Разговорник

bg Числителни редни   »   ru Порядковые номера

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шестьдесят один]

61 [shestʹdesyat odin]

Порядковые номера

[Poryadkovyye nomera]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Първият месец е януари. Первы- мес-ц-- -нв---. П_____ м____ - я______ П-р-ы- м-с-ц - я-в-р-. ---------------------- Первый месяц - январь. 0
Per--y-m---ats-- yanva--. P_____ m______ - y_______ P-r-y- m-s-a-s - y-n-a-ʹ- ------------------------- Pervyy mesyats - yanvarʹ.
Вторият месец е февруари. В-оро- -есяц ----в-аль. В_____ м____ - ф_______ В-о-о- м-с-ц - ф-в-а-ь- ----------------------- Второй месяц - февраль. 0
V-o-oy -esy-ts ----v-al-. V_____ m______ - f_______ V-o-o- m-s-a-s - f-v-a-ʹ- ------------------------- Vtoroy mesyats - fevralʹ.
Третият месец е март. Т--ти- месяц-- -а--. Т_____ м____ - м____ Т-е-и- м-с-ц - м-р-. -------------------- Третий месяц - март. 0
T---i- m-syat--- m-rt. T_____ m______ - m____ T-e-i- m-s-a-s - m-r-. ---------------------- Tretiy mesyats - mart.
Четвъртият месец е април. Че--ёр-ый-м-с-ц-- ------. Ч________ м____ - а______ Ч-т-ё-т-й м-с-ц - а-р-л-. ------------------------- Четвёртый месяц - апрель. 0
C-e--ë-ty---esya-s---ap-e-ʹ. C_________ m______ - a______ C-e-v-r-y- m-s-a-s - a-r-l-. ---------------------------- Chetvërtyy mesyats - aprelʹ.
Петият месец е май. Пя--й ------- м--. П____ м____ - м___ П-т-й м-с-ц - м-й- ------------------ Пятый месяц - май. 0
P-atyy-m-s---------y. P_____ m______ - m___ P-a-y- m-s-a-s - m-y- --------------------- Pyatyy mesyats - may.
Шестият месец е юни. Шес-ой--е-я- ----н-. Ш_____ м____ - и____ Ш-с-о- м-с-ц - и-н-. -------------------- Шестой месяц - июнь. 0
Sh-st-- -----ts --i--nʹ. S______ m______ - i_____ S-e-t-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Shestoy mesyats - iyunʹ.
Шест месеца са половин година. Шесть-месяцев --эт- -----да. Ш____ м______ – э__ п_______ Ш-с-ь м-с-ц-в – э-о п-л-о-а- ---------------------------- Шесть месяцев – это полгода. 0
S---t-------tsev –---- --l-oda. S_____ m________ – e__ p_______ S-e-t- m-s-a-s-v – e-o p-l-o-a- ------------------------------- Shestʹ mesyatsev – eto polgoda.
януари, февруари, март, Я-в--------рал-,-м--т, Я______ ф_______ м____ Я-в-р-, ф-в-а-ь- м-р-, ---------------------- Январь, февраль, март, 0
Y-----ʹ--f-v-al------t, Y_______ f_______ m____ Y-n-a-ʹ- f-v-a-ʹ- m-r-, ----------------------- Yanvarʹ, fevralʹ, mart,
април, май и юни. апр---- --й-и -ю--. а______ м__ и и____ а-р-л-, м-й и и-н-. ------------------- апрель, май и июнь. 0
apre----may i-iyu--. a______ m__ i i_____ a-r-l-, m-y i i-u-ʹ- -------------------- aprelʹ, may i iyunʹ.
Седмият месец е юли. Сед-мо- м-сяц---ию--. С______ м____ - и____ С-д-м-й м-с-ц - и-л-. --------------------- Седьмой месяц - июль. 0
S-d-m---me-y--s-- iyu-ʹ. S______ m______ - i_____ S-d-m-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Sedʹmoy mesyats - iyulʹ.
Осмият месец е август. В--ь-----ес-ц-----гу-т. В______ м____ - а______ В-с-м-й м-с-ц - а-г-с-. ----------------------- Восьмой месяц - август. 0
V-s-m---m--ya-s-- a--u--. V______ m______ - a______ V-s-m-y m-s-a-s - a-g-s-. ------------------------- Vosʹmoy mesyats - avgust.
Деветият месец е септември. Девя-ый ме--ц-----н-яб-ь. Д______ м____ - с________ Д-в-т-й м-с-ц - с-н-я-р-. ------------------------- Девятый месяц - сентябрь. 0
D-v-a--y --syats---s-ntya--ʹ. D_______ m______ - s_________ D-v-a-y- m-s-a-s - s-n-y-b-ʹ- ----------------------------- Devyatyy mesyats - sentyabrʹ.
Десетият месец е октомври. Д--я-ый -е----- -----р-. Д______ м____ - о_______ Д-с-т-й м-с-ц - о-т-б-ь- ------------------------ Десятый месяц - октябрь. 0
D---a-y---esya-----o-t--br-. D_______ m______ - o________ D-s-a-y- m-s-a-s - o-t-a-r-. ---------------------------- Desyatyy mesyats - oktyabrʹ.
Единайсетият месец е ноември. О---над----й--есяц ---о-бр-. О___________ м____ - н______ О-и-н-д-а-ы- м-с-ц - н-я-р-. ---------------------------- Одиннадцатый месяц - ноябрь. 0
O---n---sat-y-mesya-- -----a-rʹ. O____________ m______ - n_______ O-i-n-d-s-t-y m-s-a-s - n-y-b-ʹ- -------------------------------- Odinnadtsatyy mesyats - noyabrʹ.
Дванайсетият месец е декември. Д--на----ый----я----д---б--. Д__________ м____ - д_______ Д-е-а-ц-т-й м-с-ц - д-к-б-ь- ---------------------------- Двенадцатый месяц - декабрь. 0
Dvenad--at-- m---at--------brʹ. D___________ m______ - d_______ D-e-a-t-a-y- m-s-a-s - d-k-b-ʹ- ------------------------------- Dvenadtsatyy mesyats - dekabrʹ.
Дванайсет месеца са една година. Дв---д---- ---яцев-–---о --д. Д_________ м______ – э__ г___ Д-е-а-ц-т- м-с-ц-в – э-о г-д- ----------------------------- Двенадцать месяцев – это год. 0
Dven--t-atʹ-----a--e- - et--god. D__________ m________ – e__ g___ D-e-a-t-a-ʹ m-s-a-s-v – e-o g-d- -------------------------------- Dvenadtsatʹ mesyatsev – eto god.
юли, август, септември, И-л-,---г---,--ентябрь, И____ а______ с________ И-л-, а-г-с-, с-н-я-р-, ----------------------- Июль, август, сентябрь, 0
Iy--ʹ,--vgust, --n-y-b-ʹ, I_____ a______ s_________ I-u-ʹ- a-g-s-, s-n-y-b-ʹ- ------------------------- Iyulʹ, avgust, sentyabrʹ,
октомври, ноември и декември. ок--брь, -о-б-- - -е--б-ь. о_______ н_____ и д_______ о-т-б-ь- н-я-р- и д-к-б-ь- -------------------------- октябрь, ноябрь и декабрь. 0
ok-y-b--, -o-ab-- --d---b-ʹ. o________ n______ i d_______ o-t-a-r-, n-y-b-ʹ i d-k-b-ʹ- ---------------------------- oktyabrʹ, noyabrʹ i dekabrʹ.

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...