Разговорник

bg Минало време 1   »   gu ભૂતકાળ 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [એક્યાસી]

81 [Ēkyāsī]

ભૂતકાળ 1

[bhūtakāḷa 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Пиша લ-ો લ_ લ-ો --- લખો 0
la-hō l____ l-k-ō ----- lakhō
Той написа писмо. તે-ે----પ--------ો. તે_ એ_ પ__ લ___ ત-ણ- એ- પ-્- લ-્-ો- ------------------- તેણે એક પત્ર લખ્યો. 0
t-ṇ- ē------ra---k-yō. t___ ē__ p____ l______ t-ṇ- ē-a p-t-a l-k-y-. ---------------------- tēṇē ēka patra lakhyō.
А тя надписваше картичка. અન- ત-ણીએ ---ક-ર્ડ--ખ્યુ-. અ_ તે__ એ_ કા__ લ___ અ-ે ત-ણ-એ એ- ક-ર-ડ લ-્-ુ-. -------------------------- અને તેણીએ એક કાર્ડ લખ્યું. 0
A------ī&--os-ē---a-kā-ḍ- --k----. A__ t__________ ē__ k____ l_______ A-ē t-ṇ-&-p-s-ē ē-a k-r-a l-k-y-ṁ- ---------------------------------- Anē tēṇī'ē ēka kārḍa lakhyuṁ.
Чета વા---ું વાં__ વ-ં-વ-ં ------- વાંચવું 0
Vān̄ca-uṁ V_______ V-n-c-v-ṁ --------- Vān̄cavuṁ
Той четеше илюстровано списание. ત--ે એક-મ----િન-વાં-્ય-ં. તે_ એ_ મે___ વાં___ ત-ણ- એ- મ-ગ-ઝ-ન વ-ં-્-ુ-. ------------------------- તેણે એક મેગેઝિન વાંચ્યું. 0
t-ṇē---a mē-ēj--na-v-n-cy-ṁ. t___ ē__ m________ v_______ t-ṇ- ē-a m-g-j-i-a v-n-c-u-. ---------------------------- tēṇē ēka mēgējhina vān̄cyuṁ.
А тя четеше книга. અ---તેણી--એક પ-સ્તક વ-ં-્યુ-. અ_ તે__ એ_ પુ___ વાં___ અ-ે ત-ણ-એ એ- પ-સ-ત- વ-ં-્-ુ-. ----------------------------- અને તેણીએ એક પુસ્તક વાંચ્યું. 0
A-- tēṇ--apos;ē -k--p---aka-vān̄cyu-. A__ t__________ ē__ p______ v_______ A-ē t-ṇ-&-p-s-ē ē-a p-s-a-a v-n-c-u-. ------------------------------------- Anē tēṇī'ē ēka pustaka vān̄cyuṁ.
Вземам લ-વું લે_ લ-વ-ં ----- લેવું 0
L---ṁ L____ L-v-ṁ ----- Lēvuṁ
Той взе цигара. તેણ- સિગ-રેટ-લ---. તે_ સિ___ લી__ ત-ણ- સ-ગ-ર-ટ લ-ધ-. ------------------ તેણે સિગારેટ લીધી. 0
tēṇē ---ā------ī--ī. t___ s_______ l_____ t-ṇ- s-g-r-ṭ- l-d-ī- -------------------- tēṇē sigārēṭa līdhī.
Тя взе парче шоколад. ત-----ચો-લ--ન---ુક-ો--ી--. તે__ ચો____ ટુ__ લી__ ત-ણ-એ ચ-ક-ે-ન- ટ-ક-ો લ-ધ-. -------------------------- તેણીએ ચોકલેટનો ટુકડો લીધો. 0
T--ī-a--s;ē-c---l-ṭ----ṭ-kaḍ--lī-h-. T__________ c_________ ṭ_____ l_____ T-ṇ-&-p-s-ē c-k-l-ṭ-n- ṭ-k-ḍ- l-d-ō- ------------------------------------ Tēṇī'ē cōkalēṭanō ṭukaḍō līdhō.
Той не беше предан, но тя беше предана. તે -ે-ફા-હતો--ણ ત-ણી-વફા-ાર-હત-. તે બે__ હ_ પ_ તે_ વ___ હ__ ત- બ-વ-ા હ-ો પ- ત-ણ- વ-ા-ા- હ-ી- -------------------------------- તે બેવફા હતો પણ તેણી વફાદાર હતી. 0
T- ---------a-ō --ṇa-t--- ---hā---a--a--. T_ b______ h___ p___ t___ v________ h____ T- b-v-p-ā h-t- p-ṇ- t-ṇ- v-p-ā-ā-a h-t-. ----------------------------------------- Tē bēvaphā hatō paṇa tēṇī vaphādāra hatī.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. તે આ-સ--હતો, પ--ત- -્--્- હતી. તે આ__ હ__ પ_ તે વ્___ હ__ ત- આ-સ- હ-ો- પ- ત- વ-ય-્- હ-ી- ------------------------------ તે આળસુ હતો, પણ તે વ્યસ્ત હતી. 0
