Разговорник

bg Сезоните и времето   »   gu ઋતુઓ અને હવામાન

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [સોળ]

16 [સોળ] |

ઋતુઓ અને હવામાન

[ઋતુઓ અને હવામાન |]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Това са сезоните: આ------છ-: આ ઋ__ છે_ આ ઋ-ુ- છ-: ---------- આ ઋતુઓ છે: 0
આ--ત-- છ-: | આ ઋ__ છે_ | આ ઋ-ુ- છ-: | ------------ આ ઋતુઓ છે: |
пролет, лято, વસ-----ના-ો, વ___ ઉ___ વ-ં-, ઉ-ા-ો- ------------ વસંત, ઉનાળો, 0
વસં-,-ઉ-ા----| વ___ ઉ___ | વ-ં-, ઉ-ા-ો- | -------------- વસંત, ઉનાળો, |
есен и зима. પા-ખર--ને-----ળો. પા___ અ_ શિ___ પ-ન-ર અ-ે શ-ય-ળ-. ----------------- પાનખર અને શિયાળો. 0
પ-નખર અને---યા--.-| પા___ અ_ શિ___ | પ-ન-ર અ-ે શ-ય-ળ-. | ------------------- પાનખર અને શિયાળો. |
Лятото е горещо. ઉન-ળ- ------. ઉ__ ગ__ છે_ ઉ-ા-ો ગ-મ છ-. ------------- ઉનાળો ગરમ છે. 0
ઉનાળો -ર- છે--| ઉ__ ગ__ છે_ | ઉ-ા-ો ગ-મ છ-. | --------------- ઉનાળો ગરમ છે. |
През лятото слънцето грее. ઉ-ા-ા-ાં--ૂ--ય-ચમ-- છ-. ઉ___ સૂ__ ચ__ છે_ ઉ-ા-ા-ા- સ-ર-ય ચ-ક- છ-. ----------------------- ઉનાળામાં સૂર્ય ચમકે છે. 0
ઉન--ામાં -ૂર-ય---કે છ-.-| ઉ___ સૂ__ ચ__ છે_ | ઉ-ા-ા-ા- સ-ર-ય ચ-ક- છ-. | ------------------------- ઉનાળામાં સૂર્ય ચમકે છે. |
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. ઉન--ા--ં આપણ---રવા -વા----પસં- -રી- ---. ઉ___ આ__ ફ__ જ__ પ__ ક__ છી__ ઉ-ા-ા-ા- આ-ણ- ફ-વ- જ-ા-ુ- પ-ં- ક-ી- છ-એ- ---------------------------------------- ઉનાળામાં આપણે ફરવા જવાનું પસંદ કરીએ છીએ. 0
ઉન-ળ--ા---પ---ફ--ા---ા-ુ--પ-ંદ ક-ી------ | ઉ___ આ__ ફ__ જ__ પ__ ક__ છી__ | ઉ-ા-ા-ા- આ-ણ- ફ-વ- જ-ા-ુ- પ-ં- ક-ી- છ-એ- | ------------------------------------------ ઉનાળામાં આપણે ફરવા જવાનું પસંદ કરીએ છીએ. |
Зимата е студена. શ-યાળ--ઠ--- -ે. શિ__ ઠં_ છે_ શ-ય-ળ- ઠ-ડ- છ-. --------------- શિયાળો ઠંડો છે. 0
શ-ય-ળ- ઠં-- -ે. | શિ__ ઠં_ છે_ | શ-ય-ળ- ઠ-ડ- છ-. | ----------------- શિયાળો ઠંડો છે. |
През зимата вали сняг или дъжд. શિય--ામાં બર----------થ-ા વ-સાદ પ-ે---. શિ___ બ__ પ_ છે અ__ વ___ પ_ છે_ શ-ય-ળ-મ-ં બ-ફ પ-ે છ- અ-વ- વ-સ-દ પ-ે છ-. --------------------------------------- શિયાળામાં બરફ પડે છે અથવા વરસાદ પડે છે. 0
