. W_ b_ l___ y_____ w_ m_____ s_______ W- b- l-i- y-n-è- w- m-i-ǒ- s-í-i-n- ------------------------------------ Wǒ bù lái, yīnwèi wǒ méiyǒu shíjiān.
Защо не останеш? 你 -什么 -留下--- ? 你 为__ 不___ 呢 ? 你 为-么 不-下- 呢 ? -------------- 你 为什么 不留下来 呢 ? 0
Nǐ ---s-é-e b- -iú xi-lái---? N_ w_______ b_ l__ x_____ n__ N- w-i-h-m- b- l-ú x-à-á- n-? ----------------------------- Nǐ wèishéme bù liú xiàlái ne?
Аз трябва да работя още. 我 -得 -作-。 我 还_ 工_ 。 我 还- 工- 。 --------- 我 还得 工作 。 0
W----i d--gō-gz--. W_ h__ d_ g_______ W- h-i d- g-n-z-ò- ------------------ Wǒ hái dé gōngzuò.
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. 我 - 留下-- 因为 - 还- 工- 。 我 不 留___ 因_ 我 还_ 工_ 。 我 不 留-来- 因- 我 还- 工- 。 --------------------- 我 不 留下来, 因为 我 还得 工作 。 0
W--bù-liú -iàlái- -ī-wè--wǒ--á---- --n-z--. W_ b_ l__ x______ y_____ w_ h__ d_ g_______ W- b- l-ú x-à-á-, y-n-è- w- h-i d- g-n-z-ò- ------------------------------------------- Wǒ bù liú xiàlái, yīnwèi wǒ hái dé gōngzuò.
Защо си тръгвате вече? 您-为什么 -- 就-- ? 您 为__ 现_ 就 走 ? 您 为-么 现- 就 走 ? -------------- 您 为什么 现在 就 走 ? 0
Nín w-i--é---xià--à- j-ù--ǒu? N__ w_______ x______ j__ z___ N-n w-i-h-m- x-à-z-i j-ù z-u- ----------------------------- Nín wèishéme xiànzài jiù zǒu?
Аз съм уморен / уморена. 我 累---。 我 累 了 。 我 累 了 。 ------- 我 累 了 。 0
Wǒ l-ile. W_ l_____ W- l-i-e- --------- Wǒ lèile.
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. 我-- 了----为-- --- 。 我 走 了 , 因_ 我 累 了 。 我 走 了 , 因- 我 累 了 。 ------------------ 我 走 了 , 因为 我 累 了 。 0
Wǒ --uliǎo,--īn-è--wǒ-l-il-. W_ z_______ y_____ w_ l_____ W- z-u-i-o- y-n-è- w- l-i-e- ---------------------------- Wǒ zǒuliǎo, yīnwèi wǒ lèile.
Защо заминавате вече? 您-为-- 现--就 - 呢-? 您 为__ 现_ 就 走 呢 ? 您 为-么 现- 就 走 呢 ? ---------------- 您 为什么 现在 就 走 呢 ? 0
N-- -èishém- xià-z-i-----zǒ--n-? N__ w_______ x______ j__ z__ n__ N-n w-i-h-m- x-à-z-i j-ù z-u n-? -------------------------------- Nín wèishéme xiànzài jiù zǒu ne?
Вече е късно. 已经 -- --。 已_ 很_ 了 。 已- 很- 了 。 --------- 已经 很晚 了 。 0
Y-j--- hě- w---e. Y_____ h__ w_____ Y-j-n- h-n w-n-e- ----------------- Yǐjīng hěn wǎnle.
Заминавам, защото вече е късно. 我 -走--- 因- -- 很- --。 我 得_ 了_ 因_ 已_ 很_ 了 。 我 得- 了- 因- 已- 很- 了 。 -------------------- 我 得走 了, 因为 已经 很晚 了 。 0
Wǒ--- -ǒul-ǎ-, -īn-w-----jī-g-h-n-wǎ---. W_ d_ z_______ y__ w__ y_____ h__ w_____ W- d- z-u-i-o- y-n w-i y-j-n- h-n w-n-e- ---------------------------------------- Wǒ dé zǒuliǎo, yīn wéi yǐjīng hěn wǎnle.

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...