Разговорник

bg На летището   »   gu એરપોર્ટ પર

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [પાંત્રીસ]

35 [Pāntrīsa]

એરપોર્ટ પર

[ērapōrṭa para]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. મ-ર-------- મા----્લાઇ--બ------- છે. મા_ એ___ મા_ ફ્___ બુ_ ક__ છે_ મ-ર- એ-ે-્- મ-ટ- ફ-લ-ઇ- બ-ક ક-વ- છ-. ------------------------------------ મારે એથેન્સ માટે ફ્લાઇટ બુક કરવી છે. 0
mā----t--n-a -āṭē--h----pos-----buka--------chē. m___ ē______ m___ p____________ b___ k_____ c___ m-r- ē-h-n-a m-ṭ- p-l-&-p-s-i-a b-k- k-r-v- c-ē- ------------------------------------------------ mārē ēthēnsa māṭē phlā'iṭa buka karavī chē.
Полетът директен ли е? શ-ં ત--સીધ- ---ા-ટ --? શું તે સી_ ફ્___ છે_ શ-ં ત- સ-ધ- ફ-લ-ઇ- છ-? ---------------------- શું તે સીધી ફ્લાઇટ છે? 0
Ś-ṁ--ē --d-ī--hl-&-po-;-----hē? Ś__ t_ s____ p____________ c___ Ś-ṁ t- s-d-ī p-l-&-p-s-i-a c-ē- ------------------------------- Śuṁ tē sīdhī phlā'iṭa chē?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. વિ-્-ો---ટ, કૃપા કર-ન-- નો-------િ-ગ. વિ__ સી__ કૃ_ ક___ નો_______ વ-ન-ડ- સ-ટ- ક-પ- ક-ી-ે- ન-ન-સ-મ-ક-ં-. ------------------------------------- વિન્ડો સીટ, કૃપા કરીને, નોન-સ્મોકિંગ. 0
Vi-ḍō----a,-k-̥p- k-rī--, -ō-------iṅg-. V____ s____ k___ k______ n_____________ V-n-ō s-ṭ-, k-̥-ā k-r-n-, n-n---m-k-ṅ-a- ---------------------------------------- Vinḍō sīṭa, kr̥pā karīnē, nōna-smōkiṅga.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. હ-- મા-- આરક-ષણની -ુ-્-- -----મ-ંગ---ું. હું મા_ આ_____ પુ__ ક__ માં_ છું_ હ-ં મ-ર- આ-ક-ષ-ન- પ-ષ-ટ- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં- ---------------------------------------- હું મારા આરક્ષણની પુષ્ટિ કરવા માંગુ છું. 0
H---m-rā-ārak-a--nī pu--i--a-av- m-ṅ-u-c---. H__ m___ ā_________ p____ k_____ m____ c____ H-ṁ m-r- ā-a-ṣ-ṇ-n- p-ṣ-i k-r-v- m-ṅ-u c-u-. -------------------------------------------- Huṁ mārā ārakṣaṇanī puṣṭi karavā māṅgu chuṁ.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. હ---મા-ુ- આરક----------- --ંગ---ું. હું મા_ આ____ ર_ ક__ માં_ છું_ હ-ં મ-ર-ં આ-ક-ષ- ર- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં- ----------------------------------- હું મારું આરક્ષણ રદ કરવા માંગુ છું. 0
Huṁ ---u- --akṣaṇ- --da ka-a-- -āṅgu-c--ṁ. H__ m____ ā_______ r___ k_____ m____ c____ H-ṁ m-r-ṁ ā-a-ṣ-ṇ- r-d- k-r-v- m-ṅ-u c-u-. ------------------------------------------ Huṁ māruṁ ārakṣaṇa rada karavā māṅgu chuṁ.
Бих искал / искала да променя резервацията си. હુ--માર-ં આરક-ષણ -દલવા -------ુ-. હું મા_ આ____ બ___ માં_ છું_ હ-ં મ-ર-ં આ-ક-ષ- બ-લ-ા મ-ં-ુ છ-ં- --------------------------------- હું મારું આરક્ષણ બદલવા માંગુ છું. 0
Hu----r-- āra--aṇ- -ada-a-- mā-gu ----. H__ m____ ā_______ b_______ m____ c____ H-ṁ m-r-ṁ ā-a-ṣ-ṇ- b-d-l-v- m-ṅ-u c-u-. --------------------------------------- Huṁ māruṁ ārakṣaṇa badalavā māṅgu chuṁ.
Кога излита следващият самолет за Рим? ર-- -ા-- આગ--ી-વ-------ય-રે--ે? રો_ મા_ આ__ વિ__ ક્__ છે_ ર-મ મ-ટ- આ-ા-ી વ-મ-ન ક-ય-ર- છ-? ------------------------------- રોમ માટે આગામી વિમાન ક્યારે છે? 0
R----māṭ--ā-----vi-ā-a-----ē-c--? R___ m___ ā____ v_____ k____ c___ R-m- m-ṭ- ā-ā-ī v-m-n- k-ā-ē c-ē- --------------------------------- Rōma māṭē āgāmī vimāna kyārē chē?
