Разговорник
Сезоните и времето » Seizoenen en weer
-
BG
български
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- EN английски (UK)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BG български
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- EO есперанто
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
NL
нидерландски
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- EN английски (UK)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- EO есперанто
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NL нидерландски
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
-
001 - Лица 002 - Семейство 003 - Запознанство 004 - В училище 005 - Страни и езици 006 - Четене и писане 007 - Числата 008 - Часът 009 - Дните на седмицата 010 - вчера – днес – утре 011 - Месеците 012 - Напитки 013 - Дейности 014 - Цветовете 015 - Плодове и хранителни продукти 016 - Сезоните и времето 017 - Вкъщи 018 - Почистване на къщата 019 - В кухнята 020 - Кратък разговор 1 021 - Кратък разговор 2 022 - Кратък разговор 3 023 - Изучаване на чужди езици 024 - Уговорка 025 - В града026 - Сред природата 027 - В хотела – Пристигане 028 - В хотела – Оплакване 029 - В ресторанта 1 030 - В ресторанта 2 031 - В ресторанта 3 032 - В ресторанта 4 033 - На гарата 034 - Във влака 035 - На летището 036 - Градски транспорт 037 - На път 038 - В таксито 039 - Автомобилна авария 040 - Осведомяване за пътя 041 - Ориентиране 042 - Разглеждане на града 043 - В зоопарка 044 - Вечерна разходка 045 - В киното 046 - В дискотеката 047 - Подготовка за пътуване 048 - Занимания през отпуската 049 - Спорт 050 - В басейна051 - Покупки 052 - В магазина 053 - Магазини 054 - Пазаруване 055 - Работа 056 - Чувства 057 - При лекаря 058 - Частите на тялото 059 - В пощата 060 - В банката 061 - Числителни редни 062 - Задаване на въпроси 1 063 - Задаване на въпроси 2 064 - Отрицание 1 065 - Отрицание 2 066 - Притежателни местоимения 1 067 - Притежателни местоимения 2 068 - голям – малък 069 - трябва ми / имам нужда – искам 070 - желая, бих желал, искам, бих искал нещо 071 - искам, желая нещо 072 - трябва да направя нещо 073 - мога / разрешено ми е / бива 074 - моля за нещо 075 - аргументирам нещо 1076 - аргументирам нещо 2 077 - аргументирам нещо 3 078 - Прилагателни 1 079 - Прилагателни 2 080 - Прилагателни 3 081 - Минало време 1 082 - Минало време 2 083 - Минало време 3 084 - Минало време 4 085 - Въпроси – Минало време 1 086 - Въпроси – Минало време 2 087 - Минало време на модалните глаголи 1 088 - Минало време на модалните глаголи 2 089 - Повелително наклонение 1 090 - Повелително наклонение 2 091 - Подчинени изречения с че 1 092 - Подчинени изречения с че 2 093 - Подчинени изречения с дали 094 - Съюзи 1 095 - Съюзи 2 096 - Съюзи 3 097 - Съюзи 4 098 - Сложни съюзи 099 - Родителен падеж 100 - Наречия
-
- Предишен
- Следващ
- MP3
- A -
- A
- A+
16 [шестнайсет]
Сезоните и времето
16 [zestien]
Изберете как искате да видите превода:
Учението и емоциите
Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...