Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   af om van iets te hou

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sewentig]

om van iets te hou

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Искате ли да пушите? Wi-----o-k? W__ u r____ W-l u r-o-? ----------- Wil u rook? 0
Искате ли да танцувате? Wil - ---s? W__ u d____ W-l u d-n-? ----------- Wil u dans? 0
Искате ли да се разходите? Wi- --g--- --a-? W__ u g___ s____ W-l u g-a- s-a-? ---------------- Wil u gaan stap? 0
Искам да пуша. Ek -i- gra-- -o-k. E_ w__ g____ r____ E- w-l g-a-g r-o-. ------------------ Ek wil graag rook. 0
Искате ли цигара? W---j- -n s---r-t hê? W__ j_ ’_ s______ h__ W-l j- ’- s-g-r-t h-? --------------------- Wil jy ’n sigaret hê? 0
Той иска огънче. Hy----- -n ----h-u---- - ---s----r. H_ s___ ’_ v__________ / a_________ H- s-e- ’- v-u-h-u-j-e / a-n-t-k-r- ----------------------------------- Hy soek ’n vuurhoutjie / aansteker. 0
Искам да пия нещо. Ek---l -raa----t- -rin-. E_ w__ g____ i___ d_____ E- w-l g-a-g i-t- d-i-k- ------------------------ Ek wil graag iets drink. 0
Искам да ям нещо. E--wil---aag --ts -e-. E_ w__ g____ i___ e___ E- w-l g-a-g i-t- e-t- ---------------------- Ek wil graag iets eet. 0
Искам да си отдъхна малко. E----l--raag----tji--onts-a-. E_ w__ g____ b______ o_______ E- w-l g-a-g b-e-j-e o-t-p-n- ----------------------------- Ek wil graag bietjie ontspan. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ek-w-l - ---ag i----vr-. E_ w__ u g____ i___ v___ E- w-l u g-a-g i-t- v-a- ------------------------ Ek wil u graag iets vra. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ek--i------a---v-r ---s----. E_ w__ u g____ v__ i___ v___ E- w-l u g-a-g v-r i-t- v-a- ---------------------------- Ek wil u graag vir iets vra. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ek-wil u --a---na--ets uitn-oi. E_ w__ u g____ n_ i___ u_______ E- w-l u g-a-g n- i-t- u-t-o-i- ------------------------------- Ek wil u graag na iets uitnooi. 0
Какво обичате / желаете, моля? Wa--wil ---ê? W__ w__ u h__ W-t w-l u h-? ------------- Wat wil u hê? 0
Желаете ли кафе? Wil-u k-ffi----? W__ u k_____ h__ W-l u k-f-i- h-? ---------------- Wil u koffie hê? 0
Или предпочитате чай? O--w-l---l-e-e- t-- hê? O_ w__ u l_____ t__ h__ O- w-l u l-e-e- t-e h-? ----------------------- Of wil u liewer tee hê? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. On- --l-huis t-- ry. O__ w__ h___ t__ r__ O-s w-l h-i- t-e r-. -------------------- Ons wil huis toe ry. 0
Желаете ли такси? S-e--ju----’n -ax-? S___ j____ ’_ t____ S-e- j-l-e ’- t-x-? ------------------- Soek julle ’n taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. H--l---i- -------- -pro-- ---k. H____ w__ g____ ’_ o_____ m____ H-l-e w-l g-a-g ’- o-r-e- m-a-. ------------------------------- Hulle wil graag ’n oproep maak. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + африкаанс (бурски) (1-100) MP3 африкаанс (бурски) (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.