Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   zh 问题–过去时2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86[八十六]

86 [Bāshíliù]

问题–过去时2

[wèntí – guòqù shí 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? 你 带-- 是--条 ---？ 你 带__ 是 哪_ 领_ ？ 你 带-的 是 哪- 领- ？ --------------- 你 带过的 是 哪条 领带 ？ 0
nǐ d----ò----s-- -- t-áo---ng---? n_ d_____ d_ s__ n_ t___ l_______ n- d-i-u- d- s-ì n- t-á- l-n-d-i- --------------------------------- nǐ dàiguò de shì nǎ tiáo lǐngdài?
Ти каква кола си купи? 你 买的-是 -辆-车-？ 你 买_ 是 哪_ 车 ？ 你 买- 是 哪- 车 ？ ------------- 你 买的 是 哪辆 车 ？ 0
Nǐ---i -e---ì -ǎ -i-ng chē? N_ m__ d_ s__ n_ l____ c___ N- m-i d- s-ì n- l-à-g c-ē- --------------------------- Nǐ mǎi de shì nǎ liàng chē?
Ти за какъв вестник се абонира? 你 -- 哪--报--？ 你 订_ 哪_ 报_ ？ 你 订- 哪- 报- ？ ------------ 你 订过 哪份 报纸 ？ 0
N- --n--uò-n--fèn-bào--ǐ? N_ d______ n_ f__ b______ N- d-n-g-ò n- f-n b-o-h-? ------------------------- Nǐ dìngguò nǎ fèn bàozhǐ?
Кого видяхте? 您--见 谁了-？ 您 看_ 谁_ ？ 您 看- 谁- ？ --------- 您 看见 谁了 ？ 0
Nín kà--ià- sh-íle? N__ k______ s______ N-n k-n-i-n s-u-l-? ------------------- Nín kànjiàn shuíle?
Кого срещнахте? 您 和 - 见-面 了-？ 您 和 谁 见__ 了 ？ 您 和 谁 见-面 了 ？ ------------- 您 和 谁 见过面 了 ？ 0
N-n h- s-u---i---u------l-? N__ h_ s___ j______ m______ N-n h- s-u- j-à-g-ò m-à-l-? --------------------------- Nín hé shuí jiànguò miànle?
Кого разпознахте? 您--出 - 了 ？ 您 认_ 谁 了 ？ 您 认- 谁 了 ？ ---------- 您 认出 谁 了 ？ 0
N-n ------ū-s--í-e? N__ r__ c__ s______ N-n r-n c-ū s-u-l-? ------------------- Nín rèn chū shuíle?
Кога станахте? 您-什么 时候-起床- ？ 您 什_ 时_ 起__ ？ 您 什- 时- 起-的 ？ ------------- 您 什么 时候 起床的 ？ 0
Ní---hé-me-s-í--u--ǐch-á---d-? N__ s_____ s_____ q_______ d__ N-n s-é-m- s-í-ò- q-c-u-n- d-? ------------------------------ Nín shénme shíhòu qǐchuáng de?
Кога започнахте? 您 什么--候-开始--？ 您 什_ 时_ 开__ ？ 您 什- 时- 开-的 ？ ------------- 您 什么 时候 开始的 ？ 0
N-n-----m---hí--u-kāi------? N__ s_____ s_____ k_____ d__ N-n s-é-m- s-í-ò- k-i-h- d-? ---------------------------- Nín shénme shíhòu kāishǐ de?
Кога свършихте? 您-----候-停止的-？ 您 什_ 时_ 停__ ？ 您 什- 时- 停-的 ？ ------------- 您 什么 时候 停止的 ？ 0
N-- -h--me -hí----t-ng--ǐ --? N__ s_____ s_____ t______ d__ N-n s-é-m- s-í-ò- t-n-z-ǐ d-? ----------------------------- Nín shénme shíhòu tíngzhǐ de?
Защо се събудихте? 您 为-- - 了 ？ 您 为__ 醒 了 ？ 您 为-么 醒 了 ？ ----------- 您 为什么 醒 了 ？ 0
N---wè-s-ém- x-n--e? N__ w_______ x______ N-n w-i-h-m- x-n-l-? -------------------- Nín wèishéme xǐngle?
Защо станахте учител? 您 为-么-当--教师 ？ 您 为__ 当_ 教_ ？ 您 为-么 当- 教- ？ ------------- 您 为什么 当了 教师 ？ 0
Ní- w-i-hé-e --ngle j--o-h-? N__ w_______ d_____ j_______ N-n w-i-h-m- d-n-l- j-à-s-ī- ---------------------------- Nín wèishéme dāngle jiàoshī?
Защо взехте такси? 您 为-么-坐了 出租--？ 您 为__ 坐_ 出__ ？ 您 为-么 坐- 出-车 ？ -------------- 您 为什么 坐了 出租车 ？ 0
Nín ---shéme -u--- --ū-- c-ē? N__ w_______ z____ c____ c___ N-n w-i-h-m- z-ò-e c-ū-ū c-ē- ----------------------------- Nín wèishéme zuòle chūzū chē?
Откъде дойдохте? 您 从哪---的 ？ 您 从__ 来_ ？ 您 从-里 来- ？ ---------- 您 从哪里 来的 ？ 0
N-n c-n-----ǐ--ái-d-? N__ c___ n___ l__ d__ N-n c-n- n-l- l-i d-? --------------------- Nín cóng nǎlǐ lái de?
Къде отидохте? 您 -哪里 了 ？ 您 去__ 了 ？ 您 去-里 了 ？ --------- 您 去哪里 了 ？ 0
N---q- nǎlǐ le? N__ q_ n___ l__ N-n q- n-l- l-? --------------- Nín qù nǎlǐ le?
Къде бяхте? 您 -了--儿 ？ 您 去_ 哪_ ？ 您 去- 哪- ？ --------- 您 去了 哪儿 ？ 0
N-n--ùl- n-'e-? N__ q___ n_____ N-n q-l- n-'-r- --------------- Nín qùle nǎ'er?
Ти на кого помогна? 你-帮谁-了-？ 你 帮_ 了 ？ 你 帮- 了 ？ -------- 你 帮谁 了 ？ 0
N--bān- ---íl-? N_ b___ s______ N- b-n- s-u-l-? --------------- Nǐ bāng shuíle?
Ти на кого писа? 你--谁 -- 了-？ 你 给_ 写_ 了 ？ 你 给- 写- 了 ？ ----------- 你 给谁 写信 了 ？ 0
Nǐ---- s-uí ------nle? N_ g__ s___ x__ x_____ N- g-i s-u- x-ě x-n-e- ---------------------- Nǐ gěi shuí xiě xìnle?
Ти на кого отговори? 你 -- - 了 ？ 你 回_ 谁 了 ？ 你 回- 谁 了 ？ ---------- 你 回答 谁 了 ？ 0
Nǐ huí-----u-le? N_ h____ s______ N- h-í-á s-u-l-? ---------------- Nǐ huídá shuíle?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...