Разговорник

bg Прилагателни 2   »   gu વિશેષણો 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [ન્યાત્તર]

79 [nyāttara]

વિશેષણો 2

viśēṣaṇō 2

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. મ-- -ા--- -્----પહેર્ય--છે. મેં વા__ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં વ-દ-ી ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. --------------------------- મેં વાદળી ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
m-----d--ī ----- pah-r-ō -hē. m__ v_____ ḍ____ p______ c___ m-ṁ v-d-ḷ- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- ----------------------------- mēṁ vādaḷī ḍrēsa pahēryō chē.
Облечена съм в червена рокля. મે- લા--ડ્-ે---હે--ય----. મેં લા_ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં લ-લ ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. ------------------------- મેં લાલ ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
Mē--lā-a ḍ-ēs--p-h-r-- c-ē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ lāla ḍrēsa pahēryō chē.
Облечена съм в зелена рокля. મ-ં -ી-- ડ્રે- --ે---- --. મેં લી_ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં લ-લ- ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. -------------------------- મેં લીલો ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
M-- līl- ḍr-s- -ah--y---hē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ līlō ḍrēsa pahēryō chē.
Аз купувам черна чанта. હુ--ક--ી-બ-ગ-ખ----ં-છ--. હું કા_ બે_ ખ__ છું_ હ-ં ક-ળ- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- ------------------------ હું કાળી બેગ ખરીદું છું. 0
H-- kāḷī bēg- -h-r--u- --uṁ. H__ k___ b___ k_______ c____ H-ṁ k-ḷ- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ---------------------------- Huṁ kāḷī bēga kharīduṁ chuṁ.
Аз купувам кафява чанта. હું-બ-રાઉન બે- -રી-ું-છ--. હું બ્___ બે_ ખ__ છું_ હ-ં બ-ર-ઉ- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- -------------------------- હું બ્રાઉન બેગ ખરીદું છું. 0
H-- brā--- --g- k---ī--ṁ-ch--. H__ b_____ b___ k_______ c____ H-ṁ b-ā-n- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------ Huṁ brāuna bēga kharīduṁ chuṁ.
Аз купувам бяла чанта. હું સ----બેગ---ી--- -ું. હું સ__ બે_ ખ__ છું_ હ-ં સ-ે- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- ------------------------ હું સફેદ બેગ ખરીદું છું. 0
H---s-ph--a-bē-- -har---ṁ c-uṁ. H__ s______ b___ k_______ c____ H-ṁ s-p-ē-a b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------- Huṁ saphēda bēga kharīduṁ chuṁ.
Имам нужда от нова кола. મ----ન-- ક-- જોઈ- છે. મા_ ન_ કા_ જો__ છે_ મ-ર- ન-ી ક-ર જ-ઈ- છ-. --------------------- મારે નવી કાર જોઈએ છે. 0
M--- -a-----r- jō-- chē. M___ n___ k___ j___ c___ M-r- n-v- k-r- j-ī- c-ē- ------------------------ Mārē navī kāra jōīē chē.
Имам нужда от бърза кола. મા-- -----ક-ર----એ -ે. મા_ ઝ__ કા_ જો__ છે_ મ-ર- ઝ-પ- ક-ર જ-ઈ- છ-. ---------------------- મારે ઝડપી કાર જોઈએ છે. 0
Mārē -h-ḍapī k--a jō-----ē. M___ j______ k___ j___ c___ M-r- j-a-a-ī k-r- j-ī- c-ē- --------------------------- Mārē jhaḍapī kāra jōīē chē.
Имам нужда от удобна кола. મ--- -રામદાય- ક---જો-એ --. મા_ આ_____ કા_ જો__ છે_ મ-ર- આ-ા-દ-ય- ક-ર જ-ઈ- છ-. -------------------------- મારે આરામદાયક કાર જોઈએ છે. 0
M--ē--rā-----a-a kā-a-jōī---h-. M___ ā__________ k___ j___ c___ M-r- ā-ā-a-ā-a-a k-r- j-ī- c-ē- ------------------------------- Mārē ārāmadāyaka kāra jōīē chē.
