Разговорник

bg Числителни редни   »   kk Реттік нөмірлер

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [алпыс бір]

61 [alpıs bir]

Реттік нөмірлер

[Rettik nömirler]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Първият месец е януари. Бі----- ай – -а-т--. Б______ а_ – қ______ Б-р-н-і а- – қ-ң-а-. -------------------- Бірінші ай – қаңтар. 0
Bi---şi--y---qa--a-. B______ a_ – q______ B-r-n-i a- – q-ñ-a-. -------------------- Birinşi ay – qañtar.
Вторият месец е февруари. Ек---і -й-----п-н. Е_____ а_ – а_____ Е-і-ш- а- – а-п-н- ------------------ Екінші ай – ақпан. 0
E-i--i--- – a--a-. E_____ a_ – a_____ E-i-ş- a- – a-p-n- ------------------ Ekinşi ay – aqpan.
Третият месец е март. Ү-і-ші а- – н-уры-. Ү_____ а_ – н______ Ү-і-ш- а- – н-у-ы-. ------------------- Үшінші ай – наурыз. 0
Ü-i--- -y --n---ız. Ü_____ a_ – n______ Ü-i-ş- a- – n-w-ı-. ------------------- Üşinşi ay – nawrız.
Четвъртият месец е април. Тө--і--і----- -әуі-. Т_______ а_ – с_____ Т-р-і-ш- а- – с-у-р- -------------------- Төртінші ай – сәуір. 0
T--t-nş--a- --säwi-. T_______ a_ – s_____ T-r-i-ş- a- – s-w-r- -------------------- Törtinşi ay – säwir.
Петият месец е май. Б---н---а- ---а-ыр. Б______ а_ – м_____ Б-с-н-і а- – м-м-р- ------------------- Бесінші ай – мамыр. 0
Be---şi a--– m-mı-. B______ a_ – m_____ B-s-n-i a- – m-m-r- ------------------- Besinşi ay – mamır.
Шестият месец е юни. А-ты-----й –-м-у-ы-. А______ а_ – м______ А-т-н-ы а- – м-у-ы-. -------------------- Алтыншы ай – маусым. 0
A---nş--a----maw-ı-. A______ a_ – m______ A-t-n-ı a- – m-w-ı-. -------------------- Altınşı ay – mawsım.
Шест месеца са половин година. А--ы ай-–---------ы -ы-. А___ а_ – б__ ж____ ж___ А-т- а- – б-л ж-р-ы ж-л- ------------------------ Алты ай – бұл жарты жыл. 0
A--ı----- -ul-j-r---j-l. A___ a_ – b__ j____ j___ A-t- a- – b-l j-r-ı j-l- ------------------------ Altı ay – bul jartı jıl.
януари, февруари, март, Қ----р, --пан--н--ры-, Қ______ а_____ н______ Қ-ң-а-, а-п-н- н-у-ы-, ---------------------- Қаңтар, ақпан, наурыз, 0
Q--ta-- -qpa-, nawr--, Q______ a_____ n______ Q-ñ-a-, a-p-n- n-w-ı-, ---------------------- Qañtar, aqpan, nawrız,
април, май и юни. с-уі------ы---әне--аус-м. с_____ м____ ж___ м______ с-у-р- м-м-р ж-н- м-у-ы-. ------------------------- сәуір, мамыр және маусым. 0
s-wi-,-m--ı- -ä-- maw--m. s_____ m____ j___ m______ s-w-r- m-m-r j-n- m-w-ı-. ------------------------- säwir, mamır jäne mawsım.
Седмият месец е юли. Же-ін---ай --шіл--. Ж______ а_ – ш_____ Ж-т-н-і а- – ш-л-е- ------------------- Жетінші ай – шілде. 0
J-----i a--- ş-ld-. J______ a_ – ş_____ J-t-n-i a- – ş-l-e- ------------------- Jetinşi ay – şilde.
Осмият месец е август. С---з-н-і-ай – -ам--. С________ а_ – т_____ С-г-з-н-і а- – т-м-з- --------------------- Сегізінші ай – тамыз. 0
S---z-n-i--y ---a-ız. S________ a_ – t_____ S-g-z-n-i a- – t-m-z- --------------------- Segizinşi ay – tamız.
Деветият месец е септември. Т--ыз--ш- -й - қырк--е-. Т________ а_ – қ________ Т-ғ-з-н-ы а- – қ-р-ү-е-. ------------------------ Тоғызыншы ай – қыркүйек. 0
Toğ-zı--- ---– -ı--üye-. T________ a_ – q________ T-ğ-z-n-ı a- – q-r-ü-e-. ------------------------ Toğızınşı ay – qırküyek.
Десетият месец е октомври. Он---- ай-–---з-н. О_____ а_ – қ_____ О-ы-ш- а- – қ-з-н- ------------------ Оныншы ай – қазан. 0
Onı--ı a--– -a-a-. O_____ a_ – q_____ O-ı-ş- a- – q-z-n- ------------------ Onınşı ay – qazan.
Единайсетият месец е ноември. О- бірі--і а- –-қараш-. О_ б______ а_ – қ______ О- б-р-н-і а- – қ-р-ш-. ----------------------- Он бірінші ай – қараша. 0
On-bi----i--- – ----şa. O_ b______ a_ – q______ O- b-r-n-i a- – q-r-ş-. ----------------------- On birinşi ay – qaraşa.
Дванайсетият месец е декември. Он е--н-і ай –-желтоқ-ан. О_ е_____ а_ – ж_________ О- е-і-ш- а- – ж-л-о-с-н- ------------------------- Он екінші ай – желтоқсан. 0
O--e-i----a--–---lto----. O_ e_____ a_ – j_________ O- e-i-ş- a- – j-l-o-s-n- ------------------------- On ekinşi ay – jeltoqsan.
Дванайсет месеца са една година. Он --- ай-–-б-л--ір--ыл. О_ е__ а_ – б__ б__ ж___ О- е-і а- – б-л б-р ж-л- ------------------------ Он екі ай – бұл бір жыл. 0
O---ki -- ---u----r j-l. O_ e__ a_ – b__ b__ j___ O- e-i a- – b-l b-r j-l- ------------------------ On eki ay – bul bir jıl.
юли, август, септември, Ші------а-ы-,-қ-р-ү-ек, Ш_____ т_____ қ________ Ш-л-е- т-м-з- қ-р-ү-е-, ----------------------- Шілде, тамыз, қыркүйек, 0
Ş--d-, tamı-,---rkü--k, Ş_____ t_____ q________ Ş-l-e- t-m-z- q-r-ü-e-, ----------------------- Şilde, tamız, qırküyek,
октомври, ноември и декември. қа-а-, қараш-- же-т-қ---. қ_____ қ______ ж_________ қ-з-н- қ-р-ш-, ж-л-о-с-н- ------------------------- қазан, қараша, желтоқсан. 0
q--------ra--- jelto--an. q_____ q______ j_________ q-z-n- q-r-ş-, j-l-o-s-n- ------------------------- qazan, qaraşa, jeltoqsan.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...