Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   sr Постављати питања 1

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [шездесет и два]

62 [šezdeset i dva]

Постављати питања 1

[Postavljati pitanja 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
уча у-ити у____ у-и-и ----- учити 0
uč-ti u____ u-i-i ----- učiti
Учениците учат ли много? Уче -и у--н-ц- -ного? У__ л_ у______ м_____ У-е л- у-е-и-и м-о-о- --------------------- Уче ли ученици много? 0
Uč- l- ---n-c---n-g-? U__ l_ u______ m_____ U-e l- u-e-i-i m-o-o- --------------------- Uče li učenici mnogo?
Не, те учат малко. Н-,--н---че-м-ло. Н__ о__ у__ м____ Н-, о-и у-е м-л-. ----------------- Не, они уче мало. 0
N-- -ni ----malo. N__ o__ u__ m____ N-, o-i u-e m-l-. ----------------- Ne, oni uče malo.
питам питати п_____ п-т-т- ------ питати 0
p----i p_____ p-t-t- ------ pitati
Често ли питате учителя? Пит--е ли---с-о-уч-те-а? П_____ л_ ч____ у_______ П-т-т- л- ч-с-о у-и-е-а- ------------------------ Питате ли често учитеља? 0
Pi------i čes---u--telj-? P_____ l_ č____ u________ P-t-t- l- č-s-o u-i-e-j-? ------------------------- Pitate li često učitelja?
Не, аз не го питам често. Не- -е-п-та- г- -е---. Н__ н_ п____ г_ ч_____ Н-, н- п-т-м г- ч-с-о- ---------------------- Не, не питам га често. 0
N---ne----a- ga čes--. N__ n_ p____ g_ č_____ N-, n- p-t-m g- č-s-o- ---------------------- Ne, ne pitam ga često.
отговарям о-го-орити о_________ о-г-в-р-т- ---------- одговорити 0
o-go---iti o_________ o-g-v-r-t- ---------- odgovoriti
Отговорете, моля. Одго----те- -о-им -ас. О__________ м____ В___ О-г-в-р-т-, м-л-м В-с- ---------------------- Одговорите, молим Вас. 0
O-g-vor-t-,------ ---. O__________ m____ V___ O-g-v-r-t-, m-l-m V-s- ---------------------- Odgovorite, molim Vas.
Аз отговарям. Ј- о--ов---м. Ј_ о_________ Ј- о-г-в-р-м- ------------- Ја одговарам. 0
Ja od-ov--am. J_ o_________ J- o-g-v-r-m- ------------- Ja odgovaram.
работя р---ти р_____ р-д-т- ------ радити 0
radi-i r_____ r-d-t- ------ raditi
Той работи ли сега? Р--и ли о---пр--о? Р___ л_ о_ у______ Р-д- л- о- у-р-в-? ------------------ Ради ли он управо? 0
Radi--i-on-uprav-? R___ l_ o_ u______ R-d- l- o- u-r-v-? ------------------ Radi li on upravo?
Да, той работи сега. Д-,--п-аво р-ди. Д__ у_____ р____ Д-, у-р-в- р-д-. ---------------- Да, управо ради. 0
D-, upr-----adi. D__ u_____ r____ D-, u-r-v- r-d-. ---------------- Da, upravo radi.
идвам до---ити д_______ д-л-з-т- -------- долазити 0
d---z-ti d_______ d-l-z-t- -------- dolaziti
Идвате ли? Д------е--и --? Д_______ л_ В__ Д-л-з-т- л- В-? --------------- Долазите ли Ви? 0
Do--zite li--i? D_______ l_ V__ D-l-z-t- l- V-? --------------- Dolazite li Vi?
Да, веднага идваме. Д---д---з----одмах. Д__ д_______ о_____ Д-, д-л-з-м- о-м-х- ------------------- Да, долазимо одмах. 0
Da- --la-im--o---h. D__ d_______ o_____ D-, d-l-z-m- o-m-h- ------------------- Da, dolazimo odmah.
живея стан-в-ти с________ с-а-о-а-и --------- становати 0
s-an--ati s________ s-a-o-a-i --------- stanovati
В Берлин ли живеете? Стан--е---------ер-ин-? С________ л_ у Б_______ С-а-у-е-е л- у Б-р-и-у- ----------------------- Станујете ли у Берлину? 0
Sta--je-e -i - -e--i--? S________ l_ u B_______ S-a-u-e-e l- u B-r-i-u- ----------------------- Stanujete li u Berlinu?
Да, аз живея в Берлин. Да, -а ----у--м------л-ну. Д__ ј_ с_______ у Б_______ Д-, ј- с-а-у-е- у Б-р-и-у- -------------------------- Да, ја станујем у Берлину. 0
D-, ---s-an-jem u----li--. D__ j_ s_______ u B_______ D-, j- s-a-u-e- u B-r-i-u- -------------------------- Da, ja stanujem u Berlinu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!