Разговорник

bg Сезоните и времето   »   be Поры года і надвор’е

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [шаснаццаць]

16 [shasnatstsats’]

Поры года і надвор’е

[Pory goda і nadvor’e]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Това са сезоните: Во------- -од-: В___ п___ г____ В-с- п-р- г-д-: --------------- Вось поры года: 0
Vo-’ p-r- -o--: V___ p___ g____ V-s- p-r- g-d-: --------------- Vos’ pory goda:
пролет, лято, в-с-а--л---, в_____ л____ в-с-а- л-т-, ------------ вясна, лета, 0
vyas-a, ---a, v______ l____ v-a-n-, l-t-, ------------- vyasna, leta,
есен и зима. во-е-- і--і-а. в_____ і з____ в-с-н- і з-м-. -------------- восень і зіма. 0
v-s--’-- z-ma. v_____ і z____ v-s-n- і z-m-. -------------- vosen’ і zіma.
Лятото е горещо. Лета спя-отнае. Л___ с_________ Л-т- с-я-о-н-е- --------------- Лета спякотнае. 0
Le-a -py--o--a-. L___ s__________ L-t- s-y-k-t-a-. ---------------- Leta spyakotnae.
През лятото слънцето грее. У-ет-у -ве-іць --н-а. У_____ с______ с_____ У-е-к- с-е-і-ь с-н-а- --------------------- Улетку свеціць сонца. 0
Ule-ku----tsіts’-s----a. U_____ s________ s______ U-e-k- s-e-s-t-’ s-n-s-. ------------------------ Uletku svetsіts’ sontsa.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. У---ку м- любі- г--яц-. У_____ м_ л____ г______ У-е-к- м- л-б-м г-л-ц-. ----------------------- Улетку мы любім гуляць. 0
Ul-t-u my lyub-m g-l-at--. U_____ m_ l_____ g________ U-e-k- m- l-u-і- g-l-a-s-. -------------------------- Uletku my lyubіm gulyats’.
Зимата е студена. Зім- -алод-а-. З___ х________ З-м- х-л-д-а-. -------------- Зіма халодная. 0
Zіm- k-a---nay-. Z___ k__________ Z-m- k-a-o-n-y-. ---------------- Zіma khalodnaya.
През зимата вали сняг или дъжд. У--мк---дз--сн-- -бо -ожд-. У_____ і___ с___ а__ д_____ У-і-к- і-з- с-е- а-о д-ж-ж- --------------------------- Узімку ідзе снег або дождж. 0
U-і-ku і-ze----g abo --zhd-h. U_____ і___ s___ a__ d_______ U-і-k- і-z- s-e- a-o d-z-d-h- ----------------------------- Uzіmku іdze sneg abo dozhdzh.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. У-і--- --м---д--аец-- -ы-- -ома. У_____ н__ п_________ б___ д____ У-і-к- н-м п-д-б-е-ц- б-ц- д-м-. -------------------------------- Узімку нам падабаецца быць дома. 0
Uzіm---na--p--a-a-tst---byts----m-. U_____ n__ p___________ b____ d____ U-і-k- n-m p-d-b-e-s-s- b-t-’ d-m-. ----------------------------------- Uzіmku nam padabaetstsa byts’ doma.
Студено е. Х---д--. Х_______ Х-л-д-а- -------- Холадна. 0
Kho---n-. K________ K-o-a-n-. --------- Kholadna.
Вали дъжд. І--- до-дж. І___ д_____ І-з- д-ж-ж- ----------- Ідзе дождж. 0
І-z- d-z---h. І___ d_______ І-z- d-z-d-h- ------------- Іdze dozhdzh.
Духа вятър. Д---е---ц-р. Д____ в_____ Д-ь-е в-ц-р- ------------ Дзьме вецер. 0
D-’m-----s-r. D____ v______ D-’-e v-t-e-. ------------- Dz’me vetser.
Топло е. Цё--а. Ц_____ Ц-п-а- ------ Цёпла. 0
Tse---. T______ T-e-l-. ------- Tsepla.
Слънчево е. С--е-на. С_______ С-н-ч-а- -------- Сонечна. 0
S---c-na. S________ S-n-c-n-. --------- Sonechna.
Ясно е. Б-з--бл-чн-. Б___________ Б-з-о-л-ч-а- ------------ Бязвоблачна. 0
By--v--lach--. B_____________ B-a-v-b-a-h-a- -------------- Byazvoblachna.
Какво е времето днес? Як---с------адв--’-? Я___ с____ н________ Я-о- с-н-я н-д-о-’-? -------------------- Якое сёння надвор’е? 0
Yak-e-s--ny--nad-o-’e? Y____ s_____ n________ Y-k-e s-n-y- n-d-o-’-? ---------------------- Yakoe sennya nadvor’e?
Днес е студено. С-ння-х-ла---. С____ х_______ С-н-я х-л-д-а- -------------- Сёння холадна. 0
Sen--- k-o-a-n-. S_____ k________ S-n-y- k-o-a-n-. ---------------- Sennya kholadna.
Днес е топло. Сё-н- ц----. С____ ц_____ С-н-я ц-п-а- ------------ Сёння цёпла. 0
Se-ny- tsep--. S_____ t______ S-n-y- t-e-l-. -------------- Sennya tsepla.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...