Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   zh 喜欢某事

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70[七十]

70 [Qīshí]

喜欢某事

xǐhuān mǒu shì

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Искате ли да пушите? 您-想 -烟-- ？ 您 想 抽_ 吗 ？ 您 想 抽- 吗 ？ ---------- 您 想 抽烟 吗 ？ 0
ní- -iǎ-g-chōuy----a? n__ x____ c______ m__ n-n x-ǎ-g c-ō-y-n m-? --------------------- nín xiǎng chōuyān ma?
Искате ли да танцувате? 您---跳舞---？ 您 想 跳_ 吗 ？ 您 想 跳- 吗 ？ ---------- 您 想 跳舞 吗 ？ 0
N-n--iǎ----iào-ǔ --? N__ x____ t_____ m__ N-n x-ǎ-g t-à-w- m-? -------------------- Nín xiǎng tiàowǔ ma?
Искате ли да се разходите? 您 想 去 散- - ？ 您 想 去 散_ 吗 ？ 您 想 去 散- 吗 ？ ------------ 您 想 去 散步 吗 ？ 0
N-- xiǎ-g -- sà-bù--a? N__ x____ q_ s____ m__ N-n x-ǎ-g q- s-n-ù m-? ---------------------- Nín xiǎng qù sànbù ma?
Искам да пуша. 我-- ---。 我 想 抽_ 。 我 想 抽- 。 -------- 我 想 抽烟 。 0
Wǒ --ǎn- c-ōu---. W_ x____ c_______ W- x-ǎ-g c-ō-y-n- ----------------- Wǒ xiǎng chōuyān.
Искате ли цигара? 你-----一- 烟-吗-？ 你 想 要 一_ 烟 吗 ？ 你 想 要 一- 烟 吗 ？ -------------- 你 想 要 一支 烟 吗 ？ 0
Nǐ---ǎ-- y-- -ī z-- yān-m-? N_ x____ y__ y_ z__ y__ m__ N- x-ǎ-g y-o y- z-ī y-n m-? --------------------------- Nǐ xiǎng yào yī zhī yān ma?
Той иска огънче. 他 --- --- 。 他 想 要 打__ 。 他 想 要 打-机 。 ----------- 他 想 要 打火机 。 0
T- ----------d--uǒ-ī. T_ x____ y__ d_______ T- x-ǎ-g y-o d-h-ǒ-ī- --------------------- Tā xiǎng yào dǎhuǒjī.
Искам да пия нещо. 我----点儿 -- 。 我 想 喝__ 东_ 。 我 想 喝-儿 东- 。 ------------ 我 想 喝点儿 东西 。 0
Wǒ---ǎ-g h--d-ǎn -- d--g--. W_ x____ h_ d___ e_ d______ W- x-ǎ-g h- d-ǎ- e- d-n-x-. --------------------------- Wǒ xiǎng hē diǎn er dōngxī.
Искам да ям нещо. 我 --吃-儿-东--。 我 想 吃__ 东_ 。 我 想 吃-儿 东- 。 ------------ 我 想 吃点儿 东西 。 0
W- -i--- c---diǎn--- --n--ī. W_ x____ c__ d___ e_ d______ W- x-ǎ-g c-ī d-ǎ- e- d-n-x-. ---------------------------- Wǒ xiǎng chī diǎn er dōngxī.
Искам да си отдъхна малко. 我---休息 一下-。 我 想 休_ 一_ 。 我 想 休- 一- 。 ----------- 我 想 休息 一下 。 0
W- xi-n- x-ū-- y-xià. W_ x____ x____ y_____ W- x-ǎ-g x-ū-í y-x-à- --------------------- Wǒ xiǎng xiūxí yīxià.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. 我-想-- --一- 事- 。 我 想 问 您 一_ 事_ 。 我 想 问 您 一- 事- 。 --------------- 我 想 问 您 一些 事情 。 0
W- --ǎn--wèn---- yī-iē shìq-n-. W_ x____ w__ n__ y____ s_______ W- x-ǎ-g w-n n-n y-x-ē s-ì-í-g- ------------------------------- Wǒ xiǎng wèn nín yīxiē shìqíng.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. 我---求 您-点- 事情-。 我 想 求 您 点_ 事_ 。 我 想 求 您 点- 事- 。 --------------- 我 想 求 您 点儿 事情 。 0
Wǒ -i--g q-- n-n-d-----r -hì--n-. W_ x____ q__ n__ d___ e_ s_______ W- x-ǎ-g q-ú n-n d-ǎ- e- s-ì-í-g- --------------------------------- Wǒ xiǎng qiú nín diǎn er shìqíng.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. 我 --邀请 --。 我 想 邀_ 您 。 我 想 邀- 您 。 ---------- 我 想 邀请 您 。 0
Wǒ ----g---oqǐn--nín. W_ x____ y______ n___ W- x-ǎ-g y-o-ǐ-g n-n- --------------------- Wǒ xiǎng yāoqǐng nín.
Какво обичате / желаете, моля? 请问-- ---儿--么-？ 请_ 您 要 点_ 什_ ？ 请- 您 要 点- 什- ？ -------------- 请问 您 要 点儿 什么 ？ 0
Q-ng----n---y--diǎn -r s--n-e? Q______ n__ y______ e_ s______ Q-n-w-n n-n y-o-i-n e- s-é-m-? ------------------------------ Qǐngwèn nín yàodiǎn er shénme?
Желаете ли кафе? 您-要 -- - ？ 您 要 咖_ 吗 ？ 您 要 咖- 吗 ？ ---------- 您 要 咖啡 吗 ？ 0
N-n-yào-k---- --? N__ y__ k____ m__ N-n y-o k-f-i m-? ----------------- Nín yào kāfēi ma?
Или предпочитате чай? 或----更喜--喝--？ 或_ 您 更__ 喝_ ？ 或- 您 更-欢 喝- ？ ------------- 或者 您 更喜欢 喝茶 ？ 0
H----ě n-n -èng-x--uā---ē -há? H_____ n__ g___ x_____ h_ c___ H-ò-h- n-n g-n- x-h-ā- h- c-á- ------------------------------ Huòzhě nín gèng xǐhuān hē chá?
Ние искаме да се приберем вкъщи. 我们------。 我_ 想 回_ 。 我- 想 回- 。 --------- 我们 想 回家 。 0
Wǒ----x---g-h-- ji-. W____ x____ h__ j___ W-m-n x-ǎ-g h-í j-ā- -------------------- Wǒmen xiǎng huí jiā.
Желаете ли такси? 你们----出租--吗-？ 你_ 要 打___ 吗 ？ 你- 要 打-租- 吗 ？ ------------- 你们 要 打出租车 吗 ？ 0
Nǐm-- --o -ǎ c---ū--h- -a? N____ y__ d_ c____ c__ m__ N-m-n y-o d- c-ū-ū c-ē m-? -------------------------- Nǐmen yào dǎ chūzū chē ma?
Те искат да се обадят по телефона. 他- 想 打--- 。 他_ 想 打 电_ 。 他- 想 打 电- 。 ----------- 他们 想 打 电话 。 0
Tā----x-ǎ-g-dǎ -iành--. T____ x____ d_ d_______ T-m-n x-ǎ-g d- d-à-h-à- ----------------------- Tāmen xiǎng dǎ diànhuà.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.