Разговорник

bg В града   »   gu શહેર મા

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [પચીસ]

15 [Pandara]

શહેર મા

phaḷō anē kariyāṇā

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. મા-ે-ટ્રેન---ટ-શ- ---- છ-. મા_ ટ્__ સ્___ જ_ છે_ મ-ર- ટ-ર-ન સ-ટ-શ- જ-ુ- છ-. -------------------------- મારે ટ્રેન સ્ટેશન જવું છે. 0
mārī--ās---ṭ-ō-ēr--c-ē m___ p___ s_______ c__ m-r- p-s- s-r-b-r- c-ē ---------------------- mārī pāsē sṭrōbērī chē
Бих искал / искала да отида на летището. મા-ે-એ-પ--્ટ--વ-- -ે. મા_ એ____ જ_ છે_ મ-ર- એ-પ-ર-ટ જ-ુ- છ-. --------------------- મારે એરપોર્ટ જવું છે. 0
m-rī ---ē-ki-- --- -a-a--c----ē. m___ p___ k___ a__ t_______ c___ m-r- p-s- k-v- a-ē t-r-b-c- c-ē- -------------------------------- mārī pāsē kivi anē tarabūca chē.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. મા-ે શહેર-ા-ક-ન--્ર-ાં જવું-છ-. મા_ શ___ કે____ જ_ છે_ મ-ર- શ-ે-ન- ક-ન-દ-ર-ા- જ-ુ- છ-. ------------------------------- મારે શહેરના કેન્દ્રમાં જવું છે. 0
Mārī-pā-- --raṅg--a-ē-g---a---ūṭ- ---. M___ p___ n______ a__ g__________ c___ M-r- p-s- n-r-ṅ-ī a-ē g-ē-a-h-ū-a c-ē- -------------------------------------- Mārī pāsē nāraṅgī anē grēpaphrūṭa chē.
Как да стигна до гарата? હ-- ટ્રેન -્---ન--ર ---ી--ીતે પ-ો-ચી--કું? હું ટ્__ સ્___ પ_ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં ટ-ર-ન સ-ટ-શ- પ- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? ------------------------------------------ હું ટ્રેન સ્ટેશન પર કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
Mār--pā-ē --- s-p-ar--a----n---ka k-r- -h-. M___ p___ ē__ s__________ a__ ē__ k___ c___ M-r- p-s- ē-a s-p-a-a-a-a a-ē ē-a k-r- c-ē- ------------------------------------------- Mārī pāsē ēka sapharajana anē ēka kērī chē.
Как да стигна до летището? હું એ------ પર કેવ- ર--ે-પ-ો-ચ---ક--? હું એ____ પ_ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં એ-પ-ર-ટ પ- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? ------------------------------------- હું એરપોર્ટ પર કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
Mā-ī-pāsē ēk- ----ṁ---ē---- p-īnēpa-- -hē. M___ p___ ē__ k____ a__ ē__ p________ c___ M-r- p-s- ē-a k-ḷ-ṁ a-ē ē-a p-ī-ē-a-a c-ē- ------------------------------------------ Mārī pāsē ēka kēḷuṁ anē ēka pāīnēpala chē.
Как да стигна до центъра на града? હ-ં -હ---ા -ે---્ર-ાં ક----ર-----હોં-ી શકું? હું શ___ કે____ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં શ-ે-ન- ક-ન-દ-ર-ા- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? -------------------------------------------- હું શહેરના કેન્દ્રમાં કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
Hu- --r--a ------ --nā----chuṁ. H__ p_____ s_____ b______ c____ H-ṁ p-r-ṭ- s-l-ḍ- b-n-v-ṁ c-u-. ------------------------------- Huṁ phruṭa salāḍa banāvuṁ chuṁ.
Трябва ми такси. મ-- -ેક્-ી-- જ-----ે. મ_ ટે___ જ__ છે_ મ-ે ટ-ક-સ-ન- જ-ૂ- છ-. --------------------- મને ટેક્સીની જરૂર છે. 0
H-ṁ ----a k--uṁ-c--ṁ. H__ ṭ____ k____ c____ H-ṁ ṭ-s-a k-ā-ṁ c-u-. --------------------- Huṁ ṭōsṭa khāuṁ chuṁ.
Трябва ми карта на града. મન- --ે-ન- -કશ- જોઈએ છ-. મ_ શ___ ન__ જો__ છે_ મ-ે શ-ે-ન- ન-શ- જ-ઈ- છ-. ------------------------ મને શહેરનો નકશો જોઈએ છે. 0
Hu--m-k-a-- s--hē--ōsṭ-----u------. H__ m______ s____ ṭ____ k____ c____ H-ṁ m-k-a-a s-t-ē ṭ-s-a k-ā-ṁ c-u-. ----------------------------------- Huṁ mākhaṇa sāthē ṭōsṭa khāuṁ chuṁ.
