Разговорник

bg Сезоните и времето   »   uk Пори року і погода

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [шістнадцять]

16 [shistnadtsyatʹ]

Пори року і погода

[Pory roku i pohoda]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Това са сезоните: Це--ор- -о-у: Ц_ п___ р____ Ц- п-р- р-к-: ------------- Це пори року: 0
T------y-r-ku: T__ p___ r____ T-e p-r- r-k-: -------------- Tse pory roku:
пролет, лято, В-с--- ----. В_____ л____ В-с-а- л-т-. ------------ Весна, літо. 0
Ve--a- -i--. V_____ l____ V-s-a- l-t-. ------------ Vesna, lito.
есен и зима. Осін- - -им-. О____ і з____ О-і-ь і з-м-. ------------- Осінь і зима. 0
Osi-ʹ - ---a. O____ i z____ O-i-ʹ i z-m-. ------------- Osinʹ i zyma.
Лятото е горещо. Л--о--а---е. Л___ г______ Л-т- г-р-ч-. ------------ Літо гаряче. 0
Lit- harya-h-. L___ h________ L-t- h-r-a-h-. -------------- Lito haryache.
През лятото слънцето грее. Вл--к- --іт--ь -о--е. В_____ с______ с_____ В-і-к- с-і-и-ь с-н-е- --------------------- Влітку світить сонце. 0
Vlit---sv--y-ʹ s-n-se. V_____ s______ s______ V-i-k- s-i-y-ʹ s-n-s-. ---------------------- Vlitku svitytʹ sontse.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Вл-т-- м- -х--е-гу-яє--. В_____ м_ о____ г_______ В-і-к- м- о-о-е г-л-є-о- ------------------------ Влітку ми охоче гуляємо. 0
V--tku----o-h-c-e--ul-a--m-. V_____ m_ o______ h_________ V-i-k- m- o-h-c-e h-l-a-e-o- ---------------------------- Vlitku my okhoche hulyayemo.
Зимата е студена. Зи-- хол----. З___ х_______ З-м- х-л-д-а- ------------- Зима холодна. 0
Z-ma---o-o--a. Z___ k________ Z-m- k-o-o-n-. -------------- Zyma kholodna.
През зимата вали сняг или дъжд. В----у п-д-є---і--або--де до-. В_____ п____ с___ а__ й__ д___ В-и-к- п-д-є с-і- а-о й-е д-щ- ------------------------------ Взимку падає сніг або йде дощ. 0
V-y-k--pa--y--s-ih ab--y̆d- dos--h. V_____ p_____ s___ a__ y̆__ d______ V-y-k- p-d-y- s-i- a-o y-d- d-s-c-. ----------------------------------- Vzymku padaye snih abo y̆de doshch.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Взи-ку ----хо----а-и--єм-ся----м-. В_____ м_ о____ з__________ в_____ В-и-к- м- о-о-е з-л-ш-є-о-я в-о-а- ---------------------------------- Взимку ми охоче залишаємося вдома. 0
V-ymk------kho-he---lys-----osy--v-oma. V_____ m_ o______ z_____________ v_____ V-y-k- m- o-h-c-e z-l-s-a-e-o-y- v-o-a- --------------------------------------- Vzymku my okhoche zalyshayemosya vdoma.
Студено е. Хол-дно. Х_______ Х-л-д-о- -------- Холодно. 0
Kholo---. K________ K-o-o-n-. --------- Kholodno.
Вали дъжд. Пад-- --щ. П____ д___ П-д-є д-щ- ---------- Падає дощ. 0
P--ay- do-hc-. P_____ d______ P-d-y- d-s-c-. -------------- Padaye doshch.
Духа вятър. В--р-но. В_______ В-т-я-о- -------- Вітряно. 0
V-tr----. V________ V-t-y-n-. --------- Vitryano.
Топло е. Те---. Т_____ Т-п-о- ------ Тепло. 0
T--lo. T_____ T-p-o- ------ Teplo.
Слънчево е. С-н--но. С_______ С-н-ч-о- -------- Сонячно. 0
S---achno. S_________ S-n-a-h-o- ---------- Sonyachno.
Ясно е. Я-н-. Я____ Я-н-. ----- Ясно. 0
Y-sno. Y_____ Y-s-o- ------ Yasno.
Какво е времето днес? Я-- сьог---- -ого-а? Я__ с_______ п______ Я-а с-о-о-н- п-г-д-? -------------------- Яка сьогодні погода? 0
Yak---ʹo--d----o----? Y___ s_______ p______ Y-k- s-o-o-n- p-h-d-? --------------------- Yaka sʹohodni pohoda?
Днес е студено. С--го-ні холодн-. С_______ х_______ С-о-о-н- х-л-д-о- ----------------- Сьогодні холодно. 0
Sʹoh--ni-k-olod--. S_______ k________ S-o-o-n- k-o-o-n-. ------------------ Sʹohodni kholodno.
Днес е топло. Сь-го--і-----о. С_______ т_____ С-о-о-н- т-п-о- --------------- Сьогодні тепло. 0
S-o-o-ni t-p--. S_______ t_____ S-o-o-n- t-p-o- --------------- Sʹohodni teplo.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...