Разговорник

bg Уговорка   »   gu નિમણૂક

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ચોવીસ]

14 [Cauda]

નિમણૂક

[raṅgō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? શ----મ- બ- -ૂકી ગ-ા? શું ત_ બ_ ચૂ_ ગ__ શ-ં ત-ે બ- ચ-ક- ગ-ા- -------------------- શું તમે બસ ચૂકી ગયા? 0
ba--p-a---p---- chē. b______ s______ c___ b-r-p-a s-p-ē-a c-ē- -------------------- barapha saphēda chē.
Аз те чаках половин час. હુ----ધ--ક-ા-થી -ારી--ાહ-જોઈ--હ્યો--ું. હું અ__ ક___ તા_ રા_ જો_ ર__ છું_ હ-ં અ-ધ- ક-ા-થ- ત-ર- ર-હ જ-ઈ ર-્-ો છ-ં- --------------------------------------- હું અડધા કલાકથી તારી રાહ જોઈ રહ્યો છું. 0
Sū-ya--īḷō-c--. S____ p___ c___ S-r-a p-ḷ- c-ē- --------------- Sūrya pīḷō chē.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? શું-----ી સ-થ---ે---ો- ---? શું ત__ સા_ સે_ ફો_ ન__ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-લ ફ-ન ન-ી- --------------------------- શું તમારી સાથે સેલ ફોન નથી? 0
Nār-ṅgī----a-gī-chē. N______ n______ c___ N-r-ṅ-ī n-r-ṅ-ī c-ē- -------------------- Nāraṅgī nāraṅgī chē.
Следващия път бъди точен / точна! આગલ----ત- --યસ---ન-! આ__ વ__ સ____ બ__ આ-લ- વ-ત- સ-ય-ર બ-ો- -------------------- આગલી વખતે સમયસર બનો! 0
Cē-- l--a----. C___ l___ c___ C-r- l-l- c-ē- -------------- Cērī lāla chē.
Следващия път вземи такси! આગલી---------્---લ-! આ__ વ__ ટે__ લો_ આ-લ- વ-ત- ટ-ક-સ- લ-! -------------------- આગલી વખતે ટેક્સી લો! 0
Ā--ś- -ād-ḷ--c-ē. Ā____ v_____ c___ Ā-ā-a v-d-ḷ- c-ē- ----------------- Ākāśa vādaḷī chē.
Следващия път вземи чадър със себе си! આ--ી-વખ-ે-છ-્ર- લ---! આ__ વ__ છ__ લા__ આ-લ- વ-ત- છ-્-ી લ-વ-! --------------------- આગલી વખતે છત્રી લાવો! 0
G--sa l-luṁ-chē. G____ l____ c___ G-ā-a l-l-ṁ c-ē- ---------------- Ghāsa līluṁ chē.
Утре съм свободен / свободна. આ--ી કા-ે હ---છ--ું--ુ-. આ__ કા_ હું છૂ_ છું_ આ-ત- ક-લ- હ-ં છ-ટ-ં છ-ં- ------------------------ આવતી કાલે હું છૂટું છું. 0
P-̥--v--bhūr- r-----ī c--. P_____ b____ r______ c___ P-̥-h-ī b-ū-ā r-ṅ-a-ī c-ē- -------------------------- Pr̥thvī bhūrā raṅganī chē.
Да се срещнем утре? ક--------ુ-? કા_ મ___ ક-લ- મ-ી-ુ-? ------------ કાલે મળીશું? 0
V---ḷ- grē --ē. V_____ g__ c___ V-d-ḷ- g-ē c-ē- --------------- Vādaḷa grē chē.
Съжалявам, утре не става. મન--માફ કર-ો- હ-----લે નહીં કરી ---ં. મ_ મા_ ક___ હું કા_ ન_ ક_ શ__ મ-ે મ-ફ ક-જ-, હ-ં ક-લ- ન-ી- ક-ી શ-ુ-. ------------------------------------- મને માફ કરજો, હું કાલે નહીં કરી શકું. 0
Ṭāyara kāḷā--hē. Ṭ_____ k___ c___ Ṭ-y-r- k-ḷ- c-ē- ---------------- Ṭāyara kāḷā chē.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? શ-- તમા-- પા-- --સપ્--હા-તન---ોજ-ા-છ-? શું ત__ પા_ આ સ_____ યો__ છે_ શ-ં ત-ા-ી પ-સ- આ સ-્-ા-ા-ત-ી ય-જ-ા છ-? -------------------------------------- શું તમારી પાસે આ સપ્તાહાંતની યોજના છે? 0
