Разговорник

bg Градски транспорт   »   gu સ્થાનિક જાહેર પરિવહન

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [છત્રીસ]

36 [Chatrīsa]

સ્થાનિક જાહેર પરિવહન

sthānika jāhēra parivahana

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? બસ-સ--ો---્ય-ં -ે? બ_ સ્__ ક્_ છે_ બ- સ-ટ-પ ક-ય-ં છ-? ------------------ બસ સ્ટોપ ક્યાં છે? 0
ba---sṭō-- kyā---hē? b___ s____ k___ c___ b-s- s-ō-a k-ā- c-ē- -------------------- basa sṭōpa kyāṁ chē?
Кой автобус отива в центъра? ક----્રમાં -ઈ-બસ-જાય-છે? કે____ ક_ બ_ જા_ છે_ ક-ન-દ-ર-ા- ક- બ- જ-ય છ-? ------------------------ કેન્દ્રમાં કઈ બસ જાય છે? 0
K-n----āṁ-k---ba-- j--- chē? K________ k__ b___ j___ c___ K-n-r-m-ṁ k-ī b-s- j-y- c-ē- ---------------------------- Kēndramāṁ kaī basa jāya chē?
Кой автобус трябва да взема? મ--- -ઈ --ઇ- --વ----છ-? મા_ ક_ લા__ લે__ છે_ મ-ર- ક- લ-ઇ- લ-વ-ન- છ-? ----------------------- મારે કઈ લાઇન લેવાની છે? 0
M--ē --ī lā----lē--n- --ē? M___ k__ l____ l_____ c___ M-r- k-ī l-i-a l-v-n- c-ē- -------------------------- Mārē kaī lāina lēvānī chē?
Трябва ли да се прекачвам? શુ- -ા-- --ો -------ડ-ે? શું મા_ બ_ બ___ પ___ શ-ં મ-ર- બ-ો બ-લ-ી પ-શ-? ------------------------ શું મારે બસો બદલવી પડશે? 0
Ś-ṁ-m--ē b-s--b-d---v--paḍ---? Ś__ m___ b___ b_______ p______ Ś-ṁ m-r- b-s- b-d-l-v- p-ḍ-ś-? ------------------------------ Śuṁ mārē basō badalavī paḍaśē?
Къде трябва да се прекачвам? માર--ટ-ર-નો --યાં --લવી---ઈ-? મા_ ટ્__ ક્_ બ___ જો___ મ-ર- ટ-ર-ન- ક-ય-ં બ-લ-ી જ-ઈ-? ----------------------------- મારે ટ્રેનો ક્યાં બદલવી જોઈએ? 0
Mārē-ṭrē-ō-ky-ṁ ba-a-av- jōīē? M___ ṭ____ k___ b_______ j____ M-r- ṭ-ē-ō k-ā- b-d-l-v- j-ī-? ------------------------------ Mārē ṭrēnō kyāṁ badalavī jōīē?
Колко струва един билет? ટિ-િટ-- -િંમત -ેટ-ી છે? ટિ___ કિં__ કે__ છે_ ટ-ક-ટ-ી ક-ં-ત ક-ટ-ી છ-? ----------------------- ટિકિટની કિંમત કેટલી છે? 0
Ṭiki-an--k-m--t- -ēṭa-ī chē? Ṭ_______ k______ k_____ c___ Ṭ-k-ṭ-n- k-m-a-a k-ṭ-l- c-ē- ---------------------------- Ṭikiṭanī kimmata kēṭalī chē?
Колко спирки има до центъра? ત- કે-્દ-ર-ાં --ટ-ા----ોપ છ-? તે કે____ કે__ સ્__ છે_ ત- ક-ન-દ-ર-ા- ક-ટ-ા સ-ટ-પ છ-? ----------------------------- તે કેન્દ્રમાં કેટલા સ્ટોપ છે? 0
T--kē--r---- k---l--s-ōp- ---? T_ k________ k_____ s____ c___ T- k-n-r-m-ṁ k-ṭ-l- s-ō-a c-ē- ------------------------------ Tē kēndramāṁ kēṭalā sṭōpa chē?
Трябва да слезете тук. તમાર- --ીંથી ઉતરવુ- પડ--. ત__ અ__ ઉ___ પ___ ત-ા-ે અ-ી-થ- ઉ-ર-ુ- પ-શ-. ------------------------- તમારે અહીંથી ઉતરવું પડશે. 0
T---rē ----t-ī---a---uṁ paḍ-ś-. T_____ a______ u_______ p______ T-m-r- a-ī-t-ī u-a-a-u- p-ḍ-ś-. ------------------------------- Tamārē ahīnthī utaravuṁ paḍaśē.
Трябва да слезете отзад. તમ--ે--ા---- બ-ાર નીકળ-ુ- ---ે. ત__ પા___ બ__ ની___ પ___ ત-ા-ે પ-છ-થ- બ-ા- ન-ક-વ-ં પ-શ-. ------------------------------- તમારે પાછળથી બહાર નીકળવું પડશે. 0
Tam-rē p-ch-ḷ-t-ī b---r---ī--ḷa--- --ḍa-ē. T_____ p_________ b_____ n________ p______ T-m-r- p-c-a-a-h- b-h-r- n-k-ḷ-v-ṁ p-ḍ-ś-. ------------------------------------------ Tamārē pāchaḷathī bahāra nīkaḷavuṁ paḍaśē.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. આગ----સબ-ે 5 મિ----ા- -વે---. આ__ સ__ 5 મિ___ આ_ છે_ આ-ા-ી સ-વ- 5 મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. ----------------------------- આગામી સબવે 5 મિનિટમાં આવે છે. 0
