Разговорник

bg Числителни редни   »   nl Ordinaalgetallen

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [eenenzestig]

Ordinaalgetallen

Изберете как искате да видите превода:   
български нидерландски Играйте Повече
Първият месец е януари. De---rste--a-n- is---nu---. D_ e_____ m____ i_ j_______ D- e-r-t- m-a-d i- j-n-a-i- --------------------------- De eerste maand is januari. 0
Вторият месец е февруари. D- -weede m-a----- -ebr--r-. D_ t_____ m____ i_ f________ D- t-e-d- m-a-d i- f-b-u-r-. ---------------------------- De tweede maand is februari. 0
Третият месец е март. De---rde--aan--is -aa--. D_ d____ m____ i_ m_____ D- d-r-e m-a-d i- m-a-t- ------------------------ De derde maand is maart. 0
Четвъртият месец е април. De -i-rd- --an-----ap-il. D_ v_____ m____ i_ a_____ D- v-e-d- m-a-d i- a-r-l- ------------------------- De vierde maand is april. 0
Петият месец е май. D- vijfde--a--d----me-. D_ v_____ m____ i_ m___ D- v-j-d- m-a-d i- m-i- ----------------------- De vijfde maand is mei. 0
Шестият месец е юни. D----sd- m---d--s ju-i. D_ z____ m____ i_ j____ D- z-s-e m-a-d i- j-n-. ----------------------- De zesde maand is juni. 0
Шест месеца са половин година. Z----a-n-------n--en---l- ---r. Z__ m______ z___ e__ h___ j____ Z-s m-a-d-n z-j- e-n h-l- j-a-. ------------------------------- Zes maanden zijn een half jaar. 0
януари, февруари, март, ja--a--,-------r----a--t, j_______ f________ m_____ j-n-a-i- f-b-u-r-, m-a-t- ------------------------- januari, februari, maart, 0
април, май и юни. a-ril,--------ju-i. a_____ m__ e_ j____ a-r-l- m-i e- j-n-. ------------------- april, mei en juni. 0
Седмият месец е юли. De -e-ende--a--- ----u-i. D_ z______ m____ i_ j____ D- z-v-n-e m-a-d i- j-l-. ------------------------- De zevende maand is juli. 0
Осмият месец е август. D----htste m-a---is--ug--t--. D_ a______ m____ i_ a________ D- a-h-s-e m-a-d i- a-g-s-u-. ----------------------------- De achtste maand is augustus. 0
Деветият месец е септември. D----g-nde-m---- -s-sep-em---. D_ n______ m____ i_ s_________ D- n-g-n-e m-a-d i- s-p-e-b-r- ------------------------------ De negende maand is september. 0
Десетият месец е октомври. D- -i-n-e -aan- -s -ktober. D_ t_____ m____ i_ o_______ D- t-e-d- m-a-d i- o-t-b-r- --------------------------- De tiende maand is oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D- ---de ma-n---- n--e-be-. D_ e____ m____ i_ n________ D- e-f-e m-a-d i- n-v-m-e-. --------------------------- De elfde maand is november. 0
Дванайсетият месец е декември. D- -w--l--- maa-d -s --ce--er. D_ t_______ m____ i_ d________ D- t-a-l-d- m-a-d i- d-c-m-e-. ------------------------------ De twaalfde maand is december. 0
Дванайсет месеца са една година. T-a--f-m--n-e- zi----en-jaa-. T_____ m______ z___ e__ j____ T-a-l- m-a-d-n z-j- e-n j-a-. ----------------------------- Twaalf maanden zijn een jaar. 0
юли, август, септември, j---, a--us-us,-sep--m--r, j____ a________ s_________ j-l-, a-g-s-u-, s-p-e-b-r- -------------------------- juli, augustus, september, 0
октомври, ноември и декември. okt-b----nove--er e---e---be-. o_______ n_______ e_ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- e- d-c-m-e-. ------------------------------ oktober, november en december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нидерландски (1-100) MP3 нидерландски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...