Разговорник

bg Сезоните и времето   »   lt Metų laikai ir oras

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [šešiolika]

Metų laikai ir oras

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Това са сезоните: Ta------ -a-k--: T__ m___ l______ T-i m-t- l-i-a-: ---------------- Tai metų laikai: 0
пролет, лято, p-vasar-s- v-sa-a, p_________ v______ p-v-s-r-s- v-s-r-, ------------------ pavasaris, vasara, 0
есен и зима. rud-- ir-ž--ma. r____ i_ ž_____ r-d-o i- ž-e-a- --------------- ruduo ir žiema. 0
Лятото е горещо. V-s--- -y-a--kar--a. V_____ (____ k______ V-s-r- (-r-) k-r-t-. -------------------- Vasara (yra) karšta. 0
През лятото слънцето грее. Vas-rą ----č---s-u--. V_____ š______ s_____ V-s-r- š-i-č-a s-u-ė- --------------------- Vasarą šviečia saulė. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Va--rą--m-s) mėg--am- -ei--- pa--va-kščiot-. V_____ (____ m_______ (_____ p______________ V-s-r- (-e-) m-g-t-m- (-i-i- p-s-v-i-š-i-t-. -------------------------------------------- Vasarą (mes) mėgstame (eiti) pasivaikščioti. 0
Зимата е студена. Ži-ma -y-a- š----. Ž____ (____ š_____ Ž-e-a (-r-) š-l-a- ------------------ Žiema (yra) šalta. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Žiem- snin-- --b----j-. Ž____ s_____ a___ l____ Ž-e-ą s-i-g- a-b- l-j-. ----------------------- Žiemą sninga arba lyja. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Ži-m--(--s---ė--t----b-ti-n-mie. Ž____ (____ m_______ b___ n_____ Ž-e-ą (-e-) m-g-t-m- b-t- n-m-e- -------------------------------- Žiemą (mes) mėgstame būti namie. 0
Студено е. Š-lt-. Š_____ Š-l-a- ------ Šalta. 0
Вали дъжд. Lyja. L____ L-j-. ----- Lyja. 0
Духа вятър. V----ta. V_______ V-j-o-a- -------- Vėjuota. 0
Топло е. Š--ta. Š_____ Š-l-a- ------ Šilta. 0
Слънчево е. S-u-ėt-. S_______ S-u-ė-a- -------- Saulėta. 0
Ясно е. Gi-d--. G______ G-e-r-. ------- Giedra. 0
Какво е времето днес? K--s-š--ndi-----a-? K___ š_______ o____ K-k- š-a-d-e- o-a-? ------------------- Koks šiandien oras? 0
Днес е студено. Š-andien---lt-. Š_______ š_____ Š-a-d-e- š-l-a- --------------- Šiandien šalta. 0
Днес е топло. Ši-n-i-- --lta. Š_______ š_____ Š-a-d-e- š-l-a- --------------- Šiandien šilta. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + литовски (1-100) MP3 литовски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...