Разговорник

bg Запознанство   »   gu જાણવા મળી

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3 [ત્રણ]

3 [Traṇa]

જાણવા મળી

[jāṇavā maḷī]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! હ-ય! હા__ હ-ય- ---- હાય! 0
h-y-! h____ h-y-! ----- hāya!
Добър ден! શ-ભ-દ-વ-! શુ_ દિ___ શ-ભ દ-વ-! --------- શુભ દિવસ! 0
Śub------a-a! Ś____ d______ Ś-b-a d-v-s-! ------------- Śubha divasa!
Как си? ત-ે--ેમ---? ત_ કે_ છો_ ત-ે ક-મ છ-? ----------- તમે કેમ છો? 0
T--- kē-a-c--? T___ k___ c___ T-m- k-m- c-ō- -------------- Tamē kēma chō?
От Европа ли сте? શ-ં-તમ--યુ--પના--ો? શું ત_ યુ___ છો_ શ-ં ત-ે ય-ર-પ-ા છ-? ------------------- શું તમે યુરોપના છો? 0
Śuṁ -amē y-rōp--ā -hō? Ś__ t___ y_______ c___ Ś-ṁ t-m- y-r-p-n- c-ō- ---------------------- Śuṁ tamē yurōpanā chō?
От Америка ли сте? શ-ં---- --ે---ા-- --? શું ત_ અ____ છો_ શ-ં ત-ે અ-ે-િ-ા-ી છ-? --------------------- શું તમે અમેરિકાથી છો? 0
Ś-ṁ-tamē--m---kā-h--c--? Ś__ t___ a_________ c___ Ś-ṁ t-m- a-ē-i-ā-h- c-ō- ------------------------ Śuṁ tamē amērikāthī chō?
От Азия ли сте? શ-ં-ત---એશિયા-ા --? શું ત_ એ___ છો_ શ-ં ત-ે એ-િ-ા-ા છ-? ------------------- શું તમે એશિયાના છો? 0
Ś-- t-----ś-y--- chō? Ś__ t___ ē______ c___ Ś-ṁ t-m- ē-i-ā-ā c-ō- --------------------- Śuṁ tamē ēśiyānā chō?
В кой хотел сте отседнали? ત-- કઈ હોટે-મ-ં-રહ----? ત_ ક_ હો___ ર_ છો_ ત-ે ક- હ-ટ-લ-ા- ર-ો છ-? ----------------------- તમે કઈ હોટેલમાં રહો છો? 0
T-mē ka---o-;ī hōṭē---ā- rah---h-? T___ k________ h________ r___ c___ T-m- k-&-p-s-ī h-ṭ-l-m-ṁ r-h- c-ō- ---------------------------------- Tamē ka'ī hōṭēlamāṁ rahō chō?
Колко дълго сте тук? તમે---ટ----મય-ી--હ-- છ-? ત_ કે__ સ___ અ_ છો_ ત-ે ક-ટ-ા સ-ય-ી અ-ી- છ-? ------------------------ તમે કેટલા સમયથી અહીં છો? 0
Tam- kē--l--s-m-yat-----ī- chō? T___ k_____ s________ a___ c___ T-m- k-ṭ-l- s-m-y-t-ī a-ī- c-ō- ------------------------------- Tamē kēṭalā samayathī ahīṁ chō?
Колко време ще останете? ત-ે-ક્યા----ધી ર-ો-છો? ત_ ક્_ સુ_ ર_ છો_ ત-ે ક-ય-ં સ-ધ- ર-ો છ-? ---------------------- તમે ક્યાં સુધી રહો છો? 0
T-mē -yāṁ-sud-ī-r-hō-c-ō? T___ k___ s____ r___ c___ T-m- k-ā- s-d-ī r-h- c-ō- ------------------------- Tamē kyāṁ sudhī rahō chō?
Харесва ли Ви тук? ત-ે-તેને-અહી-પ-ંદ ક-ો છ-? ત_ તે_ અ_ પ__ ક_ છો_ ત-ે ત-ન- અ-ી પ-ં- ક-ો છ-? ------------------------- તમે તેને અહી પસંદ કરો છો? 0
Ta---tēn- --ī-p-sa--- --r- ---? T___ t___ a__ p______ k___ c___ T-m- t-n- a-ī p-s-n-a k-r- c-ō- ------------------------------- Tamē tēnē ahī pasanda karō chō?
Вие на почивка ли сте тук? શ-ં-ત-ે વેકે-- -ર--ો? શું ત_ વે___ પ_ છો_ શ-ં ત-ે વ-ક-શ- પ- છ-? --------------------- શું તમે વેકેશન પર છો? 0
Ś-ṁ ta-- -ēk-śan- --r- -hō? Ś__ t___ v_______ p___ c___ Ś-ṁ t-m- v-k-ś-n- p-r- c-ō- --------------------------- Śuṁ tamē vēkēśana para chō?
Елате ми на гости! મ-ે-------- મુલ--ા--લ-! મ_ ક્___ મુ___ લો_ મ-ે ક-ય-ર-ક મ-લ-ક-ત લ-! ----------------------- મને ક્યારેક મુલાકાત લો! 0
Ma----y-r--a mul--āt--lō! M___ k______ m_______ l__ M-n- k-ā-ē-a m-l-k-t- l-! ------------------------- Manē kyārēka mulākāta lō!
Ето адреса ми. અહીં----ુ--સર-ામુ- છે. અ_ મા_ સ___ છે_ અ-ી- મ-ર-ં સ-ન-મ-ં છ-. ---------------------- અહીં મારું સરનામું છે. 0
A--- ----- ---anā--- c-ē. A___ m____ s________ c___ A-ī- m-r-ṁ s-r-n-m-ṁ c-ē- ------------------------- Ahīṁ māruṁ saranāmuṁ chē.
Ще се видим ли утре? કાલે-મળી-? કા_ મ___ ક-લ- મ-ી-? ---------- કાલે મળીએ? 0
K-lē -a--&-p---ē? K___ m___________ K-l- m-ḷ-&-p-s-ē- ----------------- Kālē maḷī'ē?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. મ-ફ-ક---, મ-રી ---- યોજ-ા--છ-. મા_ ક___ મા_ પા_ યો___ છે_ મ-ફ ક-શ-, મ-ર- પ-સ- ય-જ-ા- છ-. ------------------------------ માફ કરશો, મારી પાસે યોજનાઓ છે. 0
M------ar-ś-, mār- p-s----jan-&ap-s;- -h-. M____ k______ m___ p___ y____________ c___ M-p-a k-r-ś-, m-r- p-s- y-j-n-&-p-s-ō c-ē- ------------------------------------------ Māpha karaśō, mārī pāsē yōjanā'ō chē.
Чао! બાય! બા__ બ-ય- ---- બાય! 0
Bāy-! B____ B-y-! ----- Bāya!
Довиждане! આ-જ-! આ___ આ-જ-! ----- આવજો! 0
Āva--! Ā_____ Ā-a-ō- ------ Āvajō!
До скоро! ફર- -----! ફ_ મ___ ફ-ી મ-્-ા- ---------- ફરી મળ્યા! 0
Ph-r- ma---! P____ m_____ P-a-ī m-ḷ-ā- ------------ Pharī maḷyā!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!