Има ли още две свободни места? બે-જગ્-- બાક- --? બે જ__ બા_ છે_ બ- જ-્-ા બ-ક- છ-? ----------------- બે જગ્યા બાકી છે? 0
Bē -a-y- -ākī c-ē? B_ j____ b___ c___ B- j-g-ā b-k- c-ē- ------------------ Bē jagyā bākī chē?
Не, имаме само едно място свободно още. ન-, અ-ા---પ-સે--ાત------- --્-ા-બાક- છે. ના_ અ__ પા_ મા__ એ_ જ જ__ બા_ છે_ ન-, અ-ા-ી પ-સ- મ-ત-ર એ- જ જ-્-ા બ-ક- છ-. ---------------------------------------- ના, અમારી પાસે માત્ર એક જ જગ્યા બાકી છે. 0
Nā---m-----ās---ā-r--ēka--- j--yā ---ī c-ē. N__ a____ p___ m____ ē__ j_ j____ b___ c___ N-, a-ā-ī p-s- m-t-a ē-a j- j-g-ā b-k- c-ē- ------------------------------------------- Nā, amārī pāsē mātra ēka ja jagyā bākī chē.
Кога ще кацнем? અમે-ક-ય-રે-ઉ---- છ-એ અ_ ક્__ ઉ___ છી_ અ-ે ક-ય-ર- ઉ-ર-એ છ-એ -------------------- અમે ક્યારે ઉતરીએ છીએ 0
Am--k--r--u----&a-os-ē--hī&ap---ē A__ k____ u___________ c_________ A-ē k-ā-ē u-a-ī-a-o-;- c-ī-a-o-;- --------------------------------- Amē kyārē utarī'ē chī'ē
Кога ще сме там? આ-ણે ત્ય---ક-ય-ર- --એ આ__ ત્_ ક્__ છી_ આ-ણ- ત-ય-ં ક-ય-ર- છ-એ --------------------- આપણે ત્યાં ક્યારે છીએ 0
ā-aṇ--t-ā- k-ār-----&-p---ē ā____ t___ k____ c_________ ā-a-ē t-ā- k-ā-ē c-ī-a-o-;- --------------------------- āpaṇē tyāṁ kyārē chī'ē
Кога има автобус за центъра на града? બસ--હે-ન--કે-્દ--મ-- ક---ર----- છ-? બ_ શ___ કે____ ક્__ જા_ છે_ બ- શ-ે-ન- ક-ન-દ-ર-ા- ક-ય-ર- જ-ય છ-? ----------------------------------- બસ શહેરના કેન્દ્રમાં ક્યારે જાય છે? 0
b-s---ahē-a-ā -ēn-r---ṁ kyā-- -ā------? b___ ś_______ k________ k____ j___ c___ b-s- ś-h-r-n- k-n-r-m-ṁ k-ā-ē j-y- c-ē- --------------------------------------- basa śahēranā kēndramāṁ kyārē jāya chē?
Това Вашият куфар ли е? શ-- -ે --ા-- ---ક----ે? શું તે ત__ સુ___ છે_ શ-ં ત- ત-ા-ી સ-ટ-ે- છ-? ----------------------- શું તે તમારી સુટકેસ છે? 0
Ś-ṁ-tē -a-ār- su-akēsa --ē? Ś__ t_ t_____ s_______ c___ Ś-ṁ t- t-m-r- s-ṭ-k-s- c-ē- --------------------------- Śuṁ tē tamārī suṭakēsa chē?
Това Вашата чанта ли е? શ-ં આ----રી--ેગ-છે? શું આ ત__ બે_ છે_ શ-ં આ ત-ા-ી બ-ગ છ-? ------------------- શું આ તમારી બેગ છે? 0
Ś-- - --m-rī--ēga c--? Ś__ ā t_____ b___ c___ Ś-ṁ ā t-m-r- b-g- c-ē- ---------------------- Śuṁ ā tamārī bēga chē?
Това Вашият багаж ли е? શ-- તે---ા-ો--ામ-- -ે? શું તે ત__ સા__ છે_ શ-ં ત- ત-ા-ો સ-મ-ન છ-? ---------------------- શું તે તમારો સામાન છે? 0
Ś-ṁ--ē ta-ā-ō -ā--na--hē? Ś__ t_ t_____ s_____ c___ Ś-ṁ t- t-m-r- s-m-n- c-ē- ------------------------- Śuṁ tē tamārō sāmāna chē?
Колко багаж мога да взема? હુ------------ન -- --ું? હું કે__ સા__ લ_ શ__ હ-ં ક-ટ-ો સ-મ-ન લ- શ-ુ-? ------------------------ હું કેટલો સામાન લઈ શકું? 0
H-ṁ----al- sām-na-l-&ap-s-ī-śa--ṁ? H__ k_____ s_____ l________ ś_____ H-ṁ k-ṭ-l- s-m-n- l-&-p-s-ī ś-k-ṁ- ---------------------------------- Huṁ kēṭalō sāmāna la'ī śakuṁ?
Двайсет килограма. વીસ--ાઉન્-. વી_ પા____ વ-સ પ-ઉ-્-. ----------- વીસ પાઉન્ડ. 0
V-sa p-&-po-;--ḍ-. V___ p____________ V-s- p-&-p-s-u-ḍ-. ------------------ Vīsa pā'unḍa.
Какво, само двайсет килограма? શ-----ા--ર---સ ક---? શું_ મા__ વી_ કિ__ શ-ં- મ-ત-ર વ-સ ક-લ-? -------------------- શું, માત્ર વીસ કિલો? 0
Śuṁ---āt-a vīs---i-ō? Ś___ m____ v___ k____ Ś-ṁ- m-t-a v-s- k-l-? --------------------- Śuṁ, mātra vīsa kilō?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.