Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   gu રજા પ્રવૃત્તિઓ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [અડતાલીસ]

48 [Aḍatālīsa]

રજા પ્રવૃત્તિઓ

[rajā pravr̥tti'ō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Плажът чист ли е? શું -ીચ સ--ચ્છ છ-? શું બી_ સ્___ છે_ શ-ં બ-ચ સ-વ-્- છ-? ------------------ શું બીચ સ્વચ્છ છે? 0
ś-- b-ca-s-a--h- c-ē? ś__ b___ s______ c___ ś-ṁ b-c- s-a-c-a c-ē- --------------------- śuṁ bīca svaccha chē?
Може ли да се къпем там? શું --ે-ત્યાં -રી---- છ-? શું ત_ ત્_ ત_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે ત-ય-ં ત-ી શ-ો છ-? ------------------------- શું તમે ત્યાં તરી શકો છો? 0
Śuṁ--am- -y-----r----k- chō? Ś__ t___ t___ t___ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- t-ā- t-r- ś-k- c-ō- ---------------------------- Śuṁ tamē tyāṁ tarī śakō chō?
Къпането там не е ли опасно? શ-- ત્ય---તર-ુ- જોખ-ી--થ-? શું ત્_ ત__ જો__ ન__ શ-ં ત-ય-ં ત-વ-ં જ-ખ-ી ન-ી- -------------------------- શું ત્યાં તરવું જોખમી નથી? 0
Śuṁ---ā- t-rav-ṁ---k---- na-hī? Ś__ t___ t______ j______ n_____ Ś-ṁ t-ā- t-r-v-ṁ j-k-a-ī n-t-ī- ------------------------------- Śuṁ tyāṁ taravuṁ jōkhamī nathī?
Може ли да се заеме плажен чадър? શ-- ત-- -હ-ં---્રી ભા-ે-આપી-શક--છ-? શું ત_ અ_ છ__ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- છ-્-ી ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ----------------------------------- શું તમે અહીં છત્રી ભાડે આપી શકો છો? 0
Ś------ē ahī- c-atrī -h-ḍē -p- ś-k--ch-? Ś__ t___ a___ c_____ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- c-a-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ---------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ chatrī bhāḍē āpī śakō chō?
Може ли да се заеме шезлонг? શ---તમ---હ-ં--ે--ે--ભા---આ-ી શકો છ-? શું ત_ અ_ ડે___ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- ડ-ક-ે- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ------------------------------------ શું તમે અહીં ડેકચેર ભાડે આપી શકો છો? 0
Śu- --mē a--ṁ-ḍē-a---- -h-ḍē-ā-ī----ō-ch-? Ś__ t___ a___ ḍ_______ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- ḍ-k-c-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ------------------------------------------ Śuṁ tamē ahīṁ ḍēkacēra bhāḍē āpī śakō chō?
Може ли да се заеме лодка? શુ- ત---અ-ી- હ----ભાડ- -પી શ-- છો? શું ત_ અ_ હો_ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- હ-ડ- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે અહીં હોડી ભાડે આપી શકો છો? 0
Ś-ṁ ta-ē a------ḍī-bh-ḍē --ī--akō-c-ō? Ś__ t___ a___ h___ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- h-ḍ- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- -------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ hōḍī bhāḍē āpī śakō chō?
Бих искал / искала да карам сърф. હ-ં -ર્ફ--રવ- -ા-ગુ---ં. હું સ__ ક__ માં_ છું_ હ-ં સ-્- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં- ------------------------ હું સર્ફ કરવા માંગુ છું. 0
Huṁ--arp-a--arav--m-ṅgu c--ṁ. H__ s_____ k_____ m____ c____ H-ṁ s-r-h- k-r-v- m-ṅ-u c-u-. ----------------------------- Huṁ sarpha karavā māṅgu chuṁ.
Бих искал / искала да се гмуркам. હુ- ડ--- કર-ા--ા--ુ --ં હું ડા__ ક__ માં_ છું હ-ં ડ-ઇ- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં ----------------------- હું ડાઇવ કરવા માંગુ છું 0
H-ṁ-ḍ-&--os-i-a--aravā--āṅ----huṁ H__ ḍ__________ k_____ m____ c___ H-ṁ ḍ-&-p-s-i-a k-r-v- m-ṅ-u c-u- --------------------------------- Huṁ ḍā'iva karavā māṅgu chuṁ
Бих искал / искала да карам водни ски. હુ- વો-- -્કીઇં- પર-જવ--માં-ુ-છ-ં. હું વો__ સ્___ પ_ જ_ માં_ છું_ હ-ં વ-ટ- સ-ક-ઇ-ગ પ- જ-ા મ-ં-ુ છ-ં- ---------------------------------- હું વોટર સ્કીઇંગ પર જવા માંગુ છું. 0
