Разговорник

bg Спорт   »   hy սպորտ

49 [четирийсет и девет]

Спорт

Спорт

49 [քառասունինը]

49 [k’arrasuniny]

սպորտ

[sport]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Занимаваш ли се със спорт? Սպ-ր-ո---բաղ--ւ----ս: Ս______ զ________ ե__ Ս-ո-տ-վ զ-ա-վ-ւ-մ ե-: --------------------- Սպորտով զբաղվու՞մ ես: 0
Sp-r-----ba-hv-՞--y-s S______ z________ y__ S-o-t-v z-a-h-u-m y-s --------------------- Sportov zbaghvu՞m yes
Да, аз трябва да се движа. Այ-,--ն-----ժվ---- ---ք: Ա___ ի__ շ______ է պ____ Ա-ո- ի-ձ շ-ր-վ-լ է պ-տ-: ------------------------ Այո, ինձ շարժվել է պետք: 0
A--, -n-- s-arzhv-- e-p-tk’ A___ i___ s________ e p____ A-o- i-d- s-a-z-v-l e p-t-’ --------------------------- Ayo, indz sharzhvel e petk’
Ходя в един спортен клуб. Ես -նու-------որտ----ու--: Ե_ գ____ ե_ ս_____ ա______ Ե- գ-ո-մ ե- ս-ո-տ- ա-ո-մ-: -------------------------- Ես գնում եմ սպորտի ակումբ: 0
Y----n-m ye--sporti-a-u-b Y__ g___ y__ s_____ a____ Y-s g-u- y-m s-o-t- a-u-b ------------------------- Yes gnum yem sporti akumb
Ние играем футбол. Մե-ք -ո-տբ-լ-ե-- խաղու-: Մ___ ֆ______ ե__ խ______ Մ-ն- ֆ-ւ-բ-լ ե-ք խ-ղ-ւ-: ------------------------ Մենք ֆուտբոլ ենք խաղում: 0
M--k--f--bol--enk’---aghum M____ f_____ y____ k______ M-n-’ f-t-o- y-n-’ k-a-h-m -------------------------- Menk’ futbol yenk’ khaghum
Понякога плуваме. Մե---ե- լ-ղու--ենք: Մ__ մ__ լ_____ ե___ Մ-կ մ-կ լ-ղ-ւ- ե-ք- ------------------- Մեկ մեկ լողում ենք: 0
Mek -ek lo--u- yenk’ M__ m__ l_____ y____ M-k m-k l-g-u- y-n-’ -------------------- Mek mek loghum yenk’
Или караме велосипед / колело. Կ-մ-հ-ծ---վ-ենք---ո--: Կ__ հ______ ե__ ք_____ Կ-մ հ-ծ-ն-վ ե-ք ք-ո-մ- ---------------------- Կամ հեծանիվ ենք քշում: 0
K------saniv--e-k’-k’shum K__ h_______ y____ k_____ K-m h-t-a-i- y-n-’ k-s-u- ------------------------- Kam hetsaniv yenk’ k’shum
В нашия град има футболен стадион. Մ-ր --ղաքո-մ--ո----լ---տա--ո- -ա: Մ__ ք_______ ֆ_______ ս______ կ__ Մ-ր ք-ղ-ք-ւ- ֆ-ւ-բ-լ- ս-ա-ի-ն կ-: --------------------------------- Մեր քաղաքում ֆուտբոլի ստադիոն կա: 0
Mer k’---ak’-m--u-bol- -t--i-n--a M__ k_________ f______ s______ k_ M-r k-a-h-k-u- f-t-o-i s-a-i-n k- --------------------------------- Mer k’aghak’um futboli stadion ka
Има също басейн със сауна. Կ---ի-լ-ղա-ա--ն---գե-աղ-ի-ով: Կ_ մ_ լ________ շ____________ Կ- մ- լ-ղ-վ-զ-ն շ-գ-բ-ղ-ի-ո-: ----------------------------- Կա մի լողավազան շոգեբաղնիքով: 0
K- -i-l--h--aza--s-o-e--g-nik’ov K_ m_ l_________ s______________ K- m- l-g-a-a-a- s-o-e-a-h-i-’-v -------------------------------- Ka mi loghavazan shogebaghnik’ov
Има и голф игрище. Ե--մ--գո--ի դ-շտ-կա: Ե_ մ_ գ____ դ___ կ__ Ե- մ- գ-լ-ի դ-շ- կ-: -------------------- Եվ մի գոլֆի դաշտ կա: 0
Y-v m--golfi-d-sh--ka Y__ m_ g____ d____ k_ Y-v m- g-l-i d-s-t k- --------------------- Yev mi golfi dasht ka
Какво има по телевизията? Ի--չ ---հ-ռ--ստ------ո-: Ի___ կ_ հ_______________ Ի-ն- կ- հ-ռ-ւ-տ-ց-ւ-ց-վ- ------------------------ Ի՞նչ կա հեռուստացույցով: 0
I՞-ch- k----rr--ta-s’------v I_____ k_ h_________________ I-n-h- k- h-r-u-t-t-’-y-s-o- ---------------------------- I՞nch’ ka herrustats’uyts’ov
Тъкмо дават футболен мач. Հ--ա--ու---լ--խա- -: Հ___ ֆ_______ խ__ է_ Հ-մ- ֆ-ւ-բ-լ- խ-ղ է- -------------------- Հիմա ֆուտբոլի խաղ է: 0
H-m- fut---- khagh e H___ f______ k____ e H-m- f-t-o-i k-a-h e -------------------- Hima futboli khagh e
Немският отбор играе срещу английския. Գ------կա- թիմը խա-ու--է-ան-----ա---ի-ի-դ-մ: Գ_________ թ___ խ_____ է ա________ թ___ դ___ Գ-ր-ա-ա-ա- թ-մ- խ-ղ-ւ- է ա-գ-ի-կ-ն թ-մ- դ-մ- -------------------------------------------- Գերմանական թիմը խաղում է անգլիական թիմի դեմ: 0
Ger--n---n t---y--hag--m --a-gliak-n--’i-i--em G_________ t____ k______ e a________ t____ d__ G-r-a-a-a- t-i-y k-a-h-m e a-g-i-k-n t-i-i d-m ---------------------------------------------- Germanakan t’imy khaghum e angliakan t’imi dem
Кой печели? Ո-վ -----թ-ւմ: Ո__ է հ_______ Ո-վ է հ-ղ-ո-մ- -------------- Ո՞վ է հաղթում: 0
V---------ht-um V___ e h_______ V-՞- e h-g-t-u- --------------- VO՞v e haght’um
Нямам представа. Ե--չգի-եմ: Ե_ չ______ Ե- չ-ի-ե-: ---------- Ես չգիտեմ: 0
Y-- ---gi-em Y__ c_______ Y-s c-’-i-e- ------------ Yes ch’gitem
В момента резултатът е равен. Այ- պահ-ն ----քի-է: Ա__ պ____ ո_ ո__ է_ Ա-ս պ-հ-ն ո- ո-ի է- ------------------- Այս պահին ոչ ոքի է: 0
A-- ---in-v---’ ---’--e A__ p____ v____ v____ e A-s p-h-n v-c-’ v-k-i e ----------------------- Ays pahin voch’ vok’i e
Съдията е от Белгия. Մ-ցավ--ը -ե-գ-ացի-է: Մ_______ բ_______ է_ Մ-ց-վ-ր- բ-լ-ի-ց- է- -------------------- Մրցավարը բելգիացի է: 0
M---’a--r--be-g-at-’- e M_________ b_________ e M-t-’-v-r- b-l-i-t-’- e ----------------------- Mrts’avary belgiats’i e
Сега бият дузпа. Հիմա-տո---նա--ն--ա-ն--կ մե---նո- -: Հ___ տ_________ տ______ մ_______ է_ Հ-մ- տ-ւ-ա-ա-ի- տ-ս-մ-կ մ-տ-ա-ո- է- ----------------------------------- Հիմա տուգանային տասնմեկ մետրանոց է: 0
Hi---tu--na-i---a-nme--me--a--ts’ e H___ t________ t______ m_________ e H-m- t-g-n-y-n t-s-m-k m-t-a-o-s- e ----------------------------------- Hima tuganayin tasnmek metranots’ e
Гол! Един на нула! Գո-!-եկ-զրո: Գ___________ Գ-լ-Մ-կ-զ-ո- ------------ Գոլ!Մեկ-զրո: 0
G--!----z-o G__________ G-l-M-k-z-o ----------- Gol!Mek-zro

