Разговорник

bg Числителни редни   »   be Парадкавыя лічэбнікі

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шэсцьдзесят адзін]

61 [shests’dzesyat adzіn]

Парадкавыя лічэбнікі

Paradkavyya lіchebnіkі

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Първият месец е януари. Перш- м--яц –-----з-н-. П____ м____ – с________ П-р-ы м-с-ц – с-у-з-н-. ----------------------- Першы месяц – студзень. 0
Per-h--mes-at- --s-u--en’. P_____ m______ – s________ P-r-h- m-s-a-s – s-u-z-n-. -------------------------- Pershy mesyats – studzen’.
Вторият месец е февруари. Д---- ме----– ----. Д____ м____ – л____ Д-у-і м-с-ц – л-т-. ------------------- Другі месяц – люты. 0
Dru----e--ats-- ly-t-. D____ m______ – l_____ D-u-і m-s-a-s – l-u-y- ---------------------- Drugі mesyats – lyuty.
Третият месец е март. Трэц---есяц --сак--і-. Т____ м____ – с_______ Т-э-і м-с-ц – с-к-в-к- ---------------------- Трэці месяц – сакавік. 0
T---------yat--- -ak--іk. T_____ m______ – s_______ T-e-s- m-s-a-s – s-k-v-k- ------------------------- Tretsі mesyats – sakavіk.
Четвъртият месец е април. Ч-цвё-ты м-сяц-- крас--ік. Ч_______ м____ – к________ Ч-ц-ё-т- м-с-ц – к-а-а-і-. -------------------------- Чацвёрты месяц – красавік. 0
C-atsv-r-y mes---s-- --asav--. C_________ m______ – k________ C-a-s-e-t- m-s-a-s – k-a-a-і-. ------------------------------ Chatsverty mesyats – krasavіk.
Петият месец е май. Пя----е-я--–--ай. П___ м____ – м___ П-т- м-с-ц – м-й- ----------------- Пяты месяц – май. 0
Py-ty -e--ats-–--ay. P____ m______ – m___ P-a-y m-s-a-s – m-y- -------------------- Pyaty mesyats – may.
Шестият месец е юни. Шо--- м-сяц-–-чэ-в--ь. Ш____ м____ – ч_______ Ш-с-ы м-с-ц – ч-р-е-ь- ---------------------- Шосты месяц – чэрвень. 0
S--s-y-m-----------e----’. S_____ m______ – c________ S-o-t- m-s-a-s – c-e-v-n-. -------------------------- Shosty mesyats – cherven’.
Шест месеца са половин година. Шэ-ць -есяца----г-------о-а года. Ш____ м______ – г___ п_____ г____ Ш-с-ь м-с-ц-ў – г-т- п-л-в- г-д-. --------------------------------- Шэсць месяцаў – гэта палова года. 0
She-t-- m-s-at--u-- --t- --lova-g--a. S______ m________ – g___ p_____ g____ S-e-t-’ m-s-a-s-u – g-t- p-l-v- g-d-. ------------------------------------- Shests’ mesyatsau – geta palova goda.
януари, февруари, март, С-уд-ень,---т-, --к-в-к, С________ л____ с_______ С-у-з-н-, л-т-, с-к-в-к- ------------------------ Студзень, люты, сакавік, 0
S-u-z-n-- l--ty,---k----, S________ l_____ s_______ S-u-z-n-, l-u-y- s-k-v-k- ------------------------- Studzen’, lyuty, sakavіk,
април, май и юни. кр-са-і-,-май-- чэ-ве-ь. к________ м__ і ч_______ к-а-а-і-, м-й і ч-р-е-ь- ------------------------ красавік, май і чэрвень. 0
kra-a-іk,-m---і--h-r-e-’. k________ m__ і c________ k-a-a-і-, m-y і c-e-v-n-. ------------------------- krasavіk, may і cherven’.