શિયા-ા-ા- -ર--પડ- -ે--થવા -રસાદ-પડ---ે.-| શિ___ બ__ પ_ છે અ__ વ___ પ_ છે_ | શ-ય-ળ-મ-ં બ-ફ પ-ે છ- અ-વ- વ-સ-દ પ-ે છ-. | ----------------------------------------- શિયાળામાં બરફ પડે છે અથવા વરસાદ પડે છે. |
През зимата обичаме да стоим вкъщи. શિ--ળામ-ં-આપ-ન- ---ાં રહ--ુ----ે--ે. શિ___ આ___ ઘ__ ર__ ગ_ છે_ શ-ય-ળ-મ-ં આ-ણ-ે ઘ-મ-ં ર-ે-ુ- ગ-ે છ-. ------------------------------------ શિયાળામાં આપણને ઘરમાં રહેવું ગમે છે. 0
શ-યા------આપ--- -રમાં -હેવ-- --- -ે.-| શિ___ આ___ ઘ__ ર__ ગ_ છે_ | શ-ય-ળ-મ-ં આ-ણ-ે ઘ-મ-ં ર-ે-ુ- ગ-ે છ-. | -------------------------------------- શિયાળામાં આપણને ઘરમાં રહેવું ગમે છે. |
Студено е. આ ઠ----છ-. આ ઠં_ છે_ આ ઠ-ડ- છ-. ---------- આ ઠંડુ છે. 0
આ-ઠંડ--છ-. | આ ઠં_ છે_ | આ ઠ-ડ- છ-. | ------------ આ ઠંડુ છે. |
Вали дъжд. વ-સ-- પડ- રહ-----ે. વ___ પ_ ર__ છે_ વ-સ-દ પ-ી ર-્-ો છ-. ------------------- વરસાદ પડી રહ્યો છે. 0
વરસ-દ --ી રહ-ય- --.-| વ___ પ_ ર__ છે_ | વ-સ-દ પ-ી ર-્-ો છ-. | --------------------- વરસાદ પડી રહ્યો છે. |
Духа вятър. પ-ન છ-. પ__ છે_ પ-ન છ-. ------- પવન છે. 0
પવન---.-| પ__ છે_ | પ-ન છ-. | --------- પવન છે. |
Топло е. ત- --મ છે. તે ગ__ છે_ ત- ગ-મ છ-. ---------- તે ગરમ છે. 0
તે--ર--છે- | તે ગ__ છે_ | ત- ગ-મ છ-. | ------------ તે ગરમ છે. |
Слънчево е. તે--ડ----ે. તે ત__ છે_ ત- ત-ક- છ-. ----------- તે તડકો છે. 0
ત- તડ-ો --- | તે ત__ છે_ | ત- ત-ક- છ-. | ------------- તે તડકો છે. |
Ясно е. ત----પ-્ટ--ે. તે સ્___ છે_ ત- સ-પ-્- છ-. ------------- તે સ્પષ્ટ છે. 0
તે ----્ટ-છ-. | તે સ્___ છે_ | ત- સ-પ-્- છ-. | --------------- તે સ્પષ્ટ છે. |
Какво е времето днес? આજ--હ--------વું છે? આ_ હ___ કે_ છે_ આ-ે હ-ા-ા- ક-વ-ં છ-? -------------------- આજે હવામાન કેવું છે? 0
આ-- હ-ા--ન કે-ું છ-?-| આ_ હ___ કે_ છે_ | આ-ે હ-ા-ા- ક-વ-ં છ-? | ---------------------- આજે હવામાન કેવું છે? |
Днес е студено. આજે-ઠં-- છ-. આ_ ઠં_ છે_ આ-ે ઠ-ડ- છ-. ------------ આજે ઠંડી છે. 0
આ-ે--ંડ- છે--| આ_ ઠં_ છે_ | આ-ે ઠ-ડ- છ-. | -------------- આજે ઠંડી છે. |
Днес е топло. આજ- ગરમી---. આ_ ગ__ છે_ આ-ે ગ-મ- છ-. ------------ આજે ગરમી છે. 0
આ---ગ--- --.-| આ_ ગ__ છે_ | આ-ે ગ-મ- છ-. | -------------- આજે ગરમી છે. |

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...