Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   hy ինչ որ բան սիրել

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [յոթանասուն]

70 [yot’anasun]

ինչ որ բան սիրել

inch’ vor ban sirel

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Искате ли да пушите? ՈՒ--ւ՞--ե---խ--: Ո______ ե_ ծ____ Ո-զ-ւ-մ ե- ծ-ե-: ---------------- ՈՒզու՞մ եք ծխել: 0
Uz-՞m--ek’-t-k-el U____ y___ t_____ U-u-m y-k- t-k-e- ----------------- Uzu՞m yek’ tskhel
Искате ли да танцувате? ՈՒզ-ւ՞--ե- -ա-ե-: Ո______ ե_ պ_____ Ո-զ-ւ-մ ե- պ-ր-լ- ----------------- ՈՒզու՞մ եք պարել: 0
U------e---p--el U____ y___ p____ U-u-m y-k- p-r-l ---------------- Uzu՞m yek’ parel
Искате ли да се разходите? ՈՒզ--՞մ ե- զբ--ն-լ: Ո______ ե_ զ_______ Ո-զ-ւ-մ ե- զ-ո-ն-լ- ------------------- ՈՒզու՞մ եք զբոսնել: 0
U--՞------ --o-n-l U____ y___ z______ U-u-m y-k- z-o-n-l ------------------ Uzu՞m yek’ zbosnel
Искам да пуша. Ե- ո--ո-մ-եմ ---լ: Ե_ ո_____ ե_ ծ____ Ե- ո-զ-ւ- ե- ծ-ե-: ------------------ Ես ուզում եմ ծխել: 0
Y-s--zu---em-t-khel Y__ u___ y__ t_____ Y-s u-u- y-m t-k-e- ------------------- Yes uzum yem tskhel
Искате ли цигара? Ծխ-խ-տ-ո---ւ-մ---: Ծ_____ ո______ ե__ Ծ-ա-ո- ո-զ-ւ-մ ե-: ------------------ Ծխախոտ ուզու՞մ ես: 0
T-kh--ho--uzu՞m --s T________ u____ y__ T-k-a-h-t u-u-m y-s ------------------- Tskhakhot uzu՞m yes
Той иска огънче. Ն- -առ-- է ո-----: Ն_ վ____ է ո______ Ն- վ-ռ-չ է ո-զ-ւ-: ------------------ Նա վառիչ է ուզում: 0
N- -a--ic-’-- ---m N_ v_______ e u___ N- v-r-i-h- e u-u- ------------------ Na varrich’ e uzum
Искам да пия нещо. Նա ինչ-որ---ն ----զ------ել: Ն_ ի__ ո_ բ__ է ո_____ խ____ Ն- ի-չ ո- բ-ն է ո-զ-ւ- խ-ե-: ---------------------------- Նա ինչ որ բան է ուզում խմել: 0
Na --ch’-v-- b-n e--zu--k--el N_ i____ v__ b__ e u___ k____ N- i-c-’ v-r b-n e u-u- k-m-l ----------------------------- Na inch’ vor ban e uzum khmel
Искам да ям нещо. Ե- ուզու- -- ----ո--բան ո-տել: Ե_ ո_____ ե_ ի__ ո_ բ__ ո_____ Ե- ո-զ-ւ- ե- ի-չ ո- բ-ն ո-տ-լ- ------------------------------ Ես ուզում եմ ինչ որ բան ուտել: 0
Y----zum ye- i-ch’-v-- ban-u--l Y__ u___ y__ i____ v__ b__ u___ Y-s u-u- y-m i-c-’ v-r b-n u-e- ------------------------------- Yes uzum yem inch’ vor ban utel
Искам да си отдъхна малко. Ե---ւ-ո-մ ե- -ի-----հան-ս---ալ: Ե_ ո_____ ե_ մ_ ք__ հ__________ Ե- ո-զ-ւ- ե- մ- ք-չ հ-ն-ս-ա-ա-: ------------------------------- Ես ուզում եմ մի քիչ հանգստանալ: 0
Y---uzum y---------ch’---n-s--n-l Y__ u___ y__ m_ k_____ h_________ Y-s u-u- y-m m- k-i-h- h-n-s-a-a- --------------------------------- Yes uzum yem mi k’ich’ hangstanal
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ես -----մ -մ Ձեզ ինչ -ր--ան հ------: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ ի__ ո_ բ__ հ_______ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն հ-ր-ն-լ- ------------------------------------ Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան հարցնել: 0
