Разговорник

bg Сезоните и времето   »   sr Годишња доба и време

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [шеснаест]

16 [šesnaest]

Годишња доба и време

Godišnja doba i vreme

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Това са сезоните: О-о -у-г--иш-а до--: О__ с_ г______ д____ О-о с- г-д-ш-а д-б-: -------------------- Ово су годишња доба: 0
O-o su god---j---oba: O__ s_ g_______ d____ O-o s- g-d-š-j- d-b-: --------------------- Ovo su godišnja doba:
пролет, лято, Про-е--- лет-, П_______ л____ П-о-е-е- л-т-, -------------- Пролеће, лето, 0
Pro--ć-, l---, P_______ l____ P-o-e-́-, l-t-, --------------- Proleće, leto,
есен и зима. j-------зима. j____ и з____ j-с-н и з-м-. ------------- jесен и зима. 0
jese----zima. j____ i z____ j-s-n i z-m-. ------------- jesen i zima.
Лятото е горещо. Л-то--е-вр-ће. Л___ ј_ в_____ Л-т- ј- в-у-е- -------------- Лето је вруће. 0
L--o-j- -r-c--. L___ j_ v_____ L-t- j- v-u-́-. --------------- Leto je vruće.
През лятото слънцето грее. Л-т- -----с----. Л___ с___ с_____ Л-т- с-ј- с-н-е- ---------------- Лети сија сунце. 0
Le-- sija ---c-. L___ s___ s_____ L-t- s-j- s-n-e- ---------------- Leti sija sunce.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Ле-- ---о---емо-ше-а--. Л___ р___ и____ ш______ Л-т- р-д- и-е-о ш-т-т-. ----------------------- Лети радо идемо шетати. 0
Le-i ---- --em- -e----. L___ r___ i____ š______ L-t- r-d- i-e-o š-t-t-. ----------------------- Leti rado idemo šetati.
Зимата е студена. Зим- -- х---н-. З___ ј_ х______ З-м- ј- х-а-н-. --------------- Зима је хладна. 0
Z--- ----l----. Z___ j_ h______ Z-m- j- h-a-n-. --------------- Zima je hladna.
През зимата вали сняг или дъжд. З-м------ с----и-и к---. З___ п___ с___ и__ к____ З-м- п-д- с-е- и-и к-ш-. ------------------------ Зими пада снег или киша. 0
Z-m--pad--sne--i-i k--a. Z___ p___ s___ i__ k____ Z-m- p-d- s-e- i-i k-š-. ------------------------ Zimi pada sneg ili kiša.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Зим--------с-а--мо--о--к---. З___ р___ о_______ к__ к____ З-м- р-д- о-т-ј-м- к-д к-ћ-. ---------------------------- Зими радо остајемо код куће. 0
Z--- --do ---a---o-ko- -----. Z___ r___ o_______ k__ k____ Z-m- r-d- o-t-j-m- k-d k-c-e- ----------------------------- Zimi rado ostajemo kod kuće.
Студено е. Х---н- је. Х_____ ј__ Х-а-н- ј-. ---------- Хладно је. 0
Hl---o-j-. H_____ j__ H-a-n- j-. ---------- Hladno je.
Вали дъжд. Пада---ша. П___ к____ П-д- к-ш-. ---------- Пада киша. 0
P--a kiša. P___ k____ P-d- k-š-. ---------- Pada kiša.
Духа вятър. Ве-р---т----. В________ ј__ В-т-о-и-о ј-. ------------- Ветровито је. 0
V-tr-vito-je. V________ j__ V-t-o-i-o j-. ------------- Vetrovito je.
Топло е. Т------е. Т____ ј__ Т-п-о ј-. --------- Топло је. 0
T-p-- j-. T____ j__ T-p-o j-. --------- Toplo je.
Слънчево е. Сунчан---е. С______ ј__ С-н-а-о ј-. ----------- Сунчано је. 0
S-n--no j-. S______ j__ S-n-a-o j-. ----------- Sunčano je.
Ясно е. Ве-р- --. В____ ј__ В-д-о ј-. --------- Ведро је. 0
Ved-- --. V____ j__ V-d-o j-. --------- Vedro je.
Какво е времето днес? Ка--- -е----м- --н--? К____ ј_ в____ д_____ К-к-о ј- в-е-е д-н-с- --------------------- Какво је време данас? 0
K---o--e--r--e -a-a-? K____ j_ v____ d_____ K-k-o j- v-e-e d-n-s- --------------------- Kakvo je vreme danas?
Днес е студено. Д--ас је -л---о. Д____ ј_ х______ Д-н-с ј- х-а-н-. ---------------- Данас је хладно. 0
Dan----e hladno. D____ j_ h______ D-n-s j- h-a-n-. ---------------- Danas je hladno.
Днес е топло. Да-ас-је -опл-. Д____ ј_ т_____ Д-н-с ј- т-п-о- --------------- Данас је топло. 0
Da-----e t--l-. D____ j_ t_____ D-n-s j- t-p-o- --------------- Danas je toplo.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...