Baraph- kay----ṅ-- -hē?--aphēda. B______ k___ r____ c___ S_______ B-r-p-a k-y- r-ṅ-a c-ē- S-p-ē-a- -------------------------------- Barapha kayō raṅga chē? Saphēda.
Или вече имаш уговорка? અ--ા ત-ાર--પા-ે----લ--ી જ તા-ી--છે? અ__ ત__ પા_ પ___ જ તા__ છે_ અ-વ- ત-ા-ી પ-સ- પ-ે-ે-ી જ ત-ર-ખ છ-? ----------------------------------- અથવા તમારી પાસે પહેલેથી જ તારીખ છે? 0
Sūry- -a----a--a---ē- ----. S____ k___ r____ c___ P____ S-r-a k-y- r-ṅ-a c-ē- P-ḷ-. --------------------------- Sūrya kayō raṅga chē? Pīḷō.
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. હ-- સ-ચ- -રું ----------ે -----હન---ં-ે -ળી-. હું સૂ__ ક_ છું કે આ__ સ____ અં_ મ___ હ-ં સ-ચ- ક-ુ- છ-ં ક- આ-ણ- સ-્-ા-ન- અ-ત- મ-ી-. --------------------------------------------- હું સૂચન કરું છું કે આપણે સપ્તાહના અંતે મળીએ. 0
Nā--ṅgī-kayō-ra--a-ch-?--āraṅgī. N______ k___ r____ c___ N_______ N-r-ṅ-ī k-y- r-ṅ-a c-ē- N-r-ṅ-ī- -------------------------------- Nāraṅgī kayō raṅga chē? Nāraṅgī.
Да направим пикник? શું----- પિકનિક --ીશ-ં? શું આ__ પિ___ ક___ શ-ં આ-ણ- પ-ક-િ- ક-ી-ુ-? ----------------------- શું આપણે પિકનિક કરીશું? 0
Cērī kay--ra-ga-ch-?-L-l-. C___ k___ r____ c___ L____ C-r- k-y- r-ṅ-a c-ē- L-l-. -------------------------- Cērī kayō raṅga chē? Lāla.
Да отидем на плажа? શ-ં --ણે --- -- જ-શું? શું આ__ બી_ પ_ જ___ શ-ં આ-ણ- બ-ચ પ- જ-શ-ં- ---------------------- શું આપણે બીચ પર જઈશું? 0
Ākāś-----k-yō-r-ṅg- --ē? -ā-a-ī. Ā_______ k___ r____ c___ V______ Ā-ā-a-ā- k-y- r-ṅ-a c-ē- V-d-ḷ-. -------------------------------- Ākāśamāṁ kayō raṅga chē? Vādaḷī.
Да отидем в планината? શ-- આપ-ે -ર---ો -ર જ--? શું આ__ પ___ પ_ જ___ શ-ં આ-ણ- પ-્-ત- પ- જ-એ- ----------------------- શું આપણે પર્વતો પર જઈએ? 0
Ghā---ō r--ga kay--ch-?-----. G______ r____ k___ c___ L____ G-ā-a-ō r-ṅ-a k-y- c-ē- L-l-. ----------------------------- Ghāsanō raṅga kayō chē? Līlā.
Ще те взема от офиса. હુ- તન- --િ-મ-ં------ડ- --શ. હું ત_ ઓ____ ઉ__ લ___ હ-ં ત-ે ઓ-િ-મ-ં-ી ઉ-ા-ી લ-શ- ---------------------------- હું તને ઓફિસમાંથી ઉપાડી લઈશ. 0
P-̥th-- -a-- -a-ga c-ē---r--a-o-;-na. P_____ k___ r____ c___ B____________ P-̥-h-ī k-y- r-ṅ-a c-ē- B-ā-a-o-;-n-. ------------------------------------- Pr̥thvī kayō raṅga chē? Brā'una.
Ще те взема от къщи. હુ--તને-ઘ---ી -- -ઈ-. હું ત_ ઘ__ લ_ જ___ હ-ં ત-ે ઘ-ે-ી લ- જ-શ- --------------------- હું તને ઘરેથી લઈ જઈશ. 0
V--a-a--ay---a-g----ē--B---h---. V_____ k___ r____ c___ B________ V-d-ḷ- k-y- r-ṅ-a c-ē- B-ū-h-r-. -------------------------------- Vādaḷa kayō raṅga chē? Bhūkharā.
Ще те взема от автобусната спирка. હુ--ત-ન- બ--સ-ટોપ પર લ---ઈ-. હું ત__ બ_ સ્__ પ_ લ_ જ___ હ-ં ત-ન- બ- સ-ટ-પ પ- લ- જ-શ- ---------------------------- હું તમને બસ સ્ટોપ પર લઈ જઈશ. 0
Ṭāya-a k-y- raṅg--ch-?--āḷ-. Ṭ_____ k___ r____ c___ K____ Ṭ-y-r- k-y- r-ṅ-a c-ē- K-ḷ-. ---------------------------- Ṭāyara kayō raṅga chē? Kāḷō.

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.