Разговорник

bg Съюзи 1   »   kk Жалғаулықтар 1

94 [деветдесет и четири]

Съюзи 1

Съюзи 1

94 [тоқсан төрт]

94 [toqsan tört]

Жалғаулықтар 1

Jalğawlıqtar 1

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Чакай, докато дъждът престане. Ж---ыр т-қ-а-анша,-кү------. Ж_____ т__________ к___ т___ Ж-ң-ы- т-қ-а-а-ш-, к-т- т-р- ---------------------------- Жаңбыр тоқтағанша, күте тұр. 0
Ja--ır--o-t-ğ-n----kü-e -ur. J_____ t__________ k___ t___ J-ñ-ı- t-q-a-a-ş-, k-t- t-r- ---------------------------- Jañbır toqtağanşa, küte tur.
Чакай, докато свърша. М-н --йын--ол-ан----к-т--т--. М__ д____ б________ к___ т___ М-н д-й-н б-л-а-ш-, к-т- т-р- ----------------------------- Мен дайын болғанша, күте тұр. 0
Me- d-y-n ---ğan--- k-t- -u-. M__ d____ b________ k___ t___ M-n d-y-n b-l-a-ş-, k-t- t-r- ----------------------------- Men dayın bolğanşa, küte tur.
Чакай, докато той се върне. О- орал-------к--е-тұ-. О_ о_________ к___ т___ О- о-а-ғ-н-а- к-т- т-р- ----------------------- Ол оралғанша, күте тұр. 0
O-----l--n-a--küte --r. O_ o_________ k___ t___ O- o-a-ğ-n-a- k-t- t-r- ----------------------- Ol oralğanşa, küte tur.
Ще чакам, докато косата ми изсъхне. Ме-,-ш---- ке---н-------емін. М___ ш____ к________ к_______ М-н- ш-ш-м к-п-е-ш-, к-т-м-н- ----------------------------- Мен, шашым кепкенше, күтемін. 0
Men--şa----k-p-e---- -ü--m-n. M___ ş____ k________ k_______ M-n- ş-ş-m k-p-e-ş-, k-t-m-n- ----------------------------- Men, şaşım kepkenşe, kütemin.
Ще чакам, докато филмът свърши. Мен,-ф-л-- аяқ---ға-ш-- кү-е-і-. М___ ф____ а___________ к_______ М-н- ф-л-м а-қ-а-ғ-н-а- к-т-м-н- -------------------------------- Мен, фильм аяқталғанша, күтемін. 0
M--,-fï-m-a-a-ta-ğ-n-a, -üte---. M___ f___ a____________ k_______ M-n- f-l- a-a-t-l-a-ş-, k-t-m-n- -------------------------------- Men, fïlm ayaqtalğanşa, kütemin.
Ще чакам, докато светофарът светне зелено. Мен- -а--- ж--ға-ша--к----ін. М___ ж____ ж________ к_______ М-н- ж-с-л ж-н-а-ш-, к-т-м-н- ----------------------------- Мен, жасыл жанғанша, күтемін. 0
Men,--a-ı- -an-----, k-te---. M___ j____ j________ k_______ M-n- j-s-l j-n-a-ş-, k-t-m-n- ----------------------------- Men, jasıl janğanşa, kütemin.
Кога заминаваш на почивка? С-- д-малыс-а----ан -ара---? С__ д________ қ____ б_______ С-н д-м-л-с-а қ-ш-н б-р-с-ң- ---------------------------- Сен демалысқа қашан барасың? 0
Sen dem---sq- q---- bar-sı-? S__ d________ q____ b_______ S-n d-m-l-s-a q-ş-n b-r-s-ñ- ---------------------------- Sen demalısqa qaşan barasıñ?
Още преди лятната ваканция? Жазғ-----а-ыс-а-де-ін-бе? Ж____ д________ д____ б__ Ж-з-ы д-м-л-с-а д-й-н б-? ------------------------- Жазғы демалысқа дейін бе? 0
Jaz-- d-m----q-----in --? J____ d________ d____ b__ J-z-ı d-m-l-s-a d-y-n b-? ------------------------- Jazğı demalısqa deyin be?
Да, още преди да започне лятната ваканция. Ия--ж--ғы -ема--с--а-т-----ғ- -е---. И__ ж____ д______ б__________ д_____ И-, ж-з-ы д-м-л-с б-с-а-ғ-н-а д-й-н- ------------------------------------ Ия, жазғы демалыс басталғанға дейін. 0
Ïya, jaz-ı -----ıs-b--t---a-ğ----y-n. Ï___ j____ d______ b__________ d_____ Ï-a- j-z-ı d-m-l-s b-s-a-ğ-n-a d-y-n- ------------------------------------- Ïya, jazğı demalıs bastalğanğa deyin.
Поправи покрива, преди да започне зимата. Қ-----спе--т----- шаты--- ж----. Қ__ т_____ т_____ ш______ ж_____ Қ-с т-с-е- т-р-п- ш-т-р-ы ж-н-е- -------------------------------- Қыс түспей тұрып, шатырды жөнде. 0