Горе живее една възрастна жена. ત્ય-- એ------ધ સ-ત-ર- રહે છે. ત્_ એ_ વૃ__ સ્__ ર_ છે_ ત-ય-ં એ- વ-દ-ધ સ-ત-ર- ર-ે છ-. ----------------------------- ત્યાં એક વૃદ્ધ સ્ત્રી રહે છે. 0
Ty-ṁ ēk- --̥d----st---r----ch-. T___ ē__ v_____ s___ r___ c___ T-ā- ē-a v-̥-d-a s-r- r-h- c-ē- ------------------------------- Tyāṁ ēka vr̥ddha strī rahē chē.
Горе живее една дебела жена. એક--ા-- -્--ર- ત્યાં-ર-ે -ે. એ_ જા_ સ્__ ત્_ ર_ છે_ એ- જ-ડ- સ-ત-ર- ત-ય-ં ર-ે છ-. ---------------------------- એક જાડી સ્ત્રી ત્યાં રહે છે. 0
Ē-- j--- -tr- ty-- ---- -h-. Ē__ j___ s___ t___ r___ c___ Ē-a j-ḍ- s-r- t-ā- r-h- c-ē- ---------------------------- Ēka jāḍī strī tyāṁ rahē chē.
Долу живее една любопитна жена. એ- વિ-િ--ર -્--રી ત્-ાં ની-ે-ર-ે-છે. એ_ વિ___ સ્__ ત્_ ની_ ર_ છે_ એ- વ-ચ-ત-ર સ-ત-ર- ત-ય-ં ન-ચ- ર-ે છ-. ------------------------------------ એક વિચિત્ર સ્ત્રી ત્યાં નીચે રહે છે. 0
Ēk- vi--tr--s--- tyāṁ nī----a-ē----. Ē__ v______ s___ t___ n___ r___ c___ Ē-a v-c-t-a s-r- t-ā- n-c- r-h- c-ē- ------------------------------------ Ēka vicitra strī tyāṁ nīcē rahē chē.
Гостите ни бяха приятни хора. અ-ા-- મ------ સારા-લ-ક---ત-. અ__ મ___ સા_ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો સ-ર- લ-ક- હ-ા- ---------------------------- અમારા મહેમાનો સારા લોકો હતા. 0
Amārā-mah-m--ō-s-r--l-k----t-. A____ m_______ s___ l___ h____ A-ā-ā m-h-m-n- s-r- l-k- h-t-. ------------------------------ Amārā mahēmānō sārā lōkō hatā.
Гостите ни бяха учтиви хора. અમ-----હે---ો -મ-ર-લ-ક- ---. અ__ મ___ ન__ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો ન-્- લ-ક- હ-ા- ---------------------------- અમારા મહેમાનો નમ્ર લોકો હતા. 0
A-ā-ā-mah--ā----a-r- l--ō -at-. A____ m_______ n____ l___ h____ A-ā-ā m-h-m-n- n-m-a l-k- h-t-. ------------------------------- Amārā mahēmānō namra lōkō hatā.
Гостите ни бяха интересни хора. અમાર- મહ-મા-ો--સ-્ર--લોક---તા. અ__ મ___ ર____ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો ર-પ-ર- લ-ક- હ-ા- ------------------------------ અમારા મહેમાનો રસપ્રદ લોકો હતા. 0
A-ā-ā -a--mānō --s-pr--- l-kō-ha--. A____ m_______ r________ l___ h____ A-ā-ā m-h-m-n- r-s-p-a-a l-k- h-t-. ----------------------------------- Amārā mahēmānō rasaprada lōkō hatā.
Аз имам мили деца. હ-ં -ાળ--ન--પ્--મ કરું ---. હું બા___ પ્__ ક_ છું_ હ-ં બ-ળ-ો-ે પ-ર-મ ક-ુ- છ-ં- --------------------------- હું બાળકોને પ્રેમ કરું છું. 0
Hu----ḷakō-ē--r-m--k-ruṁ-----. H__ b_______ p____ k____ c____ H-ṁ b-ḷ-k-n- p-ē-a k-r-ṁ c-u-. ------------------------------ Huṁ bāḷakōnē prēma karuṁ chuṁ.
Но съседите имат нахални деца. પ---ડ-----ે--ો--ન- --ળ-ો છે. પ_ પ____ તો__ બા__ છે_ પ- પ-ો-ી-ન- ત-ફ-ન- બ-ળ-ો છ-. ---------------------------- પણ પડોશીઓને તોફાની બાળકો છે. 0
Pa-- --ḍō-ī--ē-tōphā-ī -āḷ-k--c-ē. P___ p________ t______ b_____ c___ P-ṇ- p-ḍ-ś-ō-ē t-p-ā-ī b-ḷ-k- c-ē- ---------------------------------- Paṇa paḍōśīōnē tōphānī bāḷakō chē.
Вашите деца послушни ли са? શ-ં તમ-ર---ા-ક------ છે? શું ત__ બા__ સા_ છે_ શ-ં ત-ા-ા બ-ળ-ો સ-ર- છ-? ------------------------ શું તમારા બાળકો સારા છે? 0
Ś-ṁ----ārā-bā-a-ō --rā -hē? Ś__ t_____ b_____ s___ c___ Ś-ṁ t-m-r- b-ḷ-k- s-r- c-ē- --------------------------- Śuṁ tamārā bāḷakō sārā chē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...