Разговорник

bg Сезоните и времето   »   it Stagioni e tempo

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [sedici]

Stagioni e tempo

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Това са сезоните: Q-es-e s-n---e -tag-oni: Q_____ s___ l_ s________ Q-e-t- s-n- l- s-a-i-n-: ------------------------ Queste sono le stagioni: 0
пролет, лято, La pri-ave-a---’estat-, L_ p_________ l________ L- p-i-a-e-a- l-e-t-t-, ----------------------- La primavera, l’estate, 0
есен и зима. l---tu-no e--’in-erno. l________ e l_________ l-a-t-n-o e l-i-v-r-o- ---------------------- l’autunno e l’inverno. 0
Лятото е горещо. D’--t--- ---c----. /-L-e-tate ---a-d-. D_______ f_ c_____ / L_______ è c_____ D-e-t-t- f- c-l-o- / L-e-t-t- è c-l-a- -------------------------------------- D’estate fa caldo. / L’estate è calda. 0
През лятото слънцето грее. D-e--at--c’è-/ sp---d- -- -o-e. D_______ c__ / s______ i_ s____ D-e-t-t- c-è / s-l-n-e i- s-l-. ------------------------------- D’estate c’è / splende il sole. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. D’--ta----i ----e -n--re-----d-amo --l------i a ---se--io. D_______ c_ p____ a_____ / a______ v_________ a p_________ D-e-t-t- c- p-a-e a-d-r- / a-d-a-o v-l-n-i-r- a p-s-e-g-o- ---------------------------------------------------------- D’estate ci piace andare / andiamo volentieri a passeggio. 0
Зимата е студена. D’---e-no -- f-e---.-/--’---e-no è fre---. D________ f_ f______ / L________ è f______ D-i-v-r-o f- f-e-d-. / L-i-v-r-o è f-e-d-. ------------------------------------------ D’inverno fa freddo. / L’inverno è freddo. 0
През зимата вали сняг или дъжд. D’-n-e-no -evi---o --o--. D________ n_____ o p_____ D-i-v-r-o n-v-c- o p-o-e- ------------------------- D’inverno nevica o piove. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. D’i----no-p--f---a-o--e-tar- in-ca-a -----a----o ---ent-e---- cas-. D________ p_________ r______ i_ c___ / r________ v_________ a c____ D-i-v-r-o p-e-e-i-m- r-s-a-e i- c-s- / r-m-n-a-o v-l-n-i-r- a c-s-. ------------------------------------------------------------------- D’inverno preferiamo restare in casa / rimaniamo volentieri a casa. 0
Студено е. F--fr-ddo. F_ f______ F- f-e-d-. ---------- Fa freddo. 0
Вали дъжд. Piove. P_____ P-o-e- ------ Piove. 0
Духа вятър. Ti-a---n-o. - E----nto--. T___ v_____ / E_ v_______ T-r- v-n-o- / E- v-n-o-o- ------------------------- Tira vento. / E’ ventoso. 0
Топло е. Fa------. F_ c_____ F- c-l-o- --------- Fa caldo. 0
Слънчево е. C-- -l so----/ -- -ol--g---o. C__ i_ s____ / E_ s__________ C-è i- s-l-. / E- s-l-g-i-t-. ----------------------------- C’è il sole. / E’ soleggiato. 0
Ясно е. È-s--e--. È s______ È s-r-n-. --------- È sereno. 0
Какво е времето днес? Ch--t-m---f--oggi? C__ t____ f_ o____ C-e t-m-o f- o-g-? ------------------ Che tempo fa oggi? 0
Днес е студено. O-g---- ---dd-. O___ f_ f______ O-g- f- f-e-d-. --------------- Oggi fa freddo. 0
Днес е топло. O-g--f--ca--o. O___ f_ c_____ O-g- f- c-l-o- -------------- Oggi fa caldo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + италиански (1-100) MP3 италиански (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...