Разговорник

bg Минало време 3   »   gu ભૂતકાળ 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [ત્ર્યાસી]

83 [Tryāsī]

ભૂતકાળ 3

[bhūtakāḷa 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона ફ-ન--રો ફો_ ક_ ફ-ન ક-ો ------- ફોન કરો 0
phōn--ka-ō p____ k___ p-ō-a k-r- ---------- phōna karō
Аз звънях по телефона. મેં-ફો--ક--ય-. મેં ફો_ ક___ મ-ં ફ-ન ક-્-ો- -------------- મેં ફોન કર્યો. 0
mēṁ p-ō---ka--ō. m__ p____ k_____ m-ṁ p-ō-a k-r-ō- ---------------- mēṁ phōna karyō.
Говорих по телефона през цялото време. હ-ં-આ-ો-સમય---ન પ- હ--. હું આ_ સ__ ફો_ પ_ હ__ હ-ં આ-ો સ-ય ફ-ન પ- હ-ો- ----------------------- હું આખો સમય ફોન પર હતો. 0
H-ṁ ākh---a-a-a phō-----r--h-tō. H__ ā___ s_____ p____ p___ h____ H-ṁ ā-h- s-m-y- p-ō-a p-r- h-t-. -------------------------------- Huṁ ākhō samaya phōna para hatō.
Питам પુછવું પુ__ પ-છ-ુ- ------ પુછવું 0
Puc-a--ṁ P_______ P-c-a-u- -------- Puchavuṁ
Аз питах. મે પ----ુ. મે પુ___ મ- પ-છ-ય-. ---------- મે પુછ્યુ. 0
mē p-----. m_ p______ m- p-c-y-. ---------- mē puchyu.
Аз постоянно питах. મ---હંમ-શ--પ-છ્યુ-. મેં હં__ પૂ___ મ-ં હ-મ-શ- પ-છ-ય-ં- ------------------- મેં હંમેશા પૂછ્યું. 0
M-------ē-ā p-----ṁ. M__ h______ p_______ M-ṁ h-m-ē-ā p-c-y-ṁ- -------------------- Mēṁ hammēśā pūchyuṁ.
Разказвам જ---ો જ__ જ-ા-ો ----- જણાવો 0
Ja---ō J_____ J-ṇ-v- ------ Jaṇāvō
Аз разказвах. મ-ં ---યુ-. મેં ક___ મ-ં ક-્-ુ-. ----------- મેં કહ્યું. 0
mē--k--yu-. m__ k______ m-ṁ k-h-u-. ----------- mēṁ kahyuṁ.
Аз разказах цялата история. મે- આખી---ર્તા----. મેં આ_ વા__ ક__ મ-ં આ-ી વ-ર-ત- ક-ી- ------------------- મેં આખી વાર્તા કહી. 0
M-ṁ-ā-h--v-r---k---. M__ ā___ v____ k____ M-ṁ ā-h- v-r-ā k-h-. -------------------- Mēṁ ākhī vārtā kahī.
Уча શી-વુ શી__ શ-ખ-ુ ----- શીખવુ 0
Ś-kh-vu Ś______ Ś-k-a-u ------- Śīkhavu
Аз учих. હું-શ----ો છ--. હું શી__ છું_ હ-ં શ-ખ-ય- છ-ં- --------------- હું શીખ્યો છું. 0
hu--śīk--ō --u-. h__ ś_____ c____ h-ṁ ś-k-y- c-u-. ---------------- huṁ śīkhyō chuṁ.
Аз учих цяла вечер. મ------ -ાંજ --------ર--ો. મેં આ_ સાં_ અ___ ક___ મ-ં આ-ી સ-ં- અ-્-ા- ક-્-ો- -------------------------- મેં આખી સાંજ અભ્યાસ કર્યો. 0
M-ṁ ā--ī--ā------bhyās- --ryō. M__ ā___ s____ a______ k_____ M-ṁ ā-h- s-n-j- a-h-ā-a k-r-ō- ------------------------------ Mēṁ ākhī sān̄ja abhyāsa karyō.
Работя ક-મ કા_ ક-મ --- કામ 0
K-ma K___ K-m- ---- Kāma
Аз работих. મ-- કામ-ક-્-ુ----. મેં કા_ ક__ છે_ મ-ં ક-મ ક-્-ુ- છ-. ------------------ મેં કામ કર્યું છે. 0
mēṁ-kā-- k--yuṁ--h-. m__ k___ k_____ c___ m-ṁ k-m- k-r-u- c-ē- -------------------- mēṁ kāma karyuṁ chē.
Аз работих цял ден. હું -------- ક-- કર-- --ં. હું આ_ દિ__ કા_ ક_ છું_ હ-ં આ-ો દ-વ- ક-મ ક-ુ- છ-ં- -------------------------- હું આખો દિવસ કામ કરું છું. 0
Huṁ -kh- --v--a--ām- ----ṁ c-uṁ. H__ ā___ d_____ k___ k____ c____ H-ṁ ā-h- d-v-s- k-m- k-r-ṁ c-u-. -------------------------------- Huṁ ākhō divasa kāma karuṁ chuṁ.
Ям ભો-ન ભો__ ભ-જ- ---- ભોજન 0
Bhōjana B______ B-ō-a-a ------- Bhōjana
Аз ядох. મેં ----ં-છ-. મેં ખા_ છે_ મ-ં ખ-ધ-ં છ-. ------------- મેં ખાધું છે. 0
mēṁ-k-ā---ṁ ---. m__ k______ c___ m-ṁ k-ā-h-ṁ c-ē- ---------------- mēṁ khādhuṁ chē.
Аз изядох всичката храна. મ-ં--ધો-ખ---ક-----. મેં બ_ ખો__ ખા__ મ-ં બ-ો ખ-ર-ક ખ-ધ-. ------------------- મેં બધો ખોરાક ખાધો. 0
Mē- -ad------rā-- kh--h-. M__ b____ k______ k______ M-ṁ b-d-ō k-ō-ā-a k-ā-h-. ------------------------- Mēṁ badhō khōrāka khādhō.

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!