Разговорник

bg Вкъщи   »   gu ઘરમાં

17 [седемнайсет]

Вкъщи

Вкъщи

17 [સત્તર]

17 [સત્તર] |

ઘરમાં

[ઘરમાં |]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Тук е нашата къща. અ-ી- અ-ા----ઘર છે. અ_ અ__ ઘ_ છે_ અ-ી- અ-ા-ુ- ઘ- છ-. ------------------ અહીં અમારું ઘર છે. 0
અ--ં-અમ-રું ----ે- | અ_ અ__ ઘ_ છે_ | અ-ી- અ-ા-ુ- ઘ- છ-. | -------------------- અહીં અમારું ઘર છે. |
Горе е покривът. ઉ---છ--છ-. ઉ__ છ_ છે_ ઉ-ર છ- છ-. ---------- ઉપર છત છે. 0
ઉ-- છ- છે--| ઉ__ છ_ છે_ | ઉ-ર છ- છ-. | ------------ ઉપર છત છે. |
Долу е мазето. ની-ે-ભોંય-ુ--છ-. ની_ ભોં__ છે_ ન-ચ- ભ-ં-ર-ં છ-. ---------------- નીચે ભોંયરું છે. 0
ન-ચે-ભ-ં---ં છે- | ની_ ભોં__ છે_ | ન-ચ- ભ-ં-ર-ં છ-. | ------------------ નીચે ભોંયરું છે. |
Зад къщата има градина. ઘ----પાછ--એક----ચો-છે. ઘ__ પા__ એ_ બ__ છે_ ઘ-ન- પ-છ- એ- બ-ી-ો છ-. ---------------------- ઘરની પાછળ એક બગીચો છે. 0
ઘર-- પાછળ -ક બગી-ો છે.-| ઘ__ પા__ એ_ બ__ છે_ | ઘ-ન- પ-છ- એ- બ-ી-ો છ-. | ------------------------ ઘરની પાછળ એક બગીચો છે. |
Пред къщата няма улица. ઘર---સ--ે--ો---સ--ો -થ-. ઘ__ સા_ કો_ ર__ ન__ ઘ-ન- સ-મ- ક-ઈ ર-્-ો ન-ી- ------------------------ ઘરની સામે કોઈ રસ્તો નથી. 0
ઘ-ન--સા-ે-કોઈ-ર-્તો નથી- | ઘ__ સા_ કો_ ર__ ન__ | ઘ-ન- સ-મ- ક-ઈ ર-્-ો ન-ી- | -------------------------- ઘરની સામે કોઈ રસ્તો નથી. |
До къщата има дървета. ઘ--ી----ુ-ા- ઝા--છ-. ઘ__ બા__ ઝા_ છે_ ઘ-ન- બ-જ-મ-ં ઝ-ડ છ-. -------------------- ઘરની બાજુમાં ઝાડ છે. 0
ઘ--ી -----ાં ઝ---છ-. | ઘ__ બા__ ઝા_ છે_ | ઘ-ન- બ-જ-મ-ં ઝ-ડ છ-. | ---------------------- ઘરની બાજુમાં ઝાડ છે. |
Тук е моето жилище. અહી----ર-ં-એપા---મ-ન્- છે. અ_ મા_ એ______ છે_ અ-ી- મ-ર-ં એ-ા-્-મ-ન-ટ છ-. -------------------------- અહીં મારું એપાર્ટમેન્ટ છે. 0
અહીં-મા------ાર-ટ--ન---છે.-| અ_ મા_ એ______ છે_ | અ-ી- મ-ર-ં એ-ા-્-મ-ન-ટ છ-. | ---------------------------- અહીં મારું એપાર્ટમેન્ટ છે. |
Тук са кухнята и банята. અ--ં------- -ને-બ----મ---. અ_ ર__ અ_ બા___ છે_ અ-ી- ર-ો-ુ- અ-ે બ-થ-ૂ- છ-. -------------------------- અહીં રસોડું અને બાથરૂમ છે. 0
અ-----સ---ં--ન--બા-રૂમ---.-| અ_ ર__ અ_ બા___ છે_ | અ-ી- ર-ો-ુ- અ-ે બ-થ-ૂ- છ-. | ---------------------------- અહીં રસોડું અને બાથરૂમ છે. |
Там са всекидневната и спалнята. ત--ાં-લ-વિ----ૂમ અને બ-ડ-ૂ---ે. ત્_ લિ__ રૂ_ અ_ બે___ છે_ ત-ય-ં લ-વ-ં- ર-મ અ-ે બ-ડ-ૂ- છ-. ------------------------------- ત્યાં લિવિંગ રૂમ અને બેડરૂમ છે. 0