Qı---ü-pey--ur-p------rdı -önd-. Q__ t_____ t_____ ş______ j_____ Q-s t-s-e- t-r-p- ş-t-r-ı j-n-e- -------------------------------- Qıs tüspey turıp, şatırdı jönde.
Измий си ръцете, преди да седнеш на масата. Даста-х-----от--ар -лд---а--қ-л--д- -у. Д__________ о_____ а_______ қ______ ж__ Д-с-а-х-н-а о-ы-а- а-д-н-а- қ-л-ң-ы ж-. --------------------------------------- Дастарханға отырар алдында, қолыңды жу. 0
Da-ta---nğa---ıra----d--d-----lı----jw. D__________ o_____ a_______ q______ j__ D-s-a-x-n-a o-ı-a- a-d-n-a- q-l-ñ-ı j-. --------------------------------------- Dastarxanğa otırar aldında, qolıñdı jw.
Затвори прозореца, преди да излезеш. Үйде--шығар-ал-ынд-------з--- ---. Ү____ ш____ а_______ т_______ ж___ Ү-д-н ш-ғ-р а-д-н-а- т-р-з-н- ж-п- ---------------------------------- Үйден шығар алдында, терезені жап. 0
Üyde- şığ-r al---da, -e--z-ni -a-. Ü____ ş____ a_______ t_______ j___ Ü-d-n ş-ğ-r a-d-n-a- t-r-z-n- j-p- ---------------------------------- Üyden şığar aldında, terezeni jap.
Кога ще се върнеш вкъщи? С-----г- қ-шан--е-е---? С__ ү___ қ____ к_______ С-н ү-г- қ-ш-н к-л-с-ң- ----------------------- Сен үйге қашан келесің? 0
S-n--y-e -a--n ke-esi-? S__ ü___ q____ k_______ S-n ü-g- q-ş-n k-l-s-ñ- ----------------------- Sen üyge qaşan kelesiñ?
След часовете? С--ақта- -е--н -е? С_______ к____ б__ С-б-қ-а- к-й-н б-? ------------------ Сабақтан кейін бе? 0
Sa-aqtan k-y-n b-? S_______ k____ b__ S-b-q-a- k-y-n b-? ------------------ Sabaqtan keyin be?
Да, след като свършат часовете. И-- са--қ б---ен-со-. И__ с____ б_____ с___ И-, с-б-қ б-т-е- с-ң- --------------------- Ия, сабақ біткен соң. 0
Ïy---s-----b-t-e- --ñ. Ï___ s____ b_____ s___ Ï-a- s-b-q b-t-e- s-ñ- ---------------------- Ïya, sabaq bitken soñ.
След като претърпя злополука, той не можеше да работи повече. Оқы---қи-а-бол-----н-кейі-,-о--қайт----ұм-- і-т-й --ма--. О___ о____ б________ к_____ о_ қ_____ ж____ і____ а______ О-ы- о-и-а б-л-а-н-н к-й-н- о- қ-й-ы- ж-м-с і-т-й а-м-д-. --------------------------------------------------------- Оқыс оқиға болғаннан кейін, ол қайтып жұмыс істей алмады. 0
Oqı- --ïğ- --lğa---n ke-i-------ay-ıp ju-ı- is-e- ------. O___ o____ b________ k_____ o_ q_____ j____ i____ a______ O-ı- o-ï-a b-l-a-n-n k-y-n- o- q-y-ı- j-m-s i-t-y a-m-d-. --------------------------------------------------------- Oqıs oqïğa bolğannan keyin, ol qaytıp jumıs istey almadı.
След като си беше загубил работата си, той замина за Америка. Ж----ына- а-ы-ыл-а--ан ке-ін,-о-------к-ғ---е-----а--ы. Ж________ а___________ к_____ о_ А________ к____ қ_____ Ж-м-с-н-н а-ы-ы-ғ-н-а- к-й-н- о- А-е-и-а-а к-т-п қ-л-ы- ------------------------------------------------------- Жұмысынан айырылғаннан кейін, ол Америкаға кетіп қалды. 0
J--ı-ın-n --ırıl-a--an ---i----l ---rï-ağa---t-- qa-d-. J________ a___________ k_____ o_ A________ k____ q_____ J-m-s-n-n a-ı-ı-ğ-n-a- k-y-n- o- A-e-ï-a-a k-t-p q-l-ı- ------------------------------------------------------- Jumısınan ayırılğannan keyin, ol Amerïkağa ketip qaldı.
След като замина за Америка, той забогатя. А-ер-к-ға ---к---ен кей-н, -- ба------тті. А________ к________ к_____ о_ б____ к_____ А-е-и-а-а к-т-е-н-н к-й-н- о- б-й-п к-т-і- ------------------------------------------ Америкаға кеткеннен кейін, ол байып кетті. 0
Amer-k----------------yin, -l---yıp-k-t--. A________ k________ k_____ o_ b____ k_____ A-e-ï-a-a k-t-e-n-n k-y-n- o- b-y-p k-t-i- ------------------------------------------ Amerïkağa ketkennen keyin, ol bayıp ketti.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Как да учим два езика едновременно

