Разговорник

bg Числителни редни   »   it Numeri ordinali

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sessantuno]

Numeri ordinali

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Първият месец е януари. I- pri-o m-s- è gen-ai-. I_ p____ m___ è g_______ I- p-i-o m-s- è g-n-a-o- ------------------------ Il primo mese è gennaio. 0
Вторият месец е февруари. Il --cond- m--e - -----a--. I_ s______ m___ è f________ I- s-c-n-o m-s- è f-b-r-i-. --------------------------- Il secondo mese è febbraio. 0
Третият месец е март. Il--erz--me-e --ma--o. I_ t____ m___ è m_____ I- t-r-o m-s- è m-r-o- ---------------------- Il terzo mese è marzo. 0
Четвъртият месец е април. Il-q----- mese è -p--l-. I_ q_____ m___ è a______ I- q-a-t- m-s- è a-r-l-. ------------------------ Il quarto mese è aprile. 0
Петият месец е май. I----int--m-se---m---io. I_ q_____ m___ è m______ I- q-i-t- m-s- è m-g-i-. ------------------------ Il quinto mese è maggio. 0
Шестият месец е юни. Il-sesto me---è g-ug-o. I_ s____ m___ è g______ I- s-s-o m-s- è g-u-n-. ----------------------- Il sesto mese è giugno. 0
Шест месеца са половин година. S-i----- -o-o-me-z---nno. S__ m___ s___ m____ a____ S-i m-s- s-n- m-z-o a-n-. ------------------------- Sei mesi sono mezzo anno. 0
януари, февруари, март, G-n----- fe---aio,---r--, G_______ f________ m_____ G-n-a-o- f-b-r-i-, m-r-o- ------------------------- Gennaio, febbraio, marzo, 0
април, май и юни. april---maggio-------no. a______ m_____ e g______ a-r-l-, m-g-i- e g-u-n-. ------------------------ aprile, maggio e giugno. 0
Седмият месец е юли. I--s-tt-m- mese----u--io. I_ s______ m___ è l______ I- s-t-i-o m-s- è l-g-i-. ------------------------- Il settimo mese è luglio. 0
Осмият месец е август. L--t---o m-se è a-o--o. L_______ m___ è a______ L-o-t-v- m-s- è a-o-t-. ----------------------- L’ottavo mese è agosto. 0
Деветият месец е септември. Il no---m--e è---tt-----. I_ n___ m___ è s_________ I- n-n- m-s- è s-t-e-b-e- ------------------------- Il nono mese è settembre. 0
Десетият месец е октомври. Il dec--- -es-----t-ob-e. I_ d_____ m___ è o_______ I- d-c-m- m-s- è o-t-b-e- ------------------------- Il decimo mese è ottobre. 0
Единайсетият месец е ноември. L-un-i-esimo -e-- - -o-emb--. L___________ m___ è n________ L-u-d-c-s-m- m-s- è n-v-m-r-. ----------------------------- L’undicesimo mese è novembre. 0
Дванайсетият месец е декември. Il-do-i-e-imo mes--è-d--e---e. I_ d_________ m___ è d________ I- d-d-c-s-m- m-s- è d-c-m-r-. ------------------------------ Il dodicesimo mese è dicembre. 0
Дванайсет месеца са една година. Un ---o-ha---d-ci-m-s-. U_ a___ h_ d_____ m____ U- a-n- h- d-d-c- m-s-. ----------------------- Un anno ha dodici mesi. 0
юли, август, септември, Luglio,-ag-sto, --t---bre, L______ a______ s_________ L-g-i-, a-o-t-, s-t-e-b-e- -------------------------- Luglio, agosto, settembre, 0
октомври, ноември и декември. ot-o-re,--o-e---e-e-d-c-mb--. o_______ n_______ e d________ o-t-b-e- n-v-m-r- e d-c-m-r-. ----------------------------- ottobre, novembre e dicembre. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...