Ā------abav- --min---māṁ--v---hē. Ā____ s_____ 5 m________ ā__ c___ Ā-ā-ī s-b-v- 5 m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- --------------------------------- Āgāmī sabavē 5 miniṭamāṁ āvē chē.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. આ--મી ----મ ----િનિટમ-ં-આ----ે. આ__ ટ્__ 1_ મિ___ આ_ છે_ આ-ા-ી ટ-ર-મ 1- મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. ------------------------------- આગામી ટ્રામ 10 મિનિટમાં આવે છે. 0
Ā-ā-ī--r-ma 1- --ni------ā-ē----. Ā____ ṭ____ 1_ m________ ā__ c___ Ā-ā-ī ṭ-ā-a 1- m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- --------------------------------- Āgāmī ṭrāma 10 miniṭamāṁ āvē chē.
Следващият автобус пристига след 15 минути. આ-લ-----15--િન---ા---વે છે. આ__ બ_ 1_ મિ___ આ_ છે_ આ-લ- બ- 1- મ-ન-ટ-ા- આ-ે છ-. --------------------------- આગલી બસ 15 મિનિટમાં આવે છે. 0
Ā-alī-bas- 15---n-ṭ-m-ṁ-ā-- --ē. Ā____ b___ 1_ m________ ā__ c___ Ā-a-ī b-s- 1- m-n-ṭ-m-ṁ ā-ē c-ē- -------------------------------- Āgalī basa 15 miniṭamāṁ āvē chē.
Кога е последният влак на метрото? છેલ----સબવે--્ય--ે-ન-ક-ે --? છે__ સ__ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- સ-વ- ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? ---------------------------- છેલ્લો સબવે ક્યારે નીકળે છે? 0
Ch-llō -ab--ē -yā-ē--ī-aḷ--c-ē? C_____ s_____ k____ n_____ c___ C-ē-l- s-b-v- k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ------------------------------- Chēllō sabavē kyārē nīkaḷē chē?
Кога е последният трамвай? છ---લી---ર-મ-ક-ય-રે-ન------ે? છે__ ટ્__ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- ટ-ર-મ ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? ----------------------------- છેલ્લી ટ્રામ ક્યારે નીકળે છે? 0
C-ēllī--rām- ky-rē nīk-ḷ- c--? C_____ ṭ____ k____ n_____ c___ C-ē-l- ṭ-ā-a k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ------------------------------ Chēllī ṭrāma kyārē nīkaḷē chē?
Кога е последният автобус? છ-------સ-ક્યાર- -ી----છ-? છે__ બ_ ક્__ ની__ છે_ છ-લ-લ- બ- ક-ય-ર- ન-ક-ે છ-? -------------------------- છેલ્લી બસ ક્યારે નીકળે છે? 0
C-ē--- ba---k---ē n--a---c--? C_____ b___ k____ n_____ c___ C-ē-l- b-s- k-ā-ē n-k-ḷ- c-ē- ----------------------------- Chēllī basa kyārē nīkaḷē chē?
Имате ли билет? શ-ં ત--રી-પ--- ----ટ-છે? શું ત__ પા_ ટિ__ છે_ શ-ં ત-ા-ી પ-સ- ટ-ક-ટ છ-? ------------------------ શું તમારી પાસે ટિકિટ છે? 0
Śu- ta---- pāsē -----a ---? Ś__ t_____ p___ ṭ_____ c___ Ś-ṁ t-m-r- p-s- ṭ-k-ṭ- c-ē- --------------------------- Śuṁ tamārī pāsē ṭikiṭa chē?
Билет? – Не, нямам. ટ---ટ?-- -ા-મા-ી -ા-ે કોઈ ---. ટિ___ - ના મા_ પા_ કો_ ન__ ટ-ક-ટ- - ન- મ-ર- પ-સ- ક-ઈ ન-ી- ------------------------------ ટિકિટ? - ના મારી પાસે કોઈ નથી. 0
Ṭ--i-a------ m-r- pā-ē-kō--n----. Ṭ______ - N_ m___ p___ k__ n_____ Ṭ-k-ṭ-? - N- m-r- p-s- k-ī n-t-ī- --------------------------------- Ṭikiṭa? - Nā mārī pāsē kōī nathī.
Тогава трябва да платите глоба. પ-ી--મ--ે --- ભર-----શ-. પ_ ત__ દં_ ભ__ પ___ પ-ી ત-ા-ે દ-ડ ભ-વ- પ-શ-. ------------------------ પછી તમારે દંડ ભરવો પડશે. 0
Pach- --m--ē ---ḍ- -har--ō pa-a--. P____ t_____ d____ b______ p______ P-c-ī t-m-r- d-ṇ-a b-a-a-ō p-ḍ-ś-. ---------------------------------- Pachī tamārē daṇḍa bharavō paḍaśē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!