Седмият месец е юли. Сё-ы-м--я------пе-ь. С___ м____ – л______ С-м- м-с-ц – л-п-н-. -------------------- Сёмы месяц – ліпень. 0
S--y-m--y--- – l-pe-’. S___ m______ – l______ S-m- m-s-a-s – l-p-n-. ---------------------- Semy mesyats – lіpen’.
Осмият месец е август. В----ы--е-я- – --іве--. В_____ м____ – ж_______ В-с-м- м-с-ц – ж-і-е-ь- ----------------------- Восьмы месяц – жнівень. 0
Vos-m--m-sy-t- --zhnіv-n-. V_____ m______ – z________ V-s-m- m-s-a-s – z-n-v-n-. -------------------------- Vos’my mesyats – zhnіven’.
Деветият месец е септември. Д--вят----с-ц-–-------н-. Д______ м____ – в________ Д-е-я-ы м-с-ц – в-р-с-н-. ------------------------- Дзевяты месяц – верасень. 0
D-e----y m--y--s ---erase--. D_______ m______ – v________ D-e-y-t- m-s-a-s – v-r-s-n-. ---------------------------- Dzevyaty mesyats – verasen’.
Десетият месец е октомври. Д----т- ме------к-с-рыч-ік. Д______ м____ – к__________ Д-е-я-ы м-с-ц – к-с-р-ч-і-. --------------------------- Дзесяты месяц – кастрычнік. 0
Dz-sy-t---es-at- ---astrych---. D_______ m______ – k___________ D-e-y-t- m-s-a-s – k-s-r-c-n-k- ------------------------------- Dzesyaty mesyats – kastrychnіk.
Единайсетият месец е ноември. Ад-і-----ты ме--------ст---д. А__________ м____ – л________ А-з-н-ц-а-ы м-с-ц – л-с-а-а-. ----------------------------- Адзінаццаты месяц – лістапад. 0
A---nat--saty-m---ats --l--t-p--. A____________ m______ – l________ A-z-n-t-t-a-y m-s-a-s – l-s-a-a-. --------------------------------- Adzіnatstsaty mesyats – lіstapad.
Дванайсетият месец е декември. Дв-------- меся--–-----а-ь. Д_________ м____ – с_______ Д-а-а-ц-т- м-с-ц – с-е-а-ь- --------------------------- Дванаццаты месяц – снежань. 0
D-anat--sat--m-----s-–-s---han’. D___________ m______ – s________ D-a-a-s-s-t- m-s-a-s – s-e-h-n-. -------------------------------- Dvanatstsaty mesyats – snezhan’.
Дванайсет месеца са една година. Д-а-ацц-ць ме---а--–-гэ-а--о-. Д_________ м______ – г___ г___ Д-а-а-ц-ц- м-с-ц-ў – г-т- г-д- ------------------------------ Дванаццаць месяцаў – гэта год. 0
D---atst--ts- m-s---s-------t- god. D____________ m________ – g___ g___ D-a-a-s-s-t-’ m-s-a-s-u – g-t- g-d- ----------------------------------- Dvanatstsats’ mesyatsau – geta god.
юли, август, септември, Л--е-ь,-ж-і--нь, ----с---, Л______ ж_______ в________ Л-п-н-, ж-і-е-ь- в-р-с-н-, -------------------------- Ліпень, жнівень, верасень, 0
L-pe-’- -h---e-’--ve---e-’, L______ z________ v________ L-p-n-, z-n-v-n-, v-r-s-n-, --------------------------- Lіpen’, zhnіven’, verasen’,
октомври, ноември и декември. к--тр------ ----а----і -н-жа--. к__________ л_______ і с_______ к-с-р-ч-і-, л-с-а-а- і с-е-а-ь- ------------------------------- кастрычнік, лістапад і снежань. 0
k-s-r-chn-k-------p---і --ez-a-’. k___________ l_______ і s________ k-s-r-c-n-k- l-s-a-a- і s-e-h-n-. --------------------------------- kastrychnіk, lіstapad і snezhan’.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...