hu- vō-a-a -kī&--o-;iṅg- pa-a -a-- -ā-g----uṁ. h__ v_____ s____________ p___ j___ m____ c____ h-ṁ v-ṭ-r- s-ī-a-o-;-ṅ-a p-r- j-v- m-ṅ-u c-u-. ---------------------------------------------- huṁ vōṭara skī'iṅga para javā māṅgu chuṁ.
Може ли да се наеме сърф? શ-----ે સર્ફબો--ડ ભા-ે --- --- છ-? શું ત_ સ_____ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે સ-્-બ-ર-ડ ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે સર્ફબોર્ડ ભાડે આપી શકો છો? 0
Śu--t-mē sarphab-r-a --ā-- āp- --kō ---? Ś__ t___ s__________ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- s-r-h-b-r-a b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ---------------------------------------- Śuṁ tamē sarphabōrḍa bhāḍē āpī śakō chō?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? શુ- --ે ડા--િં- -ાધન- --ડ--આપ--શ---છો? શું ત_ ડા___ સા__ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે ડ-ઇ-િ-ગ સ-ધ-ો ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? -------------------------------------- શું તમે ડાઇવિંગ સાધનો ભાડે આપી શકો છો? 0
Ś-ṁ--a----ā&-p----v---- s-dha-ō --ā----pī--a-- -h-? Ś__ t___ ḍ_____________ s______ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- ḍ-&-p-s-i-i-g- s-d-a-ō b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- --------------------------------------------------- Śuṁ tamē ḍā'iviṅga sādhanō bhāḍē āpī śakō chō?
Може ли да се наемат водни ски? શુ- -મે--ો-ર--્કી--ા-ે આ---શ-ો---? શું ત_ વો__ સ્_ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે વ-ટ- સ-ક- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે વોટર સ્કી ભાડે આપી શકો છો? 0
Śu---amē--ōṭa-a --ī bh--ē -pī-śa-ō chō? Ś__ t___ v_____ s__ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- v-ṭ-r- s-ī b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- --------------------------------------- Śuṁ tamē vōṭara skī bhāḍē āpī śakō chō?
Аз съм начинаещ / начинаеща. હુ- મા-્ર------ખા--મ----છ-ં. હું મા__ એ_ શિ__ મા__ છું_ હ-ં મ-ત-ર એ- શ-ખ-ઉ મ-ણ- છ-ં- ---------------------------- હું માત્ર એક શિખાઉ માણસ છું. 0
Hu- māt-a ēk- ś--hā&ap-s-u----asa-ch-ṁ. H__ m____ ē__ ś___________ m_____ c____ H-ṁ m-t-a ē-a ś-k-ā-a-o-;- m-ṇ-s- c-u-. --------------------------------------- Huṁ mātra ēka śikhā'u māṇasa chuṁ.
Средно добър / добра съм. હુ- ---ા--ય--ુ-. હું સા___ છું_ હ-ં સ-મ-ન-ય છ-ં- ---------------- હું સામાન્ય છું. 0
Huṁ-sām----po-----c-u-. H__ s____________ c____ H-ṁ s-m-n-a-o-;-a c-u-. ----------------------- Huṁ sāmān'ya chuṁ.
Това ми е познато вече. હ-ં--ે પહે-ાથી-જ ------છું. હું તે પ___ જ જા_ છું_ હ-ં ત- પ-ે-ા-ી જ જ-ણ-ં છ-ં- --------------------------- હું તે પહેલાથી જ જાણું છું. 0
Huṁ tē----ē----ī-ja j---ṁ -huṁ. H__ t_ p________ j_ j____ c____ H-ṁ t- p-h-l-t-ī j- j-ṇ-ṁ c-u-. ------------------------------- Huṁ tē pahēlāthī ja jāṇuṁ chuṁ.
Къде е ски лифтът? સ-ક- લ--્ટ ક્ય-ં--ે? સ્_ લિ__ ક્_ છે_ સ-ક- લ-ફ-ટ ક-ય-ં છ-? -------------------- સ્કી લિફ્ટ ક્યાં છે? 0
Sk- li--ṭa ky-- c--? S__ l_____ k___ c___ S-ī l-p-ṭ- k-ā- c-ē- -------------------- Skī liphṭa kyāṁ chē?
Имаш ли ски? શુ--તમા-ી -ા-ે--્ક-સ---? શું ત__ સા_ સ્__ છે_ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-ક-સ છ-? ------------------------ શું તમારી સાથે સ્કીસ છે? 0
Śuṁ -amā------hē -kī-a---ē? Ś__ t_____ s____ s____ c___ Ś-ṁ t-m-r- s-t-ē s-ī-a c-ē- --------------------------- Śuṁ tamārī sāthē skīsa chē?
Имаш ли ски обувки? શ-ં --ાર--સા-ે ---- --- -ે? શું ત__ સા_ સ્_ બૂ_ છે_ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-ક- બ-ટ છ-? --------------------------- શું તમારી સાથે સ્કી બૂટ છે? 0
Śu----mā---sāt-- -kī ---a--hē? Ś__ t_____ s____ s__ b___ c___ Ś-ṁ t-m-r- s-t-ē s-ī b-ṭ- c-ē- ------------------------------ Śuṁ tamārī sāthē skī būṭa chē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.