Разговорник

bg Числителни редни   »   cs Řadové číslovky

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šedesát jedna]

Řadové číslovky

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Първият месец е януари. P-v-- m-s-c -- leden. P____ m____ j_ l_____ P-v-í m-s-c j- l-d-n- --------------------- První měsíc je leden. 0
Вторият месец е февруари. D-u-- měsíc-j- ú-or. D____ m____ j_ ú____ D-u-ý m-s-c j- ú-o-. -------------------- Druhý měsíc je únor. 0
Третият месец е март. Třetí-m-s-c je-březe-. T____ m____ j_ b______ T-e-í m-s-c j- b-e-e-. ---------------------- Třetí měsíc je březen. 0
Четвъртият месец е април. Č--r---m--í- je du--n. Č_____ m____ j_ d_____ Č-v-t- m-s-c j- d-b-n- ---------------------- Čtvrtý měsíc je duben. 0
Петият месец е май. Pá-- -ě-íc j- -vě---. P___ m____ j_ k______ P-t- m-s-c j- k-ě-e-. --------------------- Pátý měsíc je květen. 0
Шестият месец е юни. Šestý---s-c -- če-v--. Š____ m____ j_ č______ Š-s-ý m-s-c j- č-r-e-. ---------------------- Šestý měsíc je červen. 0
Шест месеца са половин година. Š-st -ěsí-ů-j----- ro--. Š___ m_____ j_ p__ r____ Š-s- m-s-c- j- p-l r-k-. ------------------------ Šest měsíců je půl roku. 0
януари, февруари, март, Le-e-,-----,--ř----, L_____ ú____ b______ L-d-n- ú-o-, b-e-e-, -------------------- Leden, únor, březen, 0
април, май и юни. d-be--------- a--e-ven. d_____ k_____ a č______ d-b-n- k-ě-e- a č-r-e-. ----------------------- duben, květen a červen. 0
Седмият месец е юли. S--m--měsí- -e če-ve---. S____ m____ j_ č________ S-d-ý m-s-c j- č-r-e-e-. ------------------------ Sedmý měsíc je červenec. 0
Осмият месец е август. Osm--m---c-------e-. O___ m____ j_ s_____ O-m- m-s-c j- s-p-n- -------------------- Osmý měsíc je srpen. 0
Деветият месец е септември. De-át---ě-íc je z-ř-. D_____ m____ j_ z____ D-v-t- m-s-c j- z-ř-. --------------------- Devátý měsíc je září. 0
Десетият месец е октомври. Desátý m-s---j- ř--e-. D_____ m____ j_ ř_____ D-s-t- m-s-c j- ř-j-n- ---------------------- Desátý měsíc je říjen. 0
Единайсетият месец е ноември. Jed--áctý -ěsí- j--l---op-d. J________ m____ j_ l________ J-d-n-c-ý m-s-c j- l-s-o-a-. ---------------------------- Jedenáctý měsíc je listopad. 0
Дванайсетият месец е декември. D----ct---ěsíc -e-p-os--ec. D_______ m____ j_ p________ D-a-á-t- m-s-c j- p-o-i-e-. --------------------------- Dvanáctý měsíc je prosinec. 0
Дванайсет месеца са една година. D----ct--ěsíců--e j-de--r--. D______ m_____ j_ j____ r___ D-a-á-t m-s-c- j- j-d-n r-k- ---------------------------- Dvanáct měsíců je jeden rok. 0
юли, август, септември, Č--v-------rp--,---ří, Č________ s_____ z____ Č-r-e-e-, s-p-n- z-ř-, ---------------------- Červenec, srpen, září, 0
октомври, ноември и декември. říj-n- l--t--ad-- p-os-nec. ř_____ l_______ a p________ ř-j-n- l-s-o-a- a p-o-i-e-. --------------------------- říjen, listopad a prosinec. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + чешки (1-100) MP3 чешки (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...