ત્ય-ં લ-વિં- -ૂ--અને --ડ-ૂમ-----| ત્_ લિ__ રૂ_ અ_ બે___ છે_ | ત-ય-ં લ-વ-ં- ર-મ અ-ે બ-ડ-ૂ- છ-. | --------------------------------- ત્યાં લિવિંગ રૂમ અને બેડરૂમ છે. |
Входната врата е затворена. આ--નો -ર-ા-- બ-- -ે. આ___ દ___ બં_ છે_ આ-ળ-ો દ-વ-જ- બ-ધ છ-. -------------------- આગળનો દરવાજો બંધ છે. 0
આગળનો -------બંધ ----| આ___ દ___ બં_ છે_ | આ-ળ-ો દ-વ-જ- બ-ધ છ-. | ---------------------- આગળનો દરવાજો બંધ છે. |
Но прозорците са отворени. પ---ા----ખ-લ્લી-છે. પ_ બા__ ખુ__ છે_ પ- બ-ર-ઓ ખ-લ-લ- છ-. ------------------- પણ બારીઓ ખુલ્લી છે. 0
પણ-બા--ઓ -ુ---- છ-. | પ_ બા__ ખુ__ છે_ | પ- બ-ર-ઓ ખ-લ-લ- છ-. | --------------------- પણ બારીઓ ખુલ્લી છે. |
Днес е горещо. આ-ે--રમ---ે. આ_ ગ__ છે_ આ-ે ગ-મ- છ-. ------------ આજે ગરમી છે. 0
આ-ે ---ી છ---| આ_ ગ__ છે_ | આ-ે ગ-મ- છ-. | -------------- આજે ગરમી છે. |
Ние влизаме във всекидневната. અમ--લ--િ-ગ-ર-મ-ાં--ઈ- છ-એ. અ_ લિ__ રૂ__ જ__ છી__ અ-ે લ-વ-ં- ર-મ-ા- જ-એ છ-એ- -------------------------- અમે લિવિંગ રૂમમાં જઈએ છીએ. 0
અ-ે-લ---ંગ-ર---ાં જઈએ -----| અ_ લિ__ રૂ__ જ__ છી__ | અ-ે લ-વ-ં- ર-મ-ા- જ-એ છ-એ- | ---------------------------- અમે લિવિંગ રૂમમાં જઈએ છીએ. |
Там има диван и фотьойл / кресло. ત-યા- ---સ--- અ-ે આ-્---ર છે. ત્_ એ_ સો_ અ_ આ____ છે_ ત-ય-ં એ- સ-ફ- અ-ે આ-્-ચ-ર છ-. ----------------------------- ત્યાં એક સોફા અને આર્મચેર છે. 0
ત---ં -----ફ---ન- -ર-મ-ેર--ે--| ત્_ એ_ સો_ અ_ આ____ છે_ | ત-ય-ં એ- સ-ફ- અ-ે આ-્-ચ-ર છ-. | ------------------------------- ત્યાં એક સોફા અને આર્મચેર છે. |
Седнете! તમે----ો! ત_ બે__ ત-ે બ-સ-! --------- તમે બેસો! 0
તમ- બેસો--| ત_ બે__ | ત-ે બ-સ-! | ----------- તમે બેસો! |
Там е моят компютър. ક-----ા- -ા-ું ક-્પ--ુટ- --. કે જ્_ મા_ ક_____ છે_ ક- જ-ય-ં મ-ર-ં ક-્-્-ુ-ર છ-. ---------------------------- કે જ્યાં મારું કમ્પ્યુટર છે. 0
ક-----ા- મ-રું ક-્પ-ય-ટર છે.-| કે જ્_ મા_ ક_____ છે_ | ક- જ-ય-ં મ-ર-ં ક-્-્-ુ-ર છ-. | ------------------------------ કે જ્યાં મારું કમ્પ્યુટર છે. |
Там е моята стерео-уредба. કે--્યાં-મા-ા -્--રિય--છ-. કે જ્_ મા_ સ્___ છે_ ક- જ-ય-ં મ-ર- સ-ટ-ર-ય- છ-. -------------------------- કે જ્યાં મારા સ્ટીરિયો છે. 0
કે -્--- મ-રા-સ----િ---છ-. | કે જ્_ મા_ સ્___ છે_ | ક- જ-ય-ં મ-ર- સ-ટ-ર-ય- છ-. | ---------------------------- કે જ્યાં મારા સ્ટીરિયો છે. |
Телевизорът е съвсем нов. ટ--- એકદમ--વ-ં --. ટી_ એ___ ન_ છે_ ટ-વ- એ-દ- ન-ુ- છ-. ------------------ ટીવી એકદમ નવું છે. 0
ટીવ- --દમ--વ-ં---.-| ટી_ એ___ ન_ છે_ | ટ-વ- એ-દ- ન-ુ- છ-. | -------------------- ટીવી એકદમ નવું છે. |

