Разговорник

bg Числата   »   ar ‫الأعداد‬

7 [седем]

Числата

Числата

‫7 [سبعة]‬

7 [sbe]

‫الأعداد‬

[al'aedad]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Аз броя: ‫-ن- أع-:‬ ‫___ أ____ ‫-ن- أ-د-‬ ---------- ‫أنا أعد:‬ 0
an---a--a: a__ '_____ a-a '-e-a- ---------- ana 'aeda:
едно, две, три ‫وا-د، ا--ان، -ل--ة‬ ‫_____ ا_____ ث_____ ‫-ا-د- ا-ن-ن- ث-ا-ة- -------------------- ‫واحد، اثنان، ثلاثة‬ 0
wahd,-a--na---t--at-t w____ a______ t______ w-h-, a-h-a-, t-l-t-t --------------------- wahd, athnan, thlatht
Аз броя до три. ‫أ----ع- -ت- ---ث-.‬ ‫___ أ__ ح__ ث______ ‫-ن- أ-د ح-ى ث-ا-ة-‬ -------------------- ‫أنا أعد حتى ثلاثة.‬ 0
anaa 'a--d----t-a-t---a--. a___ '_____ h____ t_______ a-a- '-e-d- h-t-a t-a-a-h- -------------------------- anaa 'aeadu hataa thalath.
Аз продължавам да броя: ‫أن -ت-ب- ال---‬ ‫__ أ____ ا_____ ‫-ن أ-ا-ع ا-ع-:- ---------------- ‫أن أتابع العد:‬ 0
a-a -----ie -le--: a__ '______ a_____ a-a '-t-b-e a-e-d- ------------------ ana 'utabie alead:
четири, пет, шест, ‫أ--ع-، -م----ستة‬ ‫______ خ____ س___ ‫-ر-ع-، خ-س-، س-ة- ------------------ ‫أربعة، خمسة، ستة‬ 0
a-be-, ----t,---t a_____ k_____ s__ a-b-t- k-m-t- s-t ----------------- arbet, khmst, stt
седем, осем, девет ‫----، -م--ية، ت--ة‬ ‫_____ ث______ ت____ ‫-ب-ة- ث-ا-ي-، ت-ع-‬ -------------------- ‫سبعة، ثمانية، تسعة‬ 0
sb-e-t-, --a-ania-,----t s_______ t_________ t___ s-i-a-a- t-a-a-i-t- t-e- ------------------------ sbieata, thamaniat, tset
Аз броя. ‫أن----د.‬ ‫___ أ____ ‫-ن- أ-د-‬ ---------- ‫أنا أعد.‬ 0
a-----aed. a___ '____ a-a- '-e-. ---------- anaa 'aed.
Ти броиш. ‫---َ --د - --ت- --د-ن.‬ ‫___ ت__ / أ__ ت______ ‫-ن-َ ت-د / أ-ت- ت-د-ن-‬ ------------------------ ‫أنتَ تعد / أنتِ تعدين.‬ 0
an--tuea-u-/ -nt-ta-dina. a__ t_____ / a__ t_______ a-t t-e-d- / a-t t-e-i-a- ------------------------- ant tueadu / ant taedina.
Той брои. ‫ه---ع-.‬ ‫__ ي____ ‫-و ي-د-‬ --------- ‫هو يعد.‬ 0
hw----. h_ y___ h- y-d- ------- hw yed.
Едно. Първи. ‫-ا-د- /-الأو--‬ ‫_____ / ا______ ‫-ا-د- / ا-أ-ل-‬ ---------------- ‫واحد. / الأول.‬ 0
wa----- /-a-'-wla. w______ / a_______ w-a-d-. / a-'-w-a- ------------------ waahda. / al'awla.
Две. Втори. ‫ا---- / ا------‬ ‫_____ / ا_______ ‫-ث-ا- / ا-ث-ن-.- ----------------- ‫اثنان / الثاني.‬ 0
at---n---alt-a-n-a. a_____ / a_________ a-h-a- / a-t-a-n-a- ------------------- athnan / althaania.
Три. Трети. ‫-لاثة--ال--لث.‬ ‫______ ا_______ ‫-ل-ث-/ ا-ث-ل-.- ---------------- ‫ثلاثة/ الثالث.‬ 0
t-l-t-at-- -lt-a-lt-. t_________ a_________ t-l-t-a-a- a-t-a-l-h- --------------------- thlathata/ althaalth.
Четири. Четвърти. ‫---ع--/--ل-ابع-‬ ‫_____ / ا_______ ‫-ر-ع- / ا-ر-ب-.- ----------------- ‫أربعة / الرابع.‬ 0
aribea--- alr---i-. a______ / a________ a-i-e-t / a-r-a-i-. ------------------- aribeat / alraabie.
Пет. Пети. ‫خم-- - -لخا-س.‬ ‫____ / ا_______ ‫-م-ة / ا-خ-م-.- ---------------- ‫خمسة / الخامس.‬ 0
k-mis-t-- alk-a-sa. k______ / a________ k-m-s-t / a-k-a-s-. ------------------- khmisat / alkhamsa.
Шест. Шести. ‫--ة/ -لساد--‬ ‫____ ا_______ ‫-ت-/ ا-س-د-.- -------------- ‫ستة/ السادس.‬ 0
s----/ --s--d--. s_____ a________ s-a-a- a-s-a-i-. ---------------- stata/ alsaadis.
Седем. Седми. ‫-ب--/ --س-ب-.‬ ‫_____ ا_______ ‫-ب-ة- ا-س-ب-.- --------------- ‫سبعة/ السابع.‬ 0
sbie-ta/-als-a-ie. s_______ a________ s-i-a-a- a-s-a-i-. ------------------ sbieata/ alsaabie.
Осем. Осми. ‫--ا--ة--ال-امن.‬ ‫_______ ا_______ ‫-م-ن-ة- ا-ث-م-.- ----------------- ‫ثمانية/ الثامن.‬ 0
t-mani-ta/ -l--a---. t_________ a________ t-m-n-a-a- a-t-a-m-. -------------------- thmaniata/ althaamn.
Девет. Девети. ‫--عة---ل-ا-ع.‬ ‫_____ ا_______ ‫-س-ة- ا-ت-س-.- --------------- ‫تسعة/ التاسع.‬ 0
ts---t-/ -lt---i-. t_______ a________ t-i-a-a- a-t-a-i-. ------------------ tsieata/ altaasie.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...