Чуждите езици стават все по-важни днес. Много хора вече учат чужди езици. По света, обаче, има множество интересни езици. Поради това много хора учат няколко езика едновременно. Това обикновено не е проблем, ако децата растат двуезични. Мозъкът им научава и двата езика автоматично. Когато станат по-големи, те разбират кое съдържание към кой език принадлежи. Двуезичните хора познават типичните характеристики и на двата езика. Но при възрастните е различно. Те не могат да научат два езика едновременно толкова лесно. Тези, които учат два езика едновременно трябва да следват някои правила. На първо място, важно е да се сравняват двата езика помежду си. Езиците от едно и също езиково семейство често пъти са твърде сходни. Това може да доведе до тяхното смесване. Затова е разумно да се анализират внимателно и двата езика. Например, можете да направите списък. В него можете да записвате приликите и разликите. По този начин мозъкът ще е принуден да работи с двата езика интензивно. Той ще може по-добре да си спомня какви са особеностите на двата езика. Трябва също да изберете отделни цветове и папки за всеки език. Това помага за ясното разграничаване на езиците един от друг. Но когато човек учи несходни езици, ситуацията е различна. Няма опасност от смесване на два твърде различни езика. В този случай има опасност от сравняване на езиците един с друг! Би било по-добре ако съпоставяте езиците с родния си език, обаче. Когато мозъкът разпознава контраста, той ще се учи по-ефективно. Важно е, също така, двата езика да се учат с еднаква интензивност. Въпреки това, теоретично за мозъка няма значение колко езика учи...