Tē ā-a-u-h--ō,-paṇ--t-----s----a-ī. T_ ā____ h____ p___ t_ v_____ h____ T- ā-a-u h-t-, p-ṇ- t- v-a-t- h-t-. ----------------------------------- Tē āḷasu hatō, paṇa tē vyasta hatī.
Той беше беден, но тя беше богата. તે -ર----ત---- ------ર-હ--. તે ગ__ હ_ પ_ તે અ__ હ__ ત- ગ-ી- હ-ો પ- ત- અ-ી- હ-ો- --------------------------- તે ગરીબ હતો પણ તે અમીર હતો. 0
Tē ga-īb--ha-ō-p--a -ē-am--- ha--. T_ g_____ h___ p___ t_ a____ h____ T- g-r-b- h-t- p-ṇ- t- a-ī-a h-t-. ---------------------------------- Tē garība hatō paṇa tē amīra hatō.
Той нямаше пари, а дългове. તે-ી પ--ે ---ા-સિવા----સ- ન-ોતા. તે_ પા_ દે_ સિ__ પૈ_ ન___ ત-ન- પ-સ- દ-વ- સ-વ-ય પ-સ- ન-ો-ા- -------------------------------- તેની પાસે દેવા સિવાય પૈસા નહોતા. 0
Tē-ī-pā-- d-vā--iv--- p-i----ahōtā. T___ p___ d___ s_____ p____ n______ T-n- p-s- d-v- s-v-y- p-i-ā n-h-t-. ----------------------------------- Tēnī pāsē dēvā sivāya paisā nahōtā.
Той нямаше късмет, а само несполука. તે નસ-બદ-ર ન હ--, --્--કમનસ-----ો. તે ન____ ન હ__ ફ__ ક____ હ__ ત- ન-ી-દ-ર ન હ-ો- ફ-્- ક-ન-ી- હ-ો- ---------------------------------- તે નસીબદાર ન હતો, ફક્ત કમનસીબ હતો. 0
Tē -as--a---a na ha-------kta--aman---b---at-. T_ n_________ n_ h____ p_____ k_________ h____ T- n-s-b-d-r- n- h-t-, p-a-t- k-m-n-s-b- h-t-. ---------------------------------------------- Tē nasībadāra na hatō, phakta kamanasība hatō.
Той нямаше успех, а неуспех. ત- -ફળ - થય-, ---તુ -િષ્-ળ-ગય-. તે સ__ ન થ__ પ__ નિ___ ગ__ ત- સ-ળ ન થ-ો- પ-ં-ુ ન-ષ-ફ- ગ-ો- ------------------------------- તે સફળ ન થયો, પરંતુ નિષ્ફળ ગયો. 0
T----phaḷ- -a ---yō---ara----niṣp--ḷa ga--. T_ s______ n_ t_____ p______ n_______ g____ T- s-p-a-a n- t-a-ō- p-r-n-u n-ṣ-h-ḷ- g-y-. ------------------------------------------- Tē saphaḷa na thayō, parantu niṣphaḷa gayō.
Той не беше доволен, а недоволен. ત--સ-ત-ષ-- ન -તો-પણ અ--તુષ-ટ-હ-ો. તે સં___ ન હ_ પ_ અ____ હ__ ત- સ-ત-ષ-ટ ન હ-ો પ- અ-ં-ુ-્- હ-ો- --------------------------------- તે સંતુષ્ટ ન હતો પણ અસંતુષ્ટ હતો. 0
T- -an---ṭ- n- --tō -a-a-as-n---ṭ- --tō. T_ s_______ n_ h___ p___ a________ h____ T- s-n-u-ṭ- n- h-t- p-ṇ- a-a-t-ṣ-a h-t-. ---------------------------------------- Tē santuṣṭa na hatō paṇa asantuṣṭa hatō.
Той не беше щастлив, а нещастен. ત---------તો--તે--ાખુ--હ--. તે ખુ_ ન હ__ તે ના__ હ__ ત- ખ-શ ન હ-ો- ત- ન-ખ-શ હ-ો- --------------------------- તે ખુશ ન હતો, તે નાખુશ હતો. 0
Tē kh----n- ---ō---- ---h--------. T_ k____ n_ h____ t_ n______ h____ T- k-u-a n- h-t-, t- n-k-u-a h-t-. ---------------------------------- Tē khuśa na hatō, tē nākhuśa hatō.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. તે ---- ન------ત- ગ--ો -હ-તો. તે ગ__ ન___ તે ગ__ ન___ ત- ગ-ત- ન-ો-ો- ત- ગ-ત- ન-ો-ો- ----------------------------- તે ગમતો નહોતો, તે ગમતો નહોતો. 0
T- --------ahōtō--tē ga---ō ----t-. T_ g_____ n______ t_ g_____ n______ T- g-m-t- n-h-t-, t- g-m-t- n-h-t-. ----------------------------------- Tē gamatō nahōtō, tē gamatō nahōtō.

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...