Y-- uzu- -e----ez -n--- v-r--a--h-rts’-el Y__ u___ y__ D___ i____ v__ b__ h________ Y-s u-u- y-m D-e- i-c-’ v-r b-n h-r-s-n-l ----------------------------------------- Yes uzum yem Dzez inch’ vor ban harts’nel
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ես---զում եմ-Ձ-- -նչ ---բ-ն -նդր-լ: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ ի__ ո_ բ__ խ______ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն խ-դ-ե-: ----------------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան խնդրել: 0
Y-s u--m yem -ze- inc---v-r -a- -h-dr-l Y__ u___ y__ D___ i____ v__ b__ k______ Y-s u-u- y-m D-e- i-c-’ v-r b-n k-n-r-l --------------------------------------- Yes uzum yem Dzez inch’ vor ban khndrel
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ես-ուզ-ւմ-ե------հ-ա---ել: Ե_ ո_____ ե_ Ձ__ հ________ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ հ-ա-ի-ե-: -------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ հրավիրել: 0
Ye----u- ----D-ez--r--ir-l Y__ u___ y__ D___ h_______ Y-s u-u- y-m D-e- h-a-i-e- -------------------------- Yes uzum yem Dzez hravirel
Какво обичате / желаете, моля? Նե--ց-ք, ի-նչ-ե- ուզում: Ն_______ ի___ ե_ ո______ Ն-ր-ց-ք- ի-ն- ե- ո-զ-ւ-: ------------------------ Ներեցեք, ի՞նչ եք ուզում: 0
N-re--’y--’- ---c-’--ek’ u--m N___________ i_____ y___ u___ N-r-t-’-e-’- i-n-h- y-k- u-u- ----------------------------- Nerets’yek’, i՞nch’ yek’ uzum
Желаете ли кафе? Ս--րճ---զ-ւ՞մ -ք: Ս____ ո______ ե__ Ս-ւ-ճ ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Սուրճ ուզու՞մ եք: 0
S--c- uzu----e-’ S____ u____ y___ S-r-h u-u-m y-k- ---------------- Surch uzu՞m yek’
Или предпочитате чай? Թ-- ա---ի---վ-է--եյ: Թ__ ա____ լ__ է թ___ Թ-՞ ա-ե-ի լ-վ է թ-յ- -------------------- Թե՞ ավելի լավ է թեյ: 0
T---՞ a-el- la--- t’-ey T____ a____ l__ e t____ T-y-՞ a-e-i l-v e t-y-y ----------------------- T’ye՞ aveli lav e t’yey
Ние искаме да се приберем вкъщи. Մե-ք ուզո----նք------գն-լ: Մ___ ո_____ ե__ տ___ գ____ Մ-ն- ո-զ-ւ- ե-ք տ-ւ- գ-ա-: -------------------------- Մենք ուզում ենք տուն գնալ: 0
M---’-uz-m---nk----n-g--l M____ u___ y____ t__ g___ M-n-’ u-u- y-n-’ t-n g-a- ------------------------- Menk’ uzum yenk’ tun gnal
Желаете ли такси? Տ--ս-----ու-- ե-: Տ____ ո______ ե__ Տ-ք-ի ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Տաքսի ուզու՞մ եք: 0
T--’si-uz--m--ek’ T_____ u____ y___ T-k-s- u-u-m y-k- ----------------- Tak’si uzu՞m yek’
Те искат да се обадят по телефона. Ն-----ո------են --նգ-հա-ել: Ն____ ո_____ ե_ զ__________ Ն-ա-ք ո-զ-ւ- ե- զ-ն-ա-ա-ե-: --------------------------- Նրանք ուզում են զանգահարել: 0
N---k’ -zum--en--ang-h-r-l N_____ u___ y__ z_________ N-a-k- u-u- y-n z-n-a-a-e- -------------------------- Nrank’ uzum yen zangaharel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.