Разговорник

bg Числителни редни   »   sl Vrstilni števniki

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [enainšestdeset]

Vrstilni števniki

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Първият месец е януари. Prv--me--c-je --n---. P___ m____ j_ j______ P-v- m-s-c j- j-n-a-. --------------------- Prvi mesec je januar. 0
Вторият месец е февруари. Dr-g--m-s-c je---brua-. D____ m____ j_ f_______ D-u-i m-s-c j- f-b-u-r- ----------------------- Drugi mesec je februar. 0
Третият месец е март. T--tj--mes-c -- ---ec. T_____ m____ j_ m_____ T-e-j- m-s-c j- m-r-c- ---------------------- Tretji mesec je marec. 0
Четвъртият месец е април. Četrti--esec----apr-l. Č_____ m____ j_ a_____ Č-t-t- m-s-c j- a-r-l- ---------------------- Četrti mesec je april. 0
Петият месец е май. Pet- -e----j----j. P___ m____ j_ m___ P-t- m-s-c j- m-j- ------------------ Peti mesec je maj. 0
Шестият месец е юни. Š-sti me-ec je j--i-. Š____ m____ j_ j_____ Š-s-i m-s-c j- j-n-j- --------------------- Šesti mesec je junij. 0
Шест месеца са половин година. Še-t--e-ec-v-j----- (-o--vic-)---t-. Š___ m______ j_ p__ (_________ l____ Š-s- m-s-c-v j- p-l (-o-o-i-a- l-t-. ------------------------------------ Šest mesecev je pol (polovica) leta. 0
януари, февруари, март, J---a-- ---ru-r---ar--, J______ f_______ m_____ J-n-a-, f-b-u-r- m-r-c- ----------------------- Januar, februar, marec, 0
април, май и юни. apr-l- -aj i- jun-j. a_____ m__ i_ j_____ a-r-l- m-j i- j-n-j- -------------------- april, maj in junij. 0
Седмият месец е юли. S-----me-----e-ju--j. S____ m____ j_ j_____ S-d-i m-s-c j- j-l-j- --------------------- Sedmi mesec je julij. 0
Осмият месец е август. O--- -ese---- ---ust. O___ m____ j_ a______ O-m- m-s-c j- a-g-s-. --------------------- Osmi mesec je avgust. 0
Деветият месец е септември. D-ve---m-s-- -e---ptemb--. D_____ m____ j_ s_________ D-v-t- m-s-c j- s-p-e-b-r- -------------------------- Deveti mesec je september. 0
Десетият месец е октомври. De-eti -e--c -- --tober. D_____ m____ j_ o_______ D-s-t- m-s-c j- o-t-b-r- ------------------------ Deseti mesec je oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. En--s-i mes-- j----v-mber. E______ m____ j_ n________ E-a-s-i m-s-c j- n-v-m-e-. -------------------------- Enajsti mesec je november. 0
Дванайсетият месец е декември. D-anaj-ti-m-sec je-dec-mb--. D________ m____ j_ d________ D-a-a-s-i m-s-c j- d-c-m-e-. ---------------------------- Dvanajsti mesec je december. 0
Дванайсет месеца са една година. D--naj-t-mese--v--e -n- --t-. D_______ m______ j_ e__ l____ D-a-a-s- m-s-c-v j- e-o l-t-. ----------------------------- Dvanajst mesecev je eno leto. 0
юли, август, септември, Julij- avg-st,-se-t-m---, J_____ a______ s_________ J-l-j- a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------- Julij, avgust, september, 0
октомври, ноември и декември. o-t--e-- -o-em--- -n --c-mber. o_______ n_______ i_ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- i- d-c-m-e-. ------------------------------ oktober, november in december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...