Думите и речника

Всеки език има свой собствен лексикален фонд. Той се състои от определен брой думи. Думата е самостоятелна езикова единица. Думите винаги имат конкретни значения. Тези значения ги отличават от звуците и сричките. Броят на думите е различен във всеки език. Например, английският език има много думи. Той дори е известен като Световен шампион в категорията на лексиката. Твърди се, че понастоящем английският език има над един милион думи. Оксфордският речник на английския език съдържа над 600 000 думи. Докато китайският, испанският и руският език имат много по-малко думи. Лексиката на един език също така зависи от неговата история. Английският език е черпил влияние от много други езици и култури. В резултат на това, неговият речников фонд значително е нарастнал. Но дори и днес английската лексика продължава да се умножава. Експертите изчисляват, че всеки ден към нея се прибавят около 15 нови думи. Те се зараждат предимно в новите медии. Тук не се брои научната терминология. Тъй като само химическата терминология съдържа хиляди думи. В почти всеки език дългите думи се употребяват по-рядко от късите. И повечето хора използват само броени думи. Поради това ние избираме между активния и пасивния си речников запас. Пасивният речников запас съдържа думи, които разбираме. Но ги използваме рядко или никога. Активният речников запас съдържа думите, които използваме регулярно. Шепа думи са достатъчни за прости разговори или текстове. На английски език за това са необходими само около 400 думи и 40 глагола. Така че, не се тревожете, ако речникът ви е ограничен!
Знаете ли, че?
Иврит принадлежи към семейството на афро-азиатски езици. Той е по-тясно свързан с арабския и арамейския. За 5 милиона души иврит е майчин език. Съвременният иврит е изкуствено създаден език ... В основата му е изчезналият вече староеврейски език. Речниковият състав и граматиката частично също са приети от други езици. Така староеврейският съзнателно е бил трансформиран в съвременен стандартен език. Тази целенасочена смяна на езика е уникална в света. Знаковата система на иврит се състои от символи за съгласните. Това ще рече, че гласни по принцип не се пишат. За тях не съществуват отделни букви. Иврит се чете отдясно наляво. Знаците на иврит имат 3000-годишна традиция. Които иска да учи иврит, ще се запознае в същото време и с част от културната история. Опитайте!