Разговорник

bg В града   »   gu શહેર મા

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [પચીસ]

15 [Pandara]

શહેર મા

[phaḷō anē kariyāṇā]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. મા-- ટ્ર---સ-ટેશન -વું-છે. મા_ ટ્__ સ્___ જ_ છે_ મ-ર- ટ-ર-ન સ-ટ-શ- જ-ુ- છ-. -------------------------- મારે ટ્રેન સ્ટેશન જવું છે. 0
m--ī--ās--sṭ---ērī-chē m___ p___ s_______ c__ m-r- p-s- s-r-b-r- c-ē ---------------------- mārī pāsē sṭrōbērī chē
Бих искал / искала да отида на летището. મ-ર- એર--ર્ટ --ુ- છ-. મા_ એ____ જ_ છે_ મ-ર- એ-પ-ર-ટ જ-ુ- છ-. --------------------- મારે એરપોર્ટ જવું છે. 0
m--ī-pā-ē --v--a-ē tar--ū-a---ē. m___ p___ k___ a__ t_______ c___ m-r- p-s- k-v- a-ē t-r-b-c- c-ē- -------------------------------- mārī pāsē kivi anē tarabūca chē.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. મા-- -----ા -ે-્--રમાં--વું -ે. મા_ શ___ કે____ જ_ છે_ મ-ર- શ-ે-ન- ક-ન-દ-ર-ા- જ-ુ- છ-. ------------------------------- મારે શહેરના કેન્દ્રમાં જવું છે. 0
Mār--pās- -āraṅgī an---rē-a-hrū---ch-. M___ p___ n______ a__ g__________ c___ M-r- p-s- n-r-ṅ-ī a-ē g-ē-a-h-ū-a c-ē- -------------------------------------- Mārī pāsē nāraṅgī anē grēpaphrūṭa chē.
Как да стигна до гарата? હું-ટ--ેન સ--ે---પર -ેવ--ર-ત------ચ- શક--? હું ટ્__ સ્___ પ_ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં ટ-ર-ન સ-ટ-શ- પ- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? ------------------------------------------ હું ટ્રેન સ્ટેશન પર કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
Mā-- p-sē---a---p--ra--na anē ē------- -h-. M___ p___ ē__ s__________ a__ ē__ k___ c___ M-r- p-s- ē-a s-p-a-a-a-a a-ē ē-a k-r- c-ē- ------------------------------------------- Mārī pāsē ēka sapharajana anē ēka kērī chē.
Как да стигна до летището? હ-ં--ર--ર્---ર-કે---રી-----ો--- --ુ-? હું એ____ પ_ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં એ-પ-ર-ટ પ- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? ------------------------------------- હું એરપોર્ટ પર કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
M--ī -ā---ēka kē-uṁ-----ē---p-&-po--īn-pala c--. M___ p___ ē__ k____ a__ ē__ p______________ c___ M-r- p-s- ē-a k-ḷ-ṁ a-ē ē-a p-&-p-s-ī-ē-a-a c-ē- ------------------------------------------------ Mārī pāsē ēka kēḷuṁ anē ēka pā'īnēpala chē.
Как да стигна до центъра на града? હ-- શ-ે-ના--ે---્--ાં -ેવી રીતે--હોંચ- શક--? હું શ___ કે____ કે_ રી_ પ__ શ__ હ-ં શ-ે-ન- ક-ન-દ-ર-ા- ક-વ- ર-ત- પ-ો-ચ- શ-ુ-? -------------------------------------------- હું શહેરના કેન્દ્રમાં કેવી રીતે પહોંચી શકું? 0
Hu- ph-u-a -alā-a b--ā--- -h--. H__ p_____ s_____ b______ c____ H-ṁ p-r-ṭ- s-l-ḍ- b-n-v-ṁ c-u-. ------------------------------- Huṁ phruṭa salāḍa banāvuṁ chuṁ.
Трябва ми такси. મને -ેક--ીન- -રૂર-છ-. મ_ ટે___ જ__ છે_ મ-ે ટ-ક-સ-ન- જ-ૂ- છ-. --------------------- મને ટેક્સીની જરૂર છે. 0
H------ṭa--h-&--os;uṁ c--ṁ. H__ ṭ____ k__________ c____ H-ṁ ṭ-s-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. --------------------------- Huṁ ṭōsṭa khā'uṁ chuṁ.
Трябва ми карта на града. મને શહે-ન- ન-શ----ઈ- -ે. મ_ શ___ ન__ જો__ છે_ મ-ે શ-ે-ન- ન-શ- જ-ઈ- છ-. ------------------------ મને શહેરનો નકશો જોઈએ છે. 0
Huṁ -ākhaṇ---āth- ṭōsṭa--hā&a---;uṁ----ṁ. H__ m______ s____ ṭ____ k__________ c____ H-ṁ m-k-a-a s-t-ē ṭ-s-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. ----------------------------------------- Huṁ mākhaṇa sāthē ṭōsṭa khā'uṁ chuṁ.
Трябва ми хотел. મ--- -ક --ટ-----ઈ- છે મા_ એ_ હો__ જો__ છે મ-ર- એ- હ-ટ-લ જ-ઈ- છ- --------------------- મારે એક હોટેલ જોઈએ છે 0
