Разговорник

bg Четене и писане   »   gu વાંચો અને લખો

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [છ]

6 [Cha]

વાંચો અને લખો

[vān̄cō anē lakhō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Аз чета. મ-- -ા-ચ-ય-ં. મેં વાં___ મ-ં વ-ં-્-ુ-. ------------- મેં વાંચ્યું. 0
m-ṁ v---c-uṁ. m__ v_______ m-ṁ v-n-c-u-. ------------- mēṁ vān̄cyuṁ.
Аз чета една буква. મેં-એ--પ-્ર -ાં--ય-. મેં એ_ પ__ વાં___ મ-ં એ- પ-્- વ-ં-્-ો- -------------------- મેં એક પત્ર વાંચ્યો. 0
Mē--ē-a-pat---vā----ō. M__ ē__ p____ v______ M-ṁ ē-a p-t-a v-n-c-ō- ---------------------- Mēṁ ēka patra vān̄cyō.
Аз чета една дума. મેં એ- શ-્--વ--ચ્યો મેં એ_ શ__ વાં__ મ-ં એ- શ-્- વ-ં-્-ો ------------------- મેં એક શબ્દ વાંચ્યો 0
Mēṁ-ēk- śab-- v-n---ō M__ ē__ ś____ v_____ M-ṁ ē-a ś-b-a v-n-c-ō --------------------- Mēṁ ēka śabda vān̄cyō
Аз чета едно изречение. મ-- ---વાક્---ા--્--ં. મેં એ_ વા__ વાં___ મ-ં એ- વ-ક-ય વ-ં-્-ુ-. ---------------------- મેં એક વાક્ય વાંચ્યું. 0
mēṁ--ka---kya-vān̄-yu-. m__ ē__ v____ v_______ m-ṁ ē-a v-k-a v-n-c-u-. ----------------------- mēṁ ēka vākya vān̄cyuṁ.
Аз чета едно писмо. હ-- -- પત-ર---ંચ- --્યો----. હું એ_ પ__ વાં_ ર__ છું_ હ-ં એ- પ-્- વ-ં-ી ર-્-ો છ-ં- ---------------------------- હું એક પત્ર વાંચી રહ્યો છું. 0
H---ē-- --t-a-v----- r--------ṁ. H__ ē__ p____ v____ r____ c____ H-ṁ ē-a p-t-a v-n-c- r-h-ō c-u-. -------------------------------- Huṁ ēka patra vān̄cī rahyō chuṁ.
Аз чета една книга. હુ--એ- પ-સ--ક વ-ંચ--ર--ય-----. હું એ_ પુ___ વાં_ ર__ છું_ હ-ં એ- પ-સ-ત- વ-ં-ી ર-્-ો છ-ં- ------------------------------ હું એક પુસ્તક વાંચી રહ્યો છું. 0
H-- ēk- -ust-ka -----ī-r--y- -hu-. H__ ē__ p______ v____ r____ c____ H-ṁ ē-a p-s-a-a v-n-c- r-h-ō c-u-. ---------------------------------- Huṁ ēka pustaka vān̄cī rahyō chuṁ.
Аз чета. મ---વ-ં-્ય-ં. મેં વાં___ મ-ં વ-ં-્-ુ-. ------------- મેં વાંચ્યું. 0
M---vā-̄--u-. M__ v_______ M-ṁ v-n-c-u-. ------------- Mēṁ vān̄cyuṁ.
Ти четеш. ત----ા---. ત_ વાં__ ત-ે વ-ં-ી- ---------- તમે વાંચી. 0
T-----ān̄cī. T___ v_____ T-m- v-n-c-. ------------ Tamē vān̄cī.
Той чете. તે ----- -ે. તે વાં_ છે_ ત- વ-ં-ે છ-. ------------ તે વાંચે છે. 0
Tē--ā-̄c--c-ē. T_ v____ c___ T- v-n-c- c-ē- -------------- Tē vān̄cē chē.
Аз пиша. હ--લ--. હુ લ__ હ- લ-ુ- ------- હુ લખુ. 0
H- ---hu. H_ l_____ H- l-k-u- --------- Hu lakhu.
Аз пиша една буква. હ-ં----પત-ર ---ં-છુ-. હું એ_ પ__ લ_ છું_ હ-ં એ- પ-્- લ-ુ- છ-ં- --------------------- હું એક પત્ર લખું છું. 0
Huṁ ē---pa-ra--a--u-----ṁ. H__ ē__ p____ l_____ c____ H-ṁ ē-a p-t-a l-k-u- c-u-. -------------------------- Huṁ ēka patra lakhuṁ chuṁ.
Аз пиша една дума. હું--ક-શબ્દ--ખુ- -ુ-. હું એ_ શ__ લ_ છું_ હ-ં એ- શ-્- લ-ુ- છ-ં- --------------------- હું એક શબ્દ લખું છું. 0
Huṁ---a śa--- lak-uṁ-ch-ṁ. H__ ē__ ś____ l_____ c____ H-ṁ ē-a ś-b-a l-k-u- c-u-. -------------------------- Huṁ ēka śabda lakhuṁ chuṁ.
Аз пиша едно изречение. હુ- એક ------લખ- -હ--- છ--. હું એ_ વા__ લ_ ર__ છું_ હ-ં એ- વ-ક-ય લ-ી ર-્-ો છ-ં- --------------------------- હું એક વાક્ય લખી રહ્યો છું. 0
Huṁ ē-a-vāk-a--a----r-hyō--h-ṁ. H__ ē__ v____ l____ r____ c____ H-ṁ ē-a v-k-a l-k-ī r-h-ō c-u-. ------------------------------- Huṁ ēka vākya lakhī rahyō chuṁ.
Аз пиша едно писмо. હ----ક-પ--ર લખ-ં----. હું એ_ પ__ લ_ છું_ હ-ં એ- પ-્- લ-ુ- છ-ં- --------------------- હું એક પત્ર લખું છું. 0
Hu--ē-a pa-ra-l-khu----uṁ. H__ ē__ p____ l_____ c____ H-ṁ ē-a p-t-a l-k-u- c-u-. -------------------------- Huṁ ēka patra lakhuṁ chuṁ.
Аз пиша една книга. હુ--એ- પ-સ્તક લખી ર-----છું. હું એ_ પુ___ લ_ ર__ છું_ હ-ં એ- પ-સ-ત- લ-ી ર-્-ો છ-ં- ---------------------------- હું એક પુસ્તક લખી રહ્યો છું. 0
Huṁ ēka -u-tak- lak-ī--a-y--c-u-. H__ ē__ p______ l____ r____ c____ H-ṁ ē-a p-s-a-a l-k-ī r-h-ō c-u-. --------------------------------- Huṁ ēka pustaka lakhī rahyō chuṁ.
Аз пиша. હ--લ-ુ. હુ લ__ હ- લ-ુ- ------- હુ લખુ. 0
H---ak-u. H_ l_____ H- l-k-u- --------- Hu lakhu.
Ти пишеш. તમે---ો ત_ લ_ ત-ે લ-ો ------- તમે લખો 0
Tam--lakhō T___ l____ T-m- l-k-ō ---------- Tamē lakhō
Той пише. ત-ણે-લખ--ું. તે_ લ___ ત-ણ- લ-્-ુ-. ------------ તેણે લખ્યું. 0
tē-ē-la-----. t___ l_______ t-ṇ- l-k-y-ṁ- ------------- tēṇē lakhyuṁ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!