Разговорник

bg Числителни редни   »   af Ordinale getalle

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [een en sestig]

Ordinale getalle

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Първият месец е януари. D-e-ee--t--m--nd i----nu-ri-. D__ e_____ m____ i_ J________ D-e e-r-t- m-a-d i- J-n-a-i-. ----------------------------- Die eerste maand is Januarie. 0
Вторият месец е февруари. Di- t--ede-m-an---- F---uar-e. D__ t_____ m____ i_ F_________ D-e t-e-d- m-a-d i- F-b-u-r-e- ------------------------------ Die tweede maand is Februarie. 0
Третият месец е март. Di--d---- ----d i---a---. D__ d____ m____ i_ M_____ D-e d-r-e m-a-d i- M-a-t- ------------------------- Die derde maand is Maart. 0
Четвъртият месец е април. D----i---e----nd i--A--i-. D__ v_____ m____ i_ A_____ D-e v-e-d- m-a-d i- A-r-l- -------------------------- Die vierde maand is April. 0
Петият месец е май. Di--v-fd--ma-nd-is Mei. D__ v____ m____ i_ M___ D-e v-f-e m-a-d i- M-i- ----------------------- Die vyfde maand is Mei. 0
Шестият месец е юни. D-- -------a-n- i- -u--e. D__ s____ m____ i_ J_____ D-e s-s-e m-a-d i- J-n-e- ------------------------- Die sesde maand is Junie. 0
Шест месеца са половин година. S-- maa--e ------hal-e jaar. S__ m_____ i_ ’_ h____ j____ S-s m-a-d- i- ’- h-l-e j-a-. ---------------------------- Ses maande is ’n halwe jaar. 0
януари, февруари, март, Ja-uar--, -ebru-r-e--M----, J________ F_________ M_____ J-n-a-i-, F-b-u-r-e- M-a-t- --------------------------- Januarie, Februarie, Maart, 0
април, май и юни. A--i-----i----n--. A_____ M___ J_____ A-r-l- M-i- J-n-e- ------------------ April, Mei, Junie. 0
Седмият месец е юли. Di- -ewe-de --a---i- -u-ie. D__ s______ m____ i_ J_____ D-e s-w-n-e m-a-d i- J-l-e- --------------------------- Die sewende maand is Julie. 0
Осмият месец е август. D-- ag---- --a-d--- Aug--tu-. D__ a_____ m____ i_ A________ D-e a-t-t- m-a-d i- A-g-s-u-. ----------------------------- Die agtste maand is Augustus. 0
Деветият месец е септември. Die-neg-n-e maa-d -- S--t-mb--. D__ n______ m____ i_ S_________ D-e n-g-n-e m-a-d i- S-p-e-b-r- ------------------------------- Die negende maand is September. 0
Десетият месец е октомври. D-e t--nde m--n---- O-tob-r. D__ t_____ m____ i_ O_______ D-e t-e-d- m-a-d i- O-t-b-r- ---------------------------- Die tiende maand is Oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D-e -lfd- --a-- i- No-em-er. D__ e____ m____ i_ N________ D-e e-f-e m-a-d i- N-v-m-e-. ---------------------------- Die elfde maand is November. 0
Дванайсетият месец е декември. Die---aa------aa---is --s----r. D__ t_______ m____ i_ D________ D-e t-a-l-d- m-a-d i- D-s-m-e-. ------------------------------- Die twaalfde maand is Desember. 0
Дванайсет месеца са една година. Tw-a-- maande i--ee---a--. T_____ m_____ i_ e__ j____ T-a-l- m-a-d- i- e-n j-a-. -------------------------- Twaalf maande is een jaar. 0
юли, август, септември, J---e- --g-----,-S-pt-----, J_____ A________ S_________ J-l-e- A-g-s-u-, S-p-e-b-r- --------------------------- Julie, Augustus, September, 0
октомври, ноември и декември. Ok-ob--- Nove-b---en D-sem--r. O_______ N_______ e_ D________ O-t-b-r- N-v-m-e- e- D-s-m-e-. ------------------------------ Oktober, November en Desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + африкаанс (бурски) (1-100) MP3 африкаанс (бурски) (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...