Трябва ми хотел. મા-ે ----ોટેલ --ઈ---ે મા_ એ_ હો__ જો__ છે મ-ર- એ- હ-ટ-લ જ-ઈ- છ- --------------------- મારે એક હોટેલ જોઈએ છે 0
H-ṁ -ā----a --- -------t---ṭō-ṭ- -h--- -hu-. H__ m______ a__ j___ s____ ṭ____ k____ c____ H-ṁ m-k-a-a a-ē j-m- s-t-ē ṭ-s-a k-ā-ṁ c-u-. -------------------------------------------- Huṁ mākhaṇa anē jāma sāthē ṭōsṭa khāuṁ chuṁ.
Бих искал / искала да наема кола. મ-રે -ક --ર---ડ- લેવી-છે. મા_ એ_ કા_ ભા_ લે_ છે_ મ-ર- એ- ક-ર ભ-ડ- લ-વ- છ-. ------------------------- મારે એક કાર ભાડે લેવી છે. 0
Huṁ s-nḍ-v--a --ā-ṁ c--ṁ. H__ s________ k____ c____ H-ṁ s-n-a-ī-a k-ā-ṁ c-u-. ------------------------- Huṁ sēnḍavīca khāuṁ chuṁ.
Ето кредитната ми карта. આ ---યુ---ા--ં ક----િ--કા-્ડ. આ ર__ મા_ ક્___ કા___ આ ર-્-ુ- મ-ર-ં ક-ર-ડ-ટ ક-ર-ડ- ----------------------------- આ રહ્યું મારું ક્રેડિટ કાર્ડ. 0
Hu- m-r-arina sā-hē s--ḍa-i----h--- --u-. H__ m________ s____ s________ k____ c____ H-ṁ m-r-a-i-a s-t-ē s-n-a-i-a k-ā-ṁ c-u-. ----------------------------------------- Huṁ mārjarina sāthē sēnḍavica khāuṁ chuṁ.
Ето шофьорската ми книжка. આ-રહ્યું --ર---ડ---ઇવિ-- લાઇસ-્સ. આ ર__ મા_ ડ્____ લા_____ આ ર-્-ુ- મ-ર-ં ડ-ર-ઇ-િ-ગ લ-ઇ-ન-સ- --------------------------------- આ રહ્યું મારું ડ્રાઇવિંગ લાઇસન્સ. 0
Hu- m----r-na---ē ṭ-m----sāt-ē--ēn-----a k--u---huṁ. H__ m________ a__ ṭ_____ s____ s________ k____ c____ H-ṁ m-r-a-i-a a-ē ṭ-m-ṭ- s-t-ē s-n-a-i-a k-ā-ṁ c-u-. ---------------------------------------------------- Huṁ mārjarina anē ṭāmēṭā sāthē sēnḍavica khāuṁ chuṁ.
Какво може да се види в града? શ--રમ-ં શ-ં -ોવાન---છ-? શ___ શું જો__ છે_ શ-ે-મ-ં શ-ં જ-વ-ન-ં છ-? ----------------------- શહેરમાં શું જોવાનું છે? 0
Ā-a-a-- rōṭa-ī anē----t--------h-. Ā______ r_____ a__ b____ j___ c___ Ā-a-a-ē r-ṭ-l- a-ē b-ā-a j-ī- c-ē- ---------------------------------- Āpaṇanē rōṭalī anē bhāta jōīē chē.
Идете в стария град. જૂ---શ-ે--ાં--ાઓ. જૂ_ શ___ જા__ જ-ન- શ-ે-મ-ં જ-ઓ- ----------------- જૂના શહેરમાં જાઓ. 0
Aman--m-chal- -nē--ṭ-ks------rū---ch-. A____ m______ a__ s_______ j_____ c___ A-a-ē m-c-a-ī a-ē s-ī-s-n- j-r-r- c-ē- -------------------------------------- Amanē māchalī anē sṭīksanī jarūra chē.
Направете обиколка на града. શહેર-ી ---ાક-- --. શ___ મુ___ લો_ શ-ે-ન- મ-લ-ક-ત લ-. ------------------ શહેરની મુલાકાત લો. 0
Ama-----j-- anē s--gh---īn----r-r- c--. A____ p____ a__ s__________ j_____ c___ A-a-ē p-j-ā a-ē s-ā-h-ṭ-ī-ī j-r-r- c-ē- --------------------------------------- Amanē pijhā anē spāghēṭṭīnī jarūra chē.
Идете на пристанището. પો--- -ર જ-ઓ. પો__ પ_ જા__ પ-ર-ટ પ- જ-ઓ- ------------- પોર્ટ પર જાઓ. 0
Am-n- h-j----ṇa ś-ṁ jō-- -h-? A____ h___ p___ ś__ j___ c___ A-a-ē h-j- p-ṇ- ś-ṁ j-ī- c-ē- ----------------------------- Amanē haju paṇa śuṁ jōīē chē?
Направете обиколка на пристанището. બ-દર---ર-ાસ લો. બં__ પ્___ લો_ બ-દ- પ-ર-ા- લ-. --------------- બંદર પ્રવાસ લો. 0
Sū-a māṭ---man- gāja-a-anē-ṭ-mēṭ-n-ī --rū---c-ē. S___ m___ a____ g_____ a__ ṭ________ j_____ c___ S-p- m-ṭ- a-a-ē g-j-r- a-ē ṭ-m-ṭ-n-ī j-r-r- c-ē- ------------------------------------------------ Sūpa māṭē amanē gājara anē ṭāmēṭānnī jarūra chē.
Какви други забележителности има ? ત--ા----્- --ા--ો-ા-ાયક ----ો છે? ત્_ અ__ ક_ જો____ સ્__ છે_ ત-ય-ં અ-્- ક-ા જ-વ-લ-ય- સ-થ-ો છ-? --------------------------------- ત્યાં અન્ય કયા જોવાલાયક સ્થળો છે? 0
S-p-r---r---- ky-- ch-? S____________ k___ c___ S-p-r-m-r-ē-a k-ā- c-ē- ----------------------- Suparamārkēṭa kyāṁ chē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!