Hu- -ākh--a a-ē jā-a s-thē-ṭ-s---kh-&-p-s--ṁ-c-u-. H__ m______ a__ j___ s____ ṭ____ k__________ c____ H-ṁ m-k-a-a a-ē j-m- s-t-ē ṭ-s-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. -------------------------------------------------- Huṁ mākhaṇa anē jāma sāthē ṭōsṭa khā'uṁ chuṁ.
Бих искал / искала да наема кола. મ--- -ક કા---ા-ે-લ-વ- -ે. મા_ એ_ કા_ ભા_ લે_ છે_ મ-ર- એ- ક-ર ભ-ડ- લ-વ- છ-. ------------------------- મારે એક કાર ભાડે લેવી છે. 0
H---sē-ḍavī-a kh-&ap-s--ṁ--h-ṁ. H__ s________ k__________ c____ H-ṁ s-n-a-ī-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. ------------------------------- Huṁ sēnḍavīca khā'uṁ chuṁ.
Ето кредитната ми карта. આ ર----- -------્-------ાર્ડ. આ ર__ મા_ ક્___ કા___ આ ર-્-ુ- મ-ર-ં ક-ર-ડ-ટ ક-ર-ડ- ----------------------------- આ રહ્યું મારું ક્રેડિટ કાર્ડ. 0
Huṁ-m----rina -āt-ē sē-ḍ---c- -h-&-p--;-ṁ -h-ṁ. H__ m________ s____ s________ k__________ c____ H-ṁ m-r-a-i-a s-t-ē s-n-a-i-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. ----------------------------------------------- Huṁ mārjarina sāthē sēnḍavica khā'uṁ chuṁ.
Ето шофьорската ми книжка. આ-ર----ં-મારુ---્રાઇ-િં- -ાઇ-ન્-. આ ર__ મા_ ડ્____ લા_____ આ ર-્-ુ- મ-ર-ં ડ-ર-ઇ-િ-ગ લ-ઇ-ન-સ- --------------------------------- આ રહ્યું મારું ડ્રાઇવિંગ લાઇસન્સ. 0
H----ār-ar--- --ē---mēṭā ----ē sēnḍav--a----&a-o-;u- ---ṁ. H__ m________ a__ ṭ_____ s____ s________ k__________ c____ H-ṁ m-r-a-i-a a-ē ṭ-m-ṭ- s-t-ē s-n-a-i-a k-ā-a-o-;-ṁ c-u-. ---------------------------------------------------------- Huṁ mārjarina anē ṭāmēṭā sāthē sēnḍavica khā'uṁ chuṁ.
Какво може да се види в града? શ--રમ-ં --ં--ોવાન-ં-છ-? શ___ શું જો__ છે_ શ-ે-મ-ં શ-ં જ-વ-ન-ં છ-? ----------------------- શહેરમાં શું જોવાનું છે? 0
Ā---an---ōṭalī-an- bhā-- -ō-a---;------;ē--h-. Ā______ r_____ a__ b____ j_______________ c___ Ā-a-a-ē r-ṭ-l- a-ē b-ā-a j-&-p-s-ī-a-o-;- c-ē- ---------------------------------------------- Āpaṇanē rōṭalī anē bhāta jō'ī'ē chē.
Идете в стария град. જ-ન--શહેર-ાં--ાઓ. જૂ_ શ___ જા__ જ-ન- શ-ે-મ-ં જ-ઓ- ----------------- જૂના શહેરમાં જાઓ. 0
A--n- mā-halī -nē-sṭ-k--nī-j---r--ch-. A____ m______ a__ s_______ j_____ c___ A-a-ē m-c-a-ī a-ē s-ī-s-n- j-r-r- c-ē- -------------------------------------- Amanē māchalī anē sṭīksanī jarūra chē.
Направете обиколка на града. શહ---- મુ----- --. શ___ મુ___ લો_ શ-ે-ન- મ-લ-ક-ત લ-. ------------------ શહેરની મુલાકાત લો. 0
Ama-- p-j-- an---pā-h---īnī jarū-- -hē. A____ p____ a__ s__________ j_____ c___ A-a-ē p-j-ā a-ē s-ā-h-ṭ-ī-ī j-r-r- c-ē- --------------------------------------- Amanē pijhā anē spāghēṭṭīnī jarūra chē.
Идете на пристанището. પ--્- પ- જાઓ. પો__ પ_ જા__ પ-ર-ટ પ- જ-ઓ- ------------- પોર્ટ પર જાઓ. 0
Amanē ------aṇ- --- --'----o-;ē----? A____ h___ p___ ś__ j_______________ c___ A-a-ē h-j- p-ṇ- ś-ṁ j-&-p-s-ī-a-o-;- c-ē- ----------------------------------------- Amanē haju paṇa śuṁ jō'ī'ē chē?
Направете обиколка на пристанището. બં-ર --રવ---લ-. બં__ પ્___ લો_ બ-દ- પ-ર-ા- લ-. --------------- બંદર પ્રવાસ લો. 0
Sūpa---ṭē-a---ē g-jar---n- -ā---ā-nī j---ra -h-. S___ m___ a____ g_____ a__ ṭ________ j_____ c___ S-p- m-ṭ- a-a-ē g-j-r- a-ē ṭ-m-ṭ-n-ī j-r-r- c-ē- ------------------------------------------------ Sūpa māṭē amanē gājara anē ṭāmēṭānnī jarūra chē.
Какви други забележителности има ? ત્-ાં--ન્- ક-ા-જ-વાલાય----થળો --? ત્_ અ__ ક_ જો____ સ્__ છે_ ત-ય-ં અ-્- ક-ા જ-વ-લ-ય- સ-થ-ો છ-? --------------------------------- ત્યાં અન્ય કયા જોવાલાયક સ્થળો છે? 0
S-p--amār--ṭa---ā- --ē? S____________ k___ c___ S-p-r-m-r-ē-a k-ā- c-ē- ----------------------- Suparamārkēṭa kyāṁ chē?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!