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Само силните думи оцеляват!

Рядко използвани думи се променят по-често, отколкото думите, които се използват често. Това може да се дължи на законите на еволюцията. Общите гени се изменят по-малко в течение на времето. Те са по-стабилни в своята форма. И очевидно, същото важи и за думите! Английските глаголи били анализирани за едно проучване. В него, сегашните форми на глаголите били сравнени със старите форми. В английския език десетте най-често срещани глагола са неправилни. Повечето други глаголи са правилни. Но през Средновековието, повечето глаголи са все били неправилни. Така неправилните глаголи, които рядко са били използвани, са се превърнали в правилни. След 300 години, в английския език почти няма да останат неправилни глаголи. Други проучвания показват също така, че при езиците има подбор, както и при гените. Изследователите сравнили често срещани думи от различни езици. В процеса те подбрали сходни думи, които означават едно и също нещо. Пример за това са думите : water, Wasser, vatten. Тези думи имат един и същи корен и поради това си приличат. Тъй като те са основни думи, се използват често във всички езици. По този начин, те са били в състояние да запазят своята форма - и да останатпочти същите и до днес. По-малко важните думи се променят много по-бързо. Или по-скоро биват изместени от други думи. По този начин рядко използваните думи се отличават в различните езици. Защо рядко използваните думи се променят все още е неизяснено. Възможно е те често да се използват неправилно или да се произнасят погрешно. Това се дължи на факта, че говорещите не са запознати с тях. Но причината може да се крие и в това, че основните думи трябва винаги да бъдат еднакви. Защото само тогава те могат да бъдат разбрани правилно. А думите съществуват, за да бъдат разбирани...
Знаете ли, че?
Украинският принадлежи към източнославянските езици. Той е тясно свързан с руския и беларуския. Повече от 40 милиона души говорят украински. След руския и полския това е най-широко разпространеният славянски език. Украинският се е развил към края на 18. век от простонародния език. По това време е възникнала самостоятелната писменост, а с нея и собствената литературата. Днес съществуват много украински диалекти, които са разделени в три основни групи. Речниковият състав, структурата на изречението и артикулацията напомнят много за други славянски езици. Причината за това е, че славянските езици са се диференцирани сравнително късно. Поради географското положение на Украйна се наблюдава силно влияние от полски и руски. В граматиката се различават седем падежа. Чрез прилагателните в украинския се изразява отношение към лица или предмети. В зависимост от избраната форма на думата говорещият показва емоционалната си нагласа. Друга особеност на украинския е мелодичното му звучене. Който обича езици, звучащи като